Разговорът за многочисления държавен сектор у нас е постоянен. Но стратегия и видими действия по съкращаването му, за да не тежи на бюджета, на практика няма. През последните години в България не са извършвани чувствителни линейни съкращения в държавната администрация. Напротив, според данни на Института за пазарна икономика за предишното десетилетие администрацията дори се е увеличила с около 10 процента. Населението намалява, а обслужващата го „свита” не спира да расте.
Вместо да режат на живо, правителствата през последните години предприемат целеви или структурни оптимизации. Но това са локални „бури”. Например Министерство на иновациите и дигиталната трансформация в началото на тази година сви персонала си с 23% с цел премахване на дублиращите се функции. Преди това служебно правителство с премиер акад. Николай Денков (2023 г.) също направи опит да намали бюрокрацията. Тогава Министерството на транспорта и съобщенията извърши значителни структурни промени, като по данни на ведомството са освободени общо 13 211 служители от държавната администрация.
Към настоящия момент държавната администрация в България наброява около 100 000 души. Поради значителното застаряване на персонала (над 40% от служителите са над 50 години) и недостига на кадри, съкращенията рядко обхващат цели министерства наведнъж. Вместо това фокусът е върху замразяване на незаети щатни бройки и оптимизиране на структурите.
Бившият вицепремиер и икономист Николай Василев не спира да призовава за драстични съкращения на около 30 000 държавни служители. Според него това е наложително поради тежките бюджетни дисбаланси и за стабилизиране на публичните финанси. Той дава за пример себе си, когато като овластен е освободил 17 000 души.
„Броят на чиновниците тогава беше съкратен без синдикална съпротива и с одобрението на самите ведомства, тъй като структурата беше оптимизирана”, твърди Василев.
Но, ако има непопулярни мерки за реформи в България, „пипането” на данъците и съкращенията на държавни „дейци” са сред най-непопулярните. Първото защото се посреща на нож от цялото общество, второто – защото ерозира електоралната маса на всяка власт.
Бившият заместник-министър на икономиката Дончо Барбалов влиза в дълбочината на проблема.
„558 000 души работят за държавата. При прилагане на средноевропейски норми, реалистичният оптимум е 447 000 – 503 000 заети – т.е. между 55 000 и 111 000 по-малко. Но не всичко е просто „орязване„, казва той.
Средното съотношение ученик/учител в България е около 11:1 – близо до ЕС, където нормата е 12:1. Причината: малки училища в обезлюдени райони не могат да бъдат закрити. Дори в Столичната община има т.нар. маломерни паралелки. Проблемът не е „твърде много учители“, а неравномерното им разпределение и застаряващият им профил (голям процент са над 50 г.).
Не е проблем броят на заетите и в здравеопазването. „Имаме нормален брой заети, но 3 пъти по-малко медицински сестри от необходимото и 4 пъти повече администрация. Целта трябва да е преструктуриране, не съкращения”, съветва Барбалов.
Социалните услуги са обречени на обратен тренд – трябва да растат. Застаряващото население ще изисква много повече грижи и социални работници. Там, смята Барбалов, без цифровизация не може. Намаляването на администрацията е реалистично, само ако едновременно се въведат електронни услуги. Иначе просто се влошава обслужването.
Анализаторът Людмил Йоцов пък коментира, че в държава, която е на последно място в Европейския съюз по редица социални и икономически показатели, се раздават все по-високи заплати, бонуси, премии и допълнителни възнаграждения в държавната администрация и държавния сектор. При това те не са обвързани с качеството на предоставяните публични услуги и реалните резултати.
Йоцов дава примери: Образованието не подготвя конкурентоспособни кадри, а функционално неграмотни индивиди. Съдебната система не обслужва общественият интерес, а сенчести олигархични кръгове и се ползва с изключително ниско обществено доверие. Здравеопазването поглъща все повече средства, системно се източва, а качеството на услугата остава компрометирано и спорно. Демографската криза прогресивно се задълбочава. Регионите извън няколко големи центъра продължават да се обезлюдяват и изостават икономически. Липсват каквито и да е инвестиции в наука, иновации, изкуствен интелект и дигитална трансформация.
Основният въпрос е прост: Защо държавният апарат непрекъснато увеличава собственото си потребление на ресурси, когато резултатите за обществото не се подобряват със същите темпове?
Йоцов предлага всички възнаграждения в държавния сектор да бъдат обвързани със средната работна заплата (СРЗ) за страната. Ето каква идея за метрифициране предлага той:
- Минимална работна заплата – 50% от СРЗ
- Експерт – 75% от СРЗ
- Главен експерт – 100% от СРЗ
- Началник отдел – 125% от СРЗ
- Директор дирекция – 150% от СРЗ
- Ръководител на агенция – 175% от СРЗ
- Народен представител – 200% от СРЗ
- Член на ВСС – 200% от СРЗ
- Министър – 250% от СРЗ
- Президент, министър-председател и председател на Народното събрание – 300% от СРЗ
От своя страна Георги Николов от Департамент „Регионално развитие” на УНСС твърди, че приблизително 100 000 души работят в държавната и общинската администрация, но около 70–80 000 могат да бъдат определени като държавни служители в тесния юридически смисъл на понятието. Това означава, че реалните държавни служители са приблизително 12–15% от всички заети в публичния сектор, а останалите са учители, лекари, медицински специалисти, военнослужещи, полицаи, правораздаватели, университетски преподаватели, социални. Все хора, които трябва да се пазят. Засега обаче не само се опазва, но и финансово се инжектира, единствено силовата част от тях.










