“Тука има, тука нема” в дълбоката държава на скъпите лекарства – част II
Получавам обаждане от директора на дирекцията: „Там където сте, веднага се махайте, прибирайте се от там“.
Само тази реплика на бившия началник на сектор „Здравеопазване“ в Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) Ясен Токусчиев, изречена по време на близо двучасовото му интервю пред Мария Цънцарова в „Извън ефир“, е достатъчна, за да покаже колко дълбоко са проникнали порочните практики в здравеопазването. Не – не да разкрие нещо ново и неизвестно, а да потвърди вече публично известните факти.
Токусчиев обяви, че през август 2025 г. под натиск от ръководството и с едно телефонно обаждане е била прекратена ръководената от него операция на ДАНС в складове за лекарства – на търговци на едро, за които контраразузнаването е разполагало с данни за фиктивен стоков оборот чрез отклоняване на медикаменти от легалната верига за доставки. Разследвана е схема, при която лекарства са били отклонявани от легалната верига за доставки, продавани в чужбина, а паралелно с това са били отчитани и пред Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК), с което е бил ощетяван общественият фонд.
Не е корупционна схема, а узаконена кражба.
Сред проверяваните фирми е била и „Реимекс Фарма“ на Янко Попстоилов – един от главните герои в “Източването в дълбоката държава на скъпите лекарства – част I”. По думите на Токусчиев в „Извън ефир“ въпросният натиск е бил по времето на Деньо Денев, като шеф на ДАНС, а не на Пламен Тончев. Известно е, че неговият син Кирил е бил съдружник с един от най-големите доставчици на скъпоструващи лекарства – Попстоилов, но вече не е. Както вече писахме, през август 2024 г. Тончев става съдружник на Попстоилов в „Мед Хелт“. Справка в Търговския регистър обаче показва, че от 21 март миналата година, единствен управител на дружеството е Кирил Тончев.
По актуални данни на Министерството на здравеопазването, публикувани на 30 април 2026 година, „Реимекс Фарма“ е реализирала обществени поръчки за над 28 млн. лева, основно за доставка на лекарства за деца с редки заболявания.
Случаят не е изолиран. Данните от интервюто на Токусчиев се вписват във вече публикувани журналистически разследвания, които очертават сходна мрежа. Картината се допълва и от разследване на Bird от май 2025 година (“Синът на шефа на ДАНС изскочи от корупционна схема за медикаменти”), което свърза вече бившия подуправител на НЗОК проф. Момчил Мавров с бизнесмена Янко Попстоилов. Още по-рано, през 2023 година, разследване на “Капитал” (“Дъжд от пари във фирмите на кандидата за зам. шеф на здравната каса, когато той влиза във властта”) показа, че бизнес партньори на Мавров са печелили обществени поръчки от болницата, в която той е бил заместник-директор, а негови собствени фирми са увеличили приходите си, докато е заемал поста началник на кабинета на тогавашния служебен министър на здравеопазването Асен Меджидиев, който към днешна дата е временно изпълняващ длъжността подуправител на Здравна каса.
В деня на избора на Меджидиев обаче от „Демократична България“ призоваха управляващите да оттеглят кандидатурата му.
Моят началник наричаше тези дружества в здравеопазването „престъпен синдикат“.
Според бившия началник на сектор „Здравеопазване“ в ДАНС Ясен Токусчиев както управлението на ГЕРБ, така и това на „Прогресивна България“ са разполагали с докладите на ДАНС за д-р Асен Меджидиев и проф. Момчил Мавров, но въпреки това са подкрепили назначаването им на ръководни постове в НЗОК.
Правим извода, че не е невъзможно да източваш касата, чрез фиктивно изписване на лекарства.
Защо е така? Отговорът започва да се появява в ревизионния акт на Националната агенция за приходите (НАП) от 2025 година срещу „Реимекс Фарма“. Според документа дружеството е ползвало данъчен кредит по фактури от „Синдра фарм“ за доставки на лекарства с обща стойност на до 1 902 106.68 лева и ДДС 380 421.34 лева. Между двете дружества са били представени договор за покупко-продажба на лекарства и договор за отговорно съхранение и транспорт, въз основа на които са издадени фактурите.
Освен това “Реимекс Фарма” също е ползвало данъчен кредит по фактури от “Про Логистик 2021” за доставка на лекарства с обща стойност на до 858 169.10 лева и ДДС 171 633.83 лева. И тук са представени договори за покупко-продажба и отговорно съхранение.
