Клиенти на хотели и ресторанти по Черноморието масово споделят касови бележки в социалните мрежи, като голяма част от тях твърдят, че цените са неоправдано високи. В същото време председателят на Българската асоциация на заведенията Ричард Алибегов защити бизнеса и обясни високите цени с пазарната логика. Националната агенция по приходите пък започна на 29 юни най-мащабната си лятна акция с проверки по цялото крайбрежие.
На пръв поглед НАП вече е изпратила най-убедителния си отговор на притесненията на потребителите – тайни клиенти, масови проверки и инспектори, които това лято няма да поръчват само салата и бира, а и касов бон. Ако някой все още се чуди коя е най-популярната професия по морето през 2026 година, това със сигурност не е майсотрът на коктейли от плажния бар, нито инфлуенсърът, а данъчният под прикритие.
Иронията на сезона е, че докато социалните мрежи спорят дали 3 евро е прекалено много за едно кафе, НАП изобщо не се интересува колко струва то. Интересува се дали цената влиза в касовия апарат. Акцията се провежда съвместно с Българската агенция по безопасност на храните и Изпълнителна агенция „Морска администрация“. Макар първите официални резултати от данъчните проверки да се очакват през следващите дни, предварителните инспекции вече дадоха ясна представа къде държавата вижда най-големите рискове.
Основното оръжие тази година остава добре познатият метод „таен клиент“. Данъчни инспектори посещават ресторанти, барове, магазини, паркинги и туристически атракциони като обикновени клиенти. Поръчват, плащат и чакат. Ако касовата бележка не се появи, следва не бакшиш, а акт. Паралелно с това НАП следи и цялата верига на доставки. Под наблюдение са борсите и тържищата, които снабдяват хотелите и заведенията с храни и напитки.
Целта е да се проследи дали някъде по пътя цените не се „надуват“ подозрително или не се укриват обороти. Не по-малко внимание получават и сезонните работници. Инспекторите проверяват дали служителите работят с трудови договори и дали реалните им възнаграждения съответстват на осигурителните декларации.
Междувременно останалите контролни институции вече публикуваха първите си резултати. Комисията за защита на потребителите е извършила повече от 130 проверки на около 70 плажа и близо 60 заведения. Констатирани са 11 нарушения, като най-често става дума за липсващи грамажи в менюто, неправилно обозначени цени или разминаване между обявената стойност и сумата във финалната сметка.
Българската агенция по безопасност на храните също отчита активна дейност в началото на сезона. При инспекциите в хотели и ресторанти се проследява произходът на суровините и условията за съхранение на храните. Само в края на юни инспекторите изтеглиха над шест тона фалшиво масло и наложиха възбрана на близо пет тона негодни хранителни продукти.
Най-интересно е напомнянето на НАП към туристите, че всеки клиент има законното право да задържи плащането в заведение, докато не получи редовна касова бележка. Малка подробност, която вероятно ще направи това лято доста по-напрегнато за онези търговци, които разчитат повече на доброто настроение на туристите, отколкото на фискалното устройство.
Риба, ама цаца. Цаца, ама скъпа.
Проверки на почти всички български медии отчитат едно и също – през това лято цените по Черноморието са между 10 и 20 процента по-високи спрямо миналата година. Причините според бизнеса са няколко, сред които се открояват връщането на стандартната ставка на ДДС от 20%, по-скъпите суровини, по-високите възнаграждения за персонала и общото увеличение на разходите. В социалните мрежи обаче подобни икономически обяснения трудно могат да се конкурират с една снимка на касова бележка с цаца за 12 евро, рибена чорба за 10 и мекица за 4.
Репортажите от курортите показват сериозни ценови контрасти. В Слънчев бряг един дюнер вече достига около 8 евро, обикновено прясно мляко в някои магазини струва около 4 евро, а цената на черешите до почти 9 евро за килограм. При плажните услуги разликите са още по-драстични. Докато на общинските плажове в Бургас чадърът струва символична сума, в луксозните комплекси комплектът чадър и шезлонг може спокойно да достигне 45 евро дневно.
След въвеждането на еврото психологията на цените също се промени. Фрапе, което преди година струваше около пет лева, вече често се предлага за 5 евро, а бургерите в по-престижните заведения започват от около 12 евро и достигат до 20. Междувременно туристически истории за кафе и десерт за 27 евро в Созопол се превърнаха в истински хит в интернет.
Разбира се, подобни примери далеч не описват цялото Черноморие. Най-достъпни остават големите крайбрежни градове като Бургас и Варна, както и семейните курорти Крайморие, Равда, Китен и Ахтопол. В другия край на скалата стоят елитните плажни комплекси и луксозните зони около Свети Влас и Созопол, където цените спокойно могат да се конкурират с най-популярните европейски курорти.
Алибегов вижда заговор
Председателят на Българската асоциация на заведенията Ричард Алибегов остава категоричен, че срещу българския туризъм се води целенасочена информационна кампания. Според него всяка година още през юни започва организирано очерняне на Черноморието, а през зимата същият сценарий се повтаря срещу ски курортите. Той коментира миналата седмица, че в интернет се разпространяват единични касови бележки и снимки на празни плажове, които създават изкривена представа за целия сектор.
Алибегов е убеден, че реалната картина е различна. Той посочва, че активният сезон традиционно започва едва в края на юни около Джулай морнинг и че снимките на празни заведения често са правени в ранните сутрешни часове, посред нощ или в делнични дни от заговорници, които искат да провалят сезона.
По отношение на цените позицията му остава последователна. Според него пазарът сам определя стойността на всяка услуга и клиентът има най-силния инструмент за контрол чрез избора си. Тоест, ако му е скъпо, да не влиза.
Бизнесът също представя своята сметка. Наемите по морето са нараснали с над 30 процента, разходите за доставки са по-високи, а осигуряването на персонал със заплати, квартири и храна прави един сезонен служител значително по-скъп за работодателя.
Алибегов не пропусна да направи сравнение и с Гърция. Там, по думите му, също има заведения с впечатляващо високи цени, но подобни примери рядко попадат в нашите новини. Той твърди още, че липсата на сериозна държавна реклама на българския туризъм, отсъствието на традиционните руски и германски туристи и продължаващите инфраструктурни проблеми поставят сектора в по-трудна ситуация.
Така лято 2026 започва с любопитен парадокс. От едната страна са ресторантьорите, които настояват, че репутацията на Черноморието се атакува несправедливо. От другата е НАП, която очевидно не се интересува от пиар битката, а от това дали всяко евро и всеки лев стигат до касовия апарат.
Истината вероятно, както често се случва, е някъде по средата. По българското Черноморие има както обекти с напълно нормални цени и добро обслужване, така и места, където сметката може да предизвика повече емоции от морския залез. Така че на туриста му остава да си отваря очите за цените, за да не попадне на мушката на Алибегов.
