Срещата на върха на Европейския съвет в Брюксел, която започна в четвъртък и продължава и в петък, показа едновременно демонстрация на европейско единство в подкрепа на Украйна и сериозни разногласия за бъдещите отношения с Русия. Лидерите на 27-те държави членки потвърдиха ангажимента си към Киев, но зад закрити врата избухна остър спор заради инициативата на председателя на Европейския съвет Антонио Коща да отвори дипломатически канали за комуникация с Москва.
Според дипломатически източници дискусията е била една от най-напрегнатите през последните месеци. Германия и Франция са отправили сериозни критики към действията на Коща, определяйки ги като прибързани и недостатъчно координирани. Част от европейските лидери възприемат контактите с Кремъл като рискован сигнал в момент, когато войната в Украйна продължава с пълна сила, а Русия не показва признаци за готовност да отстъпи от червените си линии за прекратяване на огъня.
В същото време други държави настояват, че Европейският съюз трябва да бъде подготвен за бъдещ момент, в който дипломатическите контакти могат да се окажат неизбежни. Това противопоставяне очерта новата линия на разделение в европейската политика към Москва.
Украинският президент Володимир Зеленски пристигна в Брюксел непосредствено след участието си в срещата на Г-7 във френсикя курорт Евиан и използва форума, за да настоява за по-бързо присъединяване на страната му към Европейския съюз и за по-активна европейска роля в отбраната на континента.
Зеленски поиска ускорено членство и нова европейска отбранителна стратегия
Украинският президент проведе поредица от срещи с лидерите на ЕС, както и с Коща и председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Основното послание на Киев беше, че Украйна вече е доказала мястото си в европейското семейство и процесът на присъединяване трябва да се ускори значително.
След срещата Зеленски заяви, че украинската армия е сред най-боеспособните военни сили в Европа след годините война срещу Русия. Според него натрупаният от украинските въоръжени сили опит представлява стратегически ресурс не само за Украйна, но и за цялата европейска система за сигурност.
Той постави и друга амбициозна тема – създаването на европейска програма за балистични ракети. Зеленски настоя, че Европа трябва спешно да развие собствени способности в тази област, за да намали зависимостта си от външни партньори и да отговори на нарастващите заплахи за сигурността. Той подчерта, че инициативата е започнала от Украйна и въпреки трудностите ще бъде реализирана съвместно с европейските съюзници.
Лидерите на ЕС потвърдиха, че ще продължат финансовата, военната, хуманитарната и политическата подкрепа за Киев. Особено важно решение е отпускането на първия транш от мащабен заем за Украйна в размер на 90 милиарда евро, чието одобрение дълго време беше блокирано от Унгария, но новото правителство на Петер Мадяр промени ситуацията.
За първи път от повече от година всички 27 държави членки успяха да приемат единодушно обща декларация в подкрепа на Украйна. Това се разглежда като значителен дипломатически успех за Брюксел, особено след продължителните спорове, които през последните месеци многократно блокираха общите позиции на съюза.
Въпреки това европейските лидери не дадоха конкретен график за отваряне на всички преговорни клъстери по присъединяването на Украйна към ЕС. В окончателния текст беше запазен принципът, че напредъкът ще зависи от изпълнението на необходимите реформи и от така наречения подход, основан на заслуги.
Това представлява известно отстъпление спрямо по-ранните предложения за максимално ускоряване на процеса. Киев настояваше още през следващите седмици да бъдат отворени всички основни преговорни направления, но част от държавите членки останаха предпазливи към подобен сценарий.
Спорът за диалог с Москва
Най-сериозният политически конфликт по време на срещата възникна около въпроса дали Европейският съюз трябва да започне подготовка за евентуални бъдещи преговори с Русия.
Според информация на европейски медии през последните седмици началникът на кабинета на Антонио Коща е осъществил контакти с представители на Кремъл с цел установяване на работещ дипломатически канал.
Европейски представители подчертават, че не са водени същински политически преговори и не са обсъждани конкретни условия за мирно споразумение. Става дума за предварителни дипломатически контакти, които да позволят комуникация, ако се появи реална възможност за преговорен процес. Тази инициатива обаче срещна остра съпротива от страна на Германия, Франция, Нидерландия, Дания и редица държави от Източна Европа. Според критиците подобни действия са преждевременни, тъй като Кремъл продължава военните операции и не демонстрира готовност за компромис.
Особено категорична беше позицията на Естония. Премиерът Кристен Михал предупреди, че Европейският съюз не трябва да се превръща в посредник между Украйна и Русия, защото подобна роля би отслабила способността му да подкрепя Киев и да упражнява натиск върху Москва чрез санкции и политически инструменти.
От другата страна застанаха Австрия, Белгия, Словения, както и няколко държави от Централна Европа. Техният аргумент е, че всяка война рано или късно завършва на масата за преговори и Европа трябва да бъде подготвена за този момент. Според тях поддържането на минимални комуникационни канали не означава отстъпление от подкрепата за Украйна.
Самият Коща защити действията си, като подчерта, че председателят на Европейския съвет носи отговорност да координира позициите на всички държави членки и да защитава интересите на съюза. Негови сътрудници уточниха, че контактите са били кратки и технически, без политически ангажименти и без обсъждане на бъдещи сделки с Москва.
В крайна сметка лидерите на ЕС постигнаха компромисна формулировка. В заключителната декларация се подчертава, че Европейският съюз подкрепя всички дипломатически усилия за прекратяване на войната, но същевременно настоява Русия да демонстрира реална готовност за мир чрез незабавно, пълно и безусловно прекратяване на огъня.
Срещата в Брюксел показва, че европейските лидери продължават да бъдат единни по основния въпрос – подкрепата за Украйна. Същевременно обаче става все по-видимо, че вътре в съюза се оформят различни виждания за това как трябва да изглежда пътят към евентуален мир и каква роля трябва да играе Европа в бъдещите отношения с Русия.
Най-вероятно именно този дебат ще определи европейската политика през следващите месеци, докато войната навлиза в нов етап, а ЕС започва подготовката на следващия си дългогодишен бюджет за периода 2028–2034 г., оценяван на между един и два трилиона евро.