Именно тези доставки обаче НАП поставя под съмнение. Подробният анализ на документите разкрива несъответствията – около произхода на лекарствата, около начина, по който те са били съхранявани, транспортирани и заплащани.
Дяволът се крие в детайлите
От ревизията на НАП наяве излиза отказан данъчен кредит на дружеството „Реимекс фарма“ от октомври 2019 до март 2023 година. Той е за над 552 хиляди лева по фактури, издадени от “Синдра Фарм” (търговец на лекарства) и “Про Логистик 2021” (търговия с нехранителни стоки, с контрагенти от страната, ЕС и трети страни) с начислени лихви за още над 267 хиляди лева.
Причините да не се разреши да се приспадне въпросното ДДС могат да са следните: фиктивно фактуриране; документите за транспорт, складиране и предаване на стоката липсват или фирмата е участвала, или е знаела/могла да знае, че доставчикът ѝ е част от верига за измама с ДДС.
От ревизията става ясно още, че лекарства за милиони се транспортират с „Фолксваген Кади“, „Форд F150“ и дори „Шкода Октавия“, собственост на Янко Попстоилов. Ревизиращите обръщат внимание, че липсват договори за отдаване под наем на автомобилите, които според документите са използвани от „Реимекс Фарма“, въпреки че собствеността им е на дружествата „Бавекс Лимитед“ и „Трейд Гуудс Индъстри“.
Анализът проследява и движението на паричните потоци. Проверката сочи, че всички плащания от “Реимекс Фарма” (получател) към “Синдра Фарм” (изпращач) за доставката и съхраняването на лекарства са чрез фирма “Сарита Комерс”. Сметката, през която трябвало да се извършват трансакциите, е открита на 21 декември 2018 г. и закрита на 11 април 2023 година. Но от обясненията на Атанас Иванов (управител на “Синдра Фарм”) пред НАП в хода на ревизията става ясно друго – няма сключен договор за това паричните преводи да стават през “Сарита Комерс”, а Иванов не е изпращал уведомление до “Реимекс Фарма” за плащания към трето лице.
По отношение на това как ставало съхранението от “Синдра Фарм”, бил представен договор пред НАП от 4 януари 2022 ., според който дружеството трябвало да съхранява лекарствата на “Реимекс Фарма”. Отново Атанас Иванов обяснил пред ревизиращите, че такъв договор реално не е бил сключван. Обсъждана е била възможността “Синдра Фарм” да предоставя подобна услуга, но това не се случило, защото складът (София, “Студентски град”, бл. 59, вх. А, партер) бил освободен в края на 2021 г. поради невъзможност да бъде подновен договорът за наем. Не само това, но и отговорният магистър-фармацевт на “Синдра Фарм” Емил Загоров бил освободен от длъжност. Загоров обяснил пред НАП, че не е работил с “Реимекс Фарма” и не познава никого там.
Операцията с “Про Логистик 2021” е сходна, с тази разлика, че парите на “Реимекс Фарма” се движили през други две дружества “Тикос 2025” и “А Мувърс”.
Доказателства, че е имало някакви финансови операции обаче няма!
Отговорният магистър-фармацевт на “Про Логистик 2021” Ваня Станковска дава обяснения пред НАП, че не е изписвала лекарства към “Реимекс Фарма”. Като пример за изписвани хапчета, Станковска посочва: “Ибупрофен”, “Ацетизал” и “Бизор”, които струват няколко евро.
Хваща окото, че дружеството “Тикос 2025” е прехвърлено на Александър Николов срещу 250 лева, като не се знае къде е документацията на фирмата. Проверка на адреса на дружеството ни препраща към автосервиз.
За “А Мувърс” (хамалски услуги) и управителят Михаил Станков отново няма никаква информация. Общото между двете дружества е, че прехвърлител се явява Тянко Костов. От “Банкеръ” се опитахме да се свържем с Тянко Костов през друго негово дружество “Попай БГ” с предмет на дейност… хамалски услуги, но не успяхме да получим обратна връзка.
При проверка на склада (София, “Люлин 10”, бл. 134, ет. 1) на “Про Логистик 2021”, в който се твърди, че са съхранявани лекарствата и от който са извършвани продажбите е установено, че такъв няма. Само за протокола – проверка с чичо “Гугъл” ни препраща към фирма “Сакал Метал”, занимаваща се с продажба на авточасти.
