Със 131 гласа „За“ (123 от „Прогресивна България“, 8 от ДПС) депутатите приеха на първо четене Законопроекта за бюджета на НЗОК – Националната здравноосигурителна каса за 2026 година. „Против“ бяха 58 депутати (20 от ГЕРБ-СДС, 17 от „Демократична България“, 12 от „Продължаваме промяната“ и 9 от „Възраждане“). „Въздържал се“ гласува само един депутат – от ГЕРБ-СДС. Депутатите приеха и срокът между първо и второ четене на бюджета на Здравната каса да бъде пет дни.
При представянето на бюджета на НЗОК министърът на здравеопазването Катя Ивкова отбеляза, че в приходната му част се очакват 5. 256 млрд. евро или с 412.3 млн. евро повече от 2025 година. В законопроекта за бюджета на Здравната каса са предвидени и 101.5 млн. евро трансфери от Министерството на здравеопазването по бюджета на НЗОК за заплащане на дейности извън обхвата на задължителното здравно осигуряване. Спрямо 2025 г. завишението е в размер на 3.8 млн. евро.
В разчетите за приходите са отразени ефектът от увеличаване на размера на максималния осигурителен доход за всички осигурени лица и ефектът върху размера на трансферите за здравно осигуряване от увеличаване на минималния осигурителния доход и увеличение на размера на разходите за пенсии и обезщетения за безработица, върху който държавата внася здравни вноски за лицата, осигурявани за сметка на държавния бюджет. В същото време бюджетът на НЗОК за 2026 г. е подготвен при сега действащата задължителна здравноосигурителна вноска от 8 на сто.
От сумата за текущите разходи, които ще са в размер на 5.100 млрд. евро с най-голям относителен дял са разходите за здравноосигурителни плащания, които ще се разпределят, по следния начин:
За първична извънболнична медицинска помощ – 345.6 млн. евро или е 14.5 млн. евро повече от 2025 година;
За специализирана извънболнична медицинска помощ – 351.2 млн. евро, или с 14.7 млн. евро повече от 2025 година;
За дентална помощ (включително за заплащане изработката на медицинско изделие „тотална зъбна протеза“) – 231.0 млн. евро или с 18.1 млн. евро повече от 2025 година;
За медико-диагностична дейност – 168.3 млн. евро или с 12.9 млн. евро повече от 2025 година;
За лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение на територията на страната – 1.334 млрд. евро, или със 123.3 млн. евро повече от 2025 година;
За болнична медицинска помощ – 2.341 млрд. евро или с 217.4 млн. евро повече от 2025 г., като от тях са предвидени общо 34.8 млн. евро за финансиране на осигуряването на медицински персонал в лечебните заведения.
За медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ, които НЗОК заплаща извън стойността на оказваните медицински услуги са предвидени 111.3 млн. евро.
За други здравноосигурителни плащания се предлага сума в размер на 49.3 млн. евро или с 10.3 млн. евро по-малко в сравнение с 2025 г., като тези пари са за медицинска помощ, оказвана в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност, както и за поставяне на ваксини срещу COVID-19 за здравноосигурени лица.
Здравноосигурителните плащания през 2026 г. могат да бъдат увеличени със сумата на резерва по бюджета на НЗОК, който е в размер на 154.1 млн. евро.
Трансферите от Министерството на здравеопазването, които са в размер на 101.5 млн. евро, са за финансиране на разходите за:
– лекарствени продукти – ваксини – 18.1 млн. евро;
– дейности за здравно неосигурени лица – 7.5 млн. евро;
– суми по чл. 37, ал. 6 от Закона за здравното осигуряване (за заплащане на лекарите или на лекарите по дентална медицина) – 7.2 млн. евро;
– дейности, във връзка с лечение на тежко болни деца до и над 18-годишна възраст – 42.6 млн. евро;
– помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания, извън обхвата на задължителното здравно осигуряване – 26.1 млн. евро. Миналата година те са били малко повече, защото сега от тях 3 млн. евро ще се пренасочат за дейности за здравно неосигурените лица – най-вече за допълнителните прегледи на бременни неосигурени жени.
Ще бъде гарантирано извършването на 2.6 млн. профилактични прегледи и имунизации по имунизационния календар; на над 6 млн. броя дентални дейности; на около 33 млн. броя медико-диагностични изследвания за осигуряване на диагностичния процес и диспансерното наблюдение и на общо 2.6 млн. броя хоспитализации по клинични пътеки и 2 млн. клинични амбулаторни процедури за здравноосигурените лица.
