Папа Лъв XIV постави началото на един от най-сериозните дебати във Ватикана през последните години, насочен към моралните основания на войната, международното право и ролята на световните сили в съвременните конфликти.
На закрита конференция, която започна на 26 юни, с участието на кардинали от различни държави, той очерта необходимостта Католическата църква да преосмисли традиционното учение за справедливата война заради коренно променената международна среда.
Изказванията на папата и на водещи представители на Светия престол съдържаха остри критики към Европейския съюз за непоследователното прилагане на международното право и двойни стандарти, както и към администрацията на американския президент Доналд Тръмп за външната политика и подхода към миграцията.
Централно място в дискусиите зае изказването на кардинал Виктор Мануел Фернандес, префект на Дикастерията за доктрината на вярата. Според него международната политика по-често от всякога се ръководи не от универсални морални принципи, а от геополитически и икономически интереси. Той заяви, че западните държави осъждат едни режими и ги санкционират, но проявяват далеч по-голяма толерантност към свои съюзници, независимо от нарушенията на човешките права или липсата на демократични стандарти.
Особено критичен беше коментарът му към Европейския съюз. Кардиналът посочи, че Брюксел прилага икономически санкции срещу определени държави, предоставя финансова и военна подкрепа на други, но в същото време не реагира със същата последователност при други конфликти, които причиняват още по-тежки последици за цивилното население. Според Фернандес подобни различия създават впечатление, че международното право се използва избирателно и че политическите интереси надделяват над принципите на справедливостта.
Кардиналът предупреди, че подобна практика постепенно подкопава доверието в международните институции и в самата идея за универсални човешки права. Според него, когато едни държави се санкционират, а други получават политическа подкрепа при сходни обстоятелства, се създава усещане за двойни стандарти, което допълнително задълбочава глобалното усещане за несправедливост.
Доктрината за справедливата война
Ватиканът настоява за преосмисляне на доктрината за справедливата война. Съществена част от конференцията беше посветена на нея. Това богословско учение, развивано още от Свети Августин и Свети Тома Аквински, определя условията, при които използването на военна сила може да бъде морално оправдано.
Свети Аврелий Августин, който полага основите на теорията на справедливата война, казва, че „войната е справедлива, когато каузата е справедлива“. В своето произведение „За града Божий“ той пише, че единствената цел на войната трябва да бъде постигането на траен мир и установяване на справедливост, а не желание за завладяване, отмъщение или жестокост.
По-късно Св. Тома Аквински посочва в неговия фундаментален труд „Сума на теологията“, че войната по принцип е зло, но при определени строги условия тя е морално оправдана като последно средство за защита на мира и справедливостта.
През последните десетилетия обаче Светият престол все по-често поставя под въпрос приложимостта на тази концепция за „справедлива война“ в условията на съвременните войни, използването на високотехнологични оръжия и нарастващите цивилни жертви. Кардинал Фернандес отбеляза, че понятието „легитимна самозащита“ е било разширено до степен, в която практически всяка военна операция може да бъде представена като отбранителна. Той посочи, че различни държави, включително Русия, Съединените щати и други големи сили, използват именно подобна аргументация, за да оправдаят свои военни действия.
Духовникът настоя, че концепцията за превантивната война трябва категорично да бъде отхвърлена, а правото на самозащита да се тълкува много по-ограничително.
Фернандес предупреди, че през последните десетилетия учението за справедливата война често е било използвано не за предотвратяване на конфликти, а за тяхното легитимиране.
Папа Лъв XIV подкрепи необходимостта от задълбочен богословски анализ на тези въпроси. В заключителното си обръщение към кардиналите той подчерта, че характерът на въоръжените конфликти се е променил драматично и че Католическата църква трябва да даде нов отговор на моралните предизвикателства на XXI век. По думите му „преосмислянето на учението ще бъде извършено с необходимата богословска и пастирска строгост“.