Нека обобщим: “Синдра Фарм” и “Про Логистик 2021” са доставчиците, а “Реимекс Фарма” е получателят. Парите не отиват директно към доставчиците, като при “Синдра Фарм”, плащанията минават през “Сарита Комерс”. А при “Про Логистик 2021” – те са през “Тикос 2025” и “А Мувърс”. Какво обаче се е случвало с парите след това, никой не знае! Така оставаме с впечатлението, че “Сарита Комерс”, “Тикос 2025” и “А Мувърс” играят ролята на буфери, които размиват големи финансови потоци.
Голямата мистерия: как и откъде са били купувани лекарствата?
Според писмени обяснения на Атанас Иванов (“Синдра Фарм”), предоставени на НАП в хода на ревизията, лекарствата са били закупувани само от германската LUXUS EXPORT UG (доставчик), но документи не могат да бъдат представени. Впоследствие цялата документация на “Синдра Фарм” е била предадена с приемо-предавателен протокол от 31 март 2023 година на новия управител – Александър Петров.
Ето защо от нашенската приходна агенция пращат запитване до германските си колеги с искане за повече информация за: дейността на LUXUS EXPORT UG, фактури, платежни документи, транспортни документи, договори и поръчки във връзка с доставки към “Синдра Фарм”. Отговорът – LUXUS EXPORT UG не се занимава с лекарства и тяхната продажба, като няма сделки с лекарства към “Синдра Фарм”. По информация на “Банкеръ” LUXUS EXPORT UG също е автосервиз.
“Про Логистик 2021” пък е декларирало, че е закупувало лекарства от кипърската ANASPA ENTERPRISES LTD VIN. От приходната администрация на Кипър обаче заявяват, в отговор до НАП, че това дружество няма служители, складове и дори капацитет да извършва подобна дейност. Впоследствие то е дерегистрирано като “липсващ търговец”, считано от 8 май 2023 година. Предметът на дейност на ANASPA ENTERPRISES LTD VIN…? Електроника.
Това обаче не означава, че “Синдра Фарм” и “Про Логистик 2021” нямат нищо общо с фармацевтичния бизнес. Напротив – и двете дружества са притежавали разрешения за търговия на едро с лекарства от Изпълнителната агенция по лекарствата, но те са били прекратени съответно през февруари и март 2023 година. За периода ноември 2019 г. до март 2023 г. обаче те не са предоставили в Изпълнителнта агенция по лекарствата информация за извършени от тях продажби към търговци на едро, аптеки, дрогерии и лечебни заведения, включително и към “Реимекс Фарма”. А те са задължени да го правят всяка година в срок до края на януари.
В допълнение от Българската организация за верификация на лекарствата (БОВЛ) информират приходната ни агенция, че “Синдра Фарм” и “Про логистик 2021” никога не са се свързвали със Единната европейска система за верификация на лекарствата. Например, от тяхна извадка на 18 опаковки, избрани на случаен принцип, става ясно, че няма верификации или дезактивирания на лекарствата, извършени от “Реимекс Фарма”. В повечето трансакции, обаче, участват две други дружества “Фаимекс” и “Премиумфарм” – търговци на едро с лекарствени продукти на територията на страната, като лекарствата на “Синдра Фарм” и “Про Логистик 2021” се оказват с последваща продажба единствено към „Фаимекс”. Нещо, което “Реимекс Фарма” не отрича. Напротив – те са несъгласни с определението “злоупотреба с фиктивно фактуриране”, какъвто е в крайна сметка изводът на НАП и посочват, че именно “Фаимекс” е верифицирал лекарствата по веригата. Причината за това обаче остава загадка, което засилва усещането за някаква схема. Най-малкото от БОВЛ заявяват пред НАП, че срещу “Фаимекс” и “Премиумфарм” e имало редица сигнали за нарушения и съмнения, свързани с фалшификация на лекарства и нарушения в снабдителната верига.
Къде е липсващото парче от пъзела?
При нормално движение на опаковка лекарство аптеката, когато я отпуска, трябва да дезактивира уникалния QR код, т. е. това показва, че лекарството е стигнало до пациента. Търговците на едро обаче нямат задължение да проверяват и дезактивират идентификационния код на лекарствата. Тази особеност в нашия случай е използвана така, че осчетоводеното да показва едно движение на стоки, а реалността – друго.
Нека се върнем на въпросната извадка от 18 опаковки.
При всички 18 опаковки от извадката участва един и същ търговец на едро от ЕС – Ахiсогр Pharma GmbH, като се наблюдава сходен модел на трансакциите. Българските аптеки (бел. ред. “Фарма 2009”, “Фарма Бенe” и “ТърновоФармаси”) заедно с “Фаимекс” и “Премиумфарм” верифицират опаковките в Системата за верификация на лекарствата. Статусът на опаковките е “Активна”. След това, опаковките се продават в Германия, където паралелният вносител променя статуса на кода “Отписана за преопаковане”.