За първи път в този законопроект за бюджета на НЗОК се предлага лекарствените продукти да се обособят в две самостоятелни групи – в първата – референтни лекарствени продукти и комбинирани лекарствени продукти с пълно досие, а във втората – генерични лекарствени продукти и биоподобни лекарствени продукти.
Лъчезар Иванов от ГЕРБ-СДС отбеляза, че от неговата парламентарна група няма да подкрепят бюджета, защото в него няма визия, няма реформи и няма стимули за лекарите и за медицинския персонал. По-конкретно той подчерта, че отсъства реална оценка за ефективност, няма механизми за контрол на изразходването на публичните средства; няма мерки за дигитализация, каквито, по думите му, от „Прогресивна България“ обещавали в предизборната си кампания.
Иванов разкритикува обстоятелството, че продължава дисбалансът между болничната и извънболничната помощ, а освен това няма увеличение на възнагражденията на лекарите. По повод тази критика Георги Илиев от „Прогресивна България“ обясни, че тепърва ще се сключва Националния рамков договор за медицинските дейности между НЗОК и Българския лекарски съюз и там ще може да се заложи и съответното повишаване на заплатите.
Александър Симидчиев от „Демократична България“ отбеляза, че за поредна година става свидетел не на стратегическо държавническо планиране, а на краткосрочно счетоводно упражнение. По думите му предложеният бюджет не лекува болестите на българското здравеопазване, а само допълнително ги финансира. Той обяви, че от парламентарната му група няма да подкрепят бюджета, защото в него липсва политическа воля за реформи; няма никаква промяна в модела на разпределяне и финансиране и така само се увеличава сумата, която изтича през пробойните на системата. няма ги и измерителите на ефективност и ефикасност, няма ги и механизмите за контрол. В същото време продължава фокусът върху болничното лечение за сметка на извънболничната помощ.
„Българското здравеопазване остава обърнато с главата надолу. В целия развит свят целта е пациентът да бъде лекуван качествено в доболничната помощ, за да не се стига до скъпо и най-често неефективно лечение при болничното легло. При нас стимулираме хоспитализациите по клинични пътеки, защото там са големите суми, които лесно се разпределят„, отбеляза Симидчиев.
Той припомни, че преди малко повече от две години депутатите гласували Националната здравна стратегия до 2030 година, в което на първо място била записана профилактиката и ранното откриване на заболяванията. На второ място било укрепването на извънболничната помощ. На трето – намаляване на огромните диспропорции и доплащания от джоба на пациентите. На четвърто – приоритетно финансиране както на майчината грижа и детското здравеопазване, така и на хроничните неспецифични заболявания. По думите му нито една от целите от стратегията не е заложена в проектобюджета на НЗОК за 2026 г и вместо да се инвестира в здраве, се налива в хоспитализации.
В края на изказването си Симидчиев призова депутатите от „Прогресивна България“ да загърбят политическите пристрастия и да задължат вносителите да представят нов разчет, в който да поставят на първо място реформите, превенцията и реалните нужди на българските пациенти в съответствие с националната стратегия.
Божидар Божанов от „Демократична България“ говори за липсата на реформи в бюджета, подчертавайки, че те се правят заедно с него, а не след него. Той отбеляза, че в здравеопазването и по-конкретно в управлението на парите в него хората са оплетени като свински черва и „където и да бръкнеш, където и да погледнеш, се виждат чичовци, вуйчовци, съпрузи-съпруги, любовници, съдружници и всякакви други„.
Той направи паралел със „семейството“ в съдебната система, за което станало ясно, че било една задкулисна група хора, които си уреждат правосъдие. По думите на Божанов и в здравеопазването може да се говори за „семейството“ – хора, които са част от определени кръгове, в които се източват милиардите за здравеопазването. По този повод той припомни, че депутатите гласуваха да получат информация от ДАНС за проверки в ръководството на Здравната каса, но по-късно се оказало, че само председателите на парламентарни групи имат достъп до тази информация.
Надежда Йорданова – председателят на „Демократична България“ – която е видяла документите, сподели, че се запознала с поисканата от ДАНС информация за проверките в ръководството на Здравната каса – на подуправителя проф. Момчил Мавров и на управителя – доц. Петко Стефановски и е учудена, че предоставените материали са непълни и не дават отговор на въпросите, поставени от депутатите.
