Защо въобще има бордове в държавните предприятия? Министърът е принципал и следва директно да следи за резултатите там. Тази тема подхвана бившият финансов министър, а сега шеф на Фискалния съвет Симеон Дянков. Орган, който би трябвало да е коректив на правителствата при осъществяване на бюджетната им политика, но те упорито се противопоставят на тази му роля.
Добре, ще спасяваме бюджета, само че какво прави новата власт с бордовете? Това попита и известният психиатър и анализатор Цветеслава Гълъбова.
„Изнесоха се данни за държавни болници на загуба, а директорите – с многохилядни заплати. В бордовете на болниците има по трима души, които по закон получават на месец по три средни за съответната болница заплати. Ако тя е 1200 евро например, умножете по три и пак по три”, обяснява тя за сектора, в който работи.
Чисто схематично бордове и отделни медицински светила изяждат увеличението на заплатите на младите лекари – проблем, за който политическите ежби не спират, но никой не се наема да го реши.
Защитниците на бордовете (съвети на директорите или надзорни съвети) в държавните предприятия твърдят, че те имат важен замисъл: да осигурят управление, контрол и отчетност, така че предприятието да не зависи изцяло от един директор или от пряката намеса на министъра. На теория въпросните структури определят стратегията – одобряват дългосрочните цели и големите инвестиции. Освен това контролират изпълнителното ръководство – назначават, оценяват и при необходимост освобождават изпълнителния директор. .Следят също така финансите и риска.
На практика те би следвало да защитават обществения интерес тъй като предприятията управляват публични активи. Бордът трябва да гарантира, че решенията не обслужват тесни политически или частни интереси, а и да осигурява приемственост в смисъл, че ако се смени правителството или директорът, управлението няма да се променя изцяло.
Дотук с лъскавата витрина. Проблемът е, че членовете на бордовете се назначават по политически, а не по професионални критерии и те не рядко одобряват автоматично решенията на ръководството, вместо да упражняват независим контрол. Но пък възнагражденията често са много високи, без да е ясно каква е реалната добавена стойност от тяхната дейност.
В крайна сметка смисълът на борда не е да „управлява вместо директора“, а да упражнява стратегически надзор и контрол. Ако членовете са компетентни, независими и носят реална отговорност, бордът може да подобри управлението. Ако обаче назначенията са политически и липсва отчетност, бордът може да се превърне в скъпо допълнително административно ниво с ограничена практическа полза.
Така че въпросът не е толкова дали да има бордове, а как се формират, какви правомощия имат и доколко са независими и отговорни за решенията си?
Засега няма нито една партия или институция, която официално да настоява за пълно премахване на бордовете на държавните предприятия. По-често се предлага намаляване на броя на техните членове, ограничаване на възнагражденията им, по-строги правила за назначенията и конкурсите.
Няма също така и единен официален регистър с класация на „рекордните“ възнаграждения на бордовете на държавните предприятия в България. Данните се събират от годишните отчети на дружествата, докладите на Агенцията за публичните предприятия и контрол (АППК) и отговори по Закона за достъп до обществена информация.
Според тях може да се определи и топ 5 на най-добре платената държавна администрация, по приблизително месечно възнаграждение на член на борда. В АЕЦ „Козлодуй“вземат около 20 000 – 23 000 лв., в НЕК – около 15 000 – 20 000 лв., в Булгаргаз към 15 000 – 19 000 лв., в Булгартрансгаз – около 14 000 – 18 000 лв. и в ЕСО (Електроенергиен системен оператор) -около 13 000 – 18 000 лева. (Данните са в лева, защото са за миналата година).
Според анализа на АППК, за големите държавни предприятия типичните годишни възнаграждения на един член на борд са приблизително 60 000–180 000 лв., което съответства на около 5 000–15 000 лв. месечно, като най-високите случаи надхвърлят 20 000 лв. месечно.
Рекордьор по съвкупни разходи може би е Българския енергиен холдинг (БЕХ). През 2024 г. разходите за възнаграждения на изпълнителния директор, управителния и надзорния съвет са около 1.228 млн. лв. общо (без да включват всички осигуровки). Според анализа на АППК, НЕК също е сред предприятията с най-високи разходи за управителните органи, като възнагражденията са в стотици хиляди левове годишно.
Посочените абсолютни стойности обаче не дават представа за „индексацията” на тези доходи. За съпоставка през 2023 г. тогавашният министър на икономиката посочи, че изпълнителните директори в част от държавните дружества получават над 14 000 лв. месечно, докато редовите членове на бордовете в дружествата към министерството получават средно около 4300 лева. Ръстът е впечатляващ!
Какъв е законовият максимум?
От 2020 г. възнагражденията на членовете на органите за управление се изчисляват по методика в Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия. Максималните размери са обвързани с минималната работна заплата: член на съвет на директорите/надзорен съвет – до 6 минимални работни заплати, а изпълнителен директор или овластен член на управителен съвет – до 18 минимални работни заплати.
Това означава, че при увеличаване на минималната работна заплата автоматично нараства и законовият таван на тези възнаграждения.
Другият факт е, че колкото е по-голямо дружеството, толкова по-големи са и „придобивките” на бордоваците. Най-високите възнаграждения обичайно се наблюдават в големите държавни компании в енергетиката (БЕХ, НЕК, Булгаргаз, ЕСО, АЕЦ „Козлодуй“), транспорта (БДЖ, НКЖИ, пристанищни и летищни дружества) и в инфраструктурните фирми. Причината е, че методиката отчита активите, оборота, броя на служителите, финансовите резултати.
Пардон, без последното…