„Войната никога не е достойна за човечеството и никога не е била благословена от Бога. Защото, дори и да разполагаме с високотехнологични оръжия, Създателят ни е дарил разум и свободна воля, за да разрешаваме конфликтите като човешки същества, а не като зверове„, заяви той по време на конференцията.
След приключването на събитието Ватиканът съобщи, че голяма част от работните групи са подкрепили идеята за излизане отвъд традиционното разбиране за справедливата война.
Това показва, че в рамките на Католическата църква вече се оформя сериозен дебат за бъдещето на една от най-старите морални доктрини. Позицията на папата вече доведе до напрежение с американския вицепрезидент Джей Ди Ванс, който защитава по-широко тълкуване на католическото учение за използването на военна сила. Различията между двамата се изостриха след дискусиите около американско-израелските военни действия срещу Иран и въпроса дали подобни операции могат да бъдат определени като справедлива война.
Критики към политиките на ЕС и конфронтация с Доналд Тръмп
Освен темата за войната папа Лъв XIV отправи последователни критики към политиките на Европейския съюз по отношение на миграцията. Той определи практиките за масово депортиране на мигранти като несъвместими с християнските ценности и настоя за изграждането на безопасни и законни маршрути за хората, бягащи от войни, преследване и бедност.
По време на посещението си на Канарските острови папата призова европейските държави да проявят повече хуманност към мигрантите, като същевременно отправи остри думи към престъпните мрежи за трафик на хора. Той подчерта, че човешкото достойнство не може да бъде поставяно в зависимост от политически съображения или от моментната обществена конюнктура. Лъв XIV се обяви и срещу ускореното превъоръжаване на Европа.
Според него трайният мир не може да бъде гарантиран единствено чрез натрупване на оръжия, а изисква дипломатически усилия, политическа воля и международно сътрудничество. В свои публични изявления той нееднократно е предупреждавал, че увеличаването на военните бюджети не решава причините за конфликтите.
При посещението си в централата на Световната продоволствена програма на ООН в Рим той заяви, че светът отделя значително повече ресурси за въоръжаване, отколкото за борба с глада. Според него храната, водата и здравеопазването не трябва да бъдат превръщани в инструменти на геополитиката или да зависят от икономически интереси.
В обръщението си Лъв XIV подчерта също, че продължителните конфликти, климатичните промени, икономическата нестабилност и недохранването вече не могат да бъдат разглеждани като отделни кризи, а представляват взаимно свързани фактори, които задълбочават нестабилността в света и стимулират принудителната миграция.
Междувременно отношенията между папата и Доналд Тръмп рязко се изостриха. Американският президент отправи публични критики към Лъв XIV, определяйки го като слаб по въпросите на сигурността и прекалено политизиран във външнополитическите си позиции. Тръмп заяви, че папата трябва да се съсредоточи върху духовното си служение, вместо да коментира международната политика, а впоследствие го определи като „политически много ляв“.
Папата пък нееднократно осъди военната ескалация в Близкия изток и предупреди, че заплахите срещу Иран са неприемливи. Той призова световните лидери да прекратят войните и заяви, че все повече невинни хора стават жертва на конфликти, които могат да бъдат предотвратени чрез дипломация. Напрежението между Ватикана и администрацията на Тръмп се засилва и по въпроса за миграцията.
Лъв XIV многократно е критикувал строгите мерки срещу нелегалните мигранти в САЩ, а американската епископска конференция също излезе с необичайно остра позиция срещу политиките на федералното правителство. Епископите предупредиха, че климатът на страх и агресивните действия срещу мигрантите застрашават човешкото достойнство и противоречат на християнските принципи. Макар отношенията между Светия престол и Вашингтон да преминават през период на напрежение, Ватиканът продължава да настоява, че неговата позиция не е политическа, а морална.
Според папа Лъв XIV защитата на човешкия живот, последователното прилагане на международното право и стремежът към мир трябва да останат универсални принципи, независимо от интересите на отделните държави или международните съюзи.