Джевдет Чакъров от ДПС, чиято парламентарна група подкрепи проектозакона за бюджета на НЗОК, обърна внимание, че за специализираната извънболнична помощ е предвиден ръст от 4.4%, но според официалната статистика инфлацията за предходната година е 4.6%, заради което реално увеличение няма.
Той говори затова, че България трайно се нарежда след държавите в Европейския съюз с най-високи нива на предотвратима и лечима смъртност, като освен това тя е една от двете държави в ЕС, където смъртността от онкологични заболявания се е увеличила за последните 10 години. Според него това означава липса на профилактика и превенция. Цитира данни от изследване, направено в САЩ, според което за всеки долар, който е инвестиран в превенция в доболничната помощ, се спестяват около 10 долара в болничната помощ.
Като проблем предложения бюджет Чакъров открои, че все още процентът на доплащане е висок – в България той е 45%, докато в страните от ЕС той е 15 процента. Депутатът от ДПС припомни, че във встъпителното си слово от настоящото правителство обявили, че в перспектива имат визия за промяна в пропорциите на българската помощ. Ето защо той изрази надежда да я види в следващия бюджет и уточни, че от парламентарната му група биха подкрепили такава тенденция.
Петър Петров от „Възраждане“ отбеляза, че има увеличаване на парите за болничната помощ с 217 млн. евро, но според него това по никакъв начин не гарантира някакви по-качествени здравни и медицински услуги. Той коментира и като минус, че няма мерки за прекратяване на далаверите с клиничните пътеки, а парите за лекарствени продукти и медицински изделия се увеличават със 123 млн. евро.
В същото време парите за скъпоструващото лечение на тежкоболни деца остават на нивата от 2025 г. – 42 626 000 евро, при положение, че през предходната 2024 г. в отговор на негов въпрос тогавашният управител на Здравната каса Станимир Михайлов е отчел изразходени 114.68 млн. лева или 58.6 милиона евро. Ето защо според Петър Петров парите за лечението на тежкоболни деца в предлагания бюджет на Здравната каса са недостатъчни.
Като минус той коментира и липсата на ръст на парите за медицински дейности в труднодостъпните места, както и на парите за болници с широк спектър от специалности, а по-конкретно за МБАЛ, за регионалните центрове за спешна и високотехнологична медицинска помощ.
В отговор на критиките срещу бюджета на НЗОК Юлиан Димитров от „Прогресивна България“ направи силно емоционално изказване, в което подчерта, че не е работил по ведомства и кабинети и е реален лекар – също толкова реален, колкото са и пациентите му, които след два часа в полунощ е оперирал с ясното съзнание, че под ръцете му е човешки живот, който е единственият за болния и е изключително крехък.
„Това не е компютърна игра, в която екшън героя може да черпи неограничен ресурс. Ние знаем и съпреживяваме несъвършенствата на българската здравна система, но ние имаме волята, желанието, възможностите и най-вече търпението и смирението да направим здравната система на България, ако не идеална, то поне достатъчно ефективна – както за българския пациент, така и за лекарите, медицинските сестри и фелдшерите.
Ние не вярваме в чудеса, но знаем, че животът е изкуството на малките стъпки и приемането на този бюджет е първата малка стъпка в нашия път„, отбеляза Юлиан Димитров, който по професия е коремен хирург.
Асен Василев от „Продължаваме промяната“ взе повод от думите на Димитров за малките стъпки, коментирайки, че с бюджета на НЗОК те правят не малки стъпки напред, а голяма стъпка назад спрямо записаното в Здравната стратегия – т.е. увеличават се парите за болнична помощ с 5 пъти повече и това е отстъпление от стремежа да се работи за превенция, за извънболнична помощ и за хроничните заболявания – все неща, важни за пациентите, преди те да влязат в болница.
Асен Василев попита, след като управляващите ще дадат 211 милиона евро повече за болниците, защо не гарантират и заплащането на лекарите, медицинските сестри и всички други здравни специалисти. По думите му 211 млн. евро повече са напълно достатъчни, за да се гарантират в цялост исканията на младите лекари, на медицинските сестри и на всички други здравни специалисти.
На следващо място Василев постави въпроса защо с бюджета не са заложени ограничения при възнагражденията на директорите в болниците. Той припомни, че през 2022 г. от ПП-ДБ направили тази промяна, но съдът я отменил. Като минус набеляза и отсъствието на мярката всеки да получава СМС за извършени здравни манипулации и за получени здравни услуги. Той настоя, че това не трябва да става през еЗдраве, тъй като реално приложението е свалено само на 500 000 телефона.
