Между Вашингтон и Европа избухна нов конфликт, след като германският канцлер Фридрих Мерц остро разкритикува американска програма за финансиране на инициативи на Стария континент на стойност до 3 милиона долара. Според Берлин подобни схеми крият риск от външна политическа намеса, въпреки че администрацията на президента Доналд Тръмп ги представя като „инструмент за защита на свободата на словото, демократичната устойчивост и западното цивилизационно наследство“.
Повод за реакцията на Мерц стана новата програма на Държавния департамент на САЩ, която предвижда отпускане на средства за организации и проекти, работещи в сферата на върховенството на закона, свободата на медиите, човешките права и защитата на националния суверенитет. Според публикуваните условия кандидатите трябва да се ангажират с теми като миграцията, цензурата, независимостта на съдебната система и опазването на западните демократични ценности.
Германският канцлер обаче постави категорична граница между подкрепата за демократични принципи и възможността подобни средства да окажат влияние върху вътрешната политика на европейските държави.
„Ние не се намесваме в американските избори и очакваме същото отношение към германската демокрация“, заяви Мерц в Берлин. По думите му германското законодателство ясно забранява чуждестранното финансиране на политически партии и всички международни партньори следва да уважават тези правила.
Макар в официалната документация на програмата да не се посочват конкретни политически партии като получатели на средства, германските власти се опасяват, че финансирането може да достигне до неправителствени организации или структури, близки до крайнодесни движения като „Алтернатива за Германия“.
Програмата на Вашингтон и опасенията в Европа
Според информация, публикувана от „Файненшъл таймс“, отделни кандидати могат да получат финансиране в размер до 3 милиона долара за „укрепване на демократичната устойчивост и защитата на свободата на словото в Европа“.
От Вашингтон подчертават, че програмата не цели намеса във вътрешната политика на европейските държави. Говорител на Държавния департамент заяви, че администрацията на Тръмп остава ангажирана със защитата на демокрацията и човешките права по света, а проектите в Европа са предназначени да подпомагат съюзниците на САЩ в защитата на техния суверенитет, основни свободи и цивилизационно самочувствие.
Скептицизмът в Европа обаче не е случаен. През последните години представители на администрацията на Тръмп поддържат активни контакти с националистически и консервативни партии на континента, включително с „Алтернатива за Германия“. Макар американските власти да отричат политическа намеса, тези отношения често пораждат подозрения, че Вашингтон се стреми да засили влиянието си върху вътрешните процеси в Европейския съюз.
Освен това Доналд Тръмп често критикува Европа. Той я описва като „разпадащ се“ континент, а нейните лидери като „слаби“. Също така приписва вината за продължаването на войната в Украйна на страната жертва и на европейските правителства.
Президентът на САЩ отправя остри критики към европейската енергийна политика и миграцията.
„Имиграцията убива Европа. Ако не спрете това ужасно нашествие, Европа скоро няма да я има. Трябва да се стегнете. И както знаете, за месец никой не влезе в страната ни. Никой. Затворихме границите. И изгонихме много лоши хора, които дойдоха заради Байдън“, посочи той миналото лято по време на посещение в Шотландия.
Тръмп разкритикува и строежа на ветрогенератори и призова Брюксел да се откаже от тях.
Също така Белият дом идентифицира интересите на големите американски технологични компании като свои и се бори с всеки чуждестранен опит да се ограничат злоупотребите им с власт. Не случайно новата програма съдържа и критики към европейските регулации за онлайн платформите. Там се твърди, че някои наднационални институции (като Европейската комисия) използват законодателството срещу речта на омразата и правилата за цифровите услуги като средство за ограничаване на свободното изразяване и политическото участие. Именно тази част от инициативата се възприема като директна критика към политиките на Европейския съюз за регулиране на големите американски технологични компании.
Подкрепата на Тръмп вече не е политически актив
Спорът около американската програма се случва в момент, когато отношенията между Доналд Тръмп и европейските десни партии претърпяват сериозна трансформация. Само преди няколко години подкрепата на американския президент се възприемаше като сериозно политическо предимство за националистическите движения в Европа. Сега обаче все повече лидерите на крайната десница и консерваторите предпочитат да пазят дистанция.
В Германия „Алтернатива за Германия“ продължава да бъде сред водещите политически сили в социологическите проучвания и има реални шансове за първо регионално управление в провинция Саксония-Анхалт след изборите на 6 септември. Освен това тя е начело и в друга източна провинция – Мекленбург – Предна Померания, където изборите са две седмици по-късно. Въпреки това ръководството на партията постепенно започна да ограничава публичните си връзки с движението MAGA, отчитайки, че твърде близките отношения с Вашингтон могат да отблъснат част от умерените избиратели преди важния регионален вот.
Подобна тенденция се наблюдава и във Франция. След като милиардерът Илон Мъск публично обяви на 15 юли в социалната мрежа „Екс“, че Марин Льо Пен е „последната надежда на Франция“, изявлението предизвика остра политическа реакция. Френският министър по европейските въпроси Жан-Ноел Баро призова предприемача да преосмисли позицията си, а представители на левицата определиха публикацията като недопустима чуждестранна намеса във френската предизборна кампания.
Подкрепата на Мъск за Льо Пен идва непосредствено след решението на апелативния съд да намали ограничението върху политическите ѝ права, което отново отвори възможността тя да участва в президентските избори през 2027 година.
Политическите последици от подобни публични намеси стават все по-видими. Според анализи на „Политико“ европейските националистически партии вече не възприемат близостта с Тръмп като сигурно предимство. Причината е рязкото влошаване на общественото отношение към американския президент след конфликти със съюзниците заради митата, споровете около Гренландия, напрежението с Иран и отражението му върху европейската икономика и цените на горивата.
Показателен пример е италианският премиер Джорджа Мелони, която дълго време беше смятана за най-близкия съюзник на Тръмп в Европа. След серия публични коментари от страна на американския президент тя открито заяви, че приятелството с него не носи никакви политически дивиденти в Италия.
Във Франция лидерът на „Национален сбор“ Жордан Бардела също се дистанцира от Белия дом, определяйки поведението на Тръмп като непредсказуемо.
Изключение от тази тенденция остава Полша. Партията „Право и справедливост“ продължава да поддържа тесни връзки с администрацията на Тръмп, а президентът Карол Навроцки използва отношенията си с Вашингтон като политически аргумент в противопоставянето си с премиера Доналд Туск. За Варшава американското военно присъствие и стратегическото партньорство със САЩ остават ключов фактор за националната сигурност.
Спорът около новата американска програма показва, че отношенията между САЩ и Европа продължават да се влошават, въпреки усилията на европейските лидери да избягват конфронтация с Белия дом.