Тук идва интересното…
Както споменахме, лекарствата на “Синдра Фарм” и “Про Логистик 2021” се оказват с последваща продажба единствено към “Фаимекс”, а първите две дружества нямат нищо общо с верификацията на медикаментите, както и “Реимекс Фарма”. Тогава – каква е гаранцията, че лекарствата не са крадени, фалшифицирани и въобще дали са стигнали до нуждаещите се? Никаква!
Като доказателство, нека вземем за пример лекарството RoActemra, което е сравнително скъпо и се предписва за лечение на Ревматоиден артрит и други заболявания. Конкретната опаковка (която е със своя уникален код) бива верифицирана от “Фаимекс”, като статусът и е… “Активен”, т. е. опаковката е все още налична в мрежата, въпреки че преди това е трябвало да бъде отписана от нея, като се сканира от магистър-фармацевт. След това опаковката или опаковките се продават в Германия, където Ахiсогр Pharma GmbH проверява дали са “активни”. Ако това е така (бел. ред. а то е) – те биват “отписани за преопаковане” и продуктът се продава отново с нов сериен номер. Схемата се повтаря и с лекарствата Jadenu, Votrient, Tasigna, Humira, Sprycel. По този начин единствената легална трансакция се оказва крайната – към Ахiсогр Pharma GmbH, която разчита, че преди това всичко е било изрядно по веригата. Разбира се, без да знае за особеностите на проблема.
Любопитното е, че в миналото на “Синдра Фарм” (бел. ред. за “Про Логистик 2021” не можахме да намерим информация) не липсват нарушения на добрата дистрибуторска практика.
През юли 2023 г., тогавашният здравен министър Христо Хинков съобщава, по време на парламентарен контрол, че има образувано досъдебно производство в Националното следствие в резултат на проверки, извършени в аптеките на четири болници – “Софиямед”, “Св. София”, “Сердика” и “Св. Иван Рилски”. Причината е, че през 2022 г. Изпълнителна агенция по лекарствата (ИАЛ) е уведомена от Нидерландската агенция по лекарствата, че търговец на едро в Нидерландия е забелязал, че купените от български търговец на едро три опаковки от лекарство, използван за пациенти с онкологични заболявания, са със несъответстващи партидни номера между първична и вторична опаковка. При последвалите проверки не са намерени конкретни документи, които да сочат, че опаковките от лекарствата са били използвани в България, но същите са били верифицирани в системата за верификация от български субекти, като проверката показа, че няма генерирани сигнали за съмнения за фалшификация в системата от тези опаковки. Установено е, че българският търговец на едро е закупил опаковките от гръцко търговско дружество, което няма издадено разрешение за търговия на едро с лекарства.
Познато, нали?
В крайна сметка, в хода на проверките по веригата на доставка, са установени нарушения и несъответствия при дистрибутирането на лекарства, извършени от търговците на едро “Синдра фарм” и “Финтроп фарм”. Образувано е и административно-наказателно производство с налагане на имуществена санкция в размер на 150 000 лева.
Ситуацията все повече започва да прилича на играта “тука има, тука нема”.
С тази разлика, че вместо топче има хапче, а за чашки са използвани фирми.
За да сме напълно акуратни относно случая, който разследваме, проверка в регистъра на Административен съд – София-град показва, че по дело с жалбоподател “Реимекс Фарма” срещу директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” към НАП, компанията е осъдена да плати 150 евро за юрисконсултско възнаграждение на приходната агенция, като се отхвърля и жалбата на “Реимекс Фарма” срещу ревизионния акт. Решението подлежи на обжалване пред по-горна инстанция – Върховния административен съд – в 14-дневен срок.
Казусът си остава абсурден дори за българските стандарти! Дали става дума за данъчна измама, липса на доказателства за произхода на лекарствата, или за някаква схема в сивия сектор на фармацевтичния пазар – това не е толкова от значение (бел. ред. отговорът е съвкупност от тези единици).
По-същественото е, че доверието в системата се срива пред очите ни. И случващото се напълно отговаря на епиграмата на Змей Горянин: “Така е нареден светът, че всяко зло е за добро: загубиш ли си съвестта – намираш злато и сребро”.
Вместо заключение:
Законодателството така е уредено, че ефективен контрол, адекватен контрол и прозрачност по отношение износа на лекарства е невъзможен.
