Европейската централна банка (ЕЦБ) остави без промяна лихвените проценти на еврозоната на приключилото на 23 юли редовно съвещание на Управителния си съвет, правейки пауза след първото им за последните три години увеличение през юни. Банкерите се възползват от охлаждането на инфлационния натиск, който „купува“ време на паричните стратези да оценят до каква степен подновените боеве в Близкия изток, предизвикали поредния скок на цените на енергията, ще се отразят на инфлацията в блока на еврото и категорично оставят в сила опцията за ново лихвено повишение през есента.
Управителният съвет на ЕЦБ запази депозитната лихва на определените през юни 2,25%, базовата лихва за рефинансиране – на 2.4%, а краткосрочната кредитна лихва остава 2.65 процента. Тези три основни лихвени проценти определят паричната политика на еврозоната, като депозитната лихва служи за база.
„Перспективите за цените на енергията, макар и подложени на силни колебания, в момента са близо до базовата линия на юнските прогнози на експертите на Евросистемата и доста над нивата, регистрирани преди конфликта в Близкия изток“, се казва в официалното изявление на институцията, публикувано след края на съвещанието. И се добавя: „Несигурността остава висока и пълното инфлационно въздействие на енергийния шок все още не се е проявило. Поради което Управителният съвет следи отблизо интензивността и продължителността на шока, както и неговите косвени и вторични ефекти“.
Решението следва потвърдените оценки от миналата седмица, че инфлацията в еврозоната се е понижила до 2.8% през юни от 3.2% през май, което е първият спад през тази година, като растежът на цените на базовите стоки (без силно променливите храни и енергия) се е забавил до 2,4 процента.
Паузата идва само шест седмици след като ЕЦБ повиши лихвените проценти за първи път от близо три години, в отговор на предизвикания от войната енергиен шок, който тласна инфлацията до най-високото ѝ ниво от септември 2023 г. насам.
Банковата шефка Кристин Лагард следешвнимателно обстановката. На форума на централната банка в Синтра тя подчерта, че ходът от юни не е „повишение на застраховката“, а отговор на истински инфлационен проблем, като прогнозите показват връщане към целевите 2% едва в края на 2027 г. и само ако паричната политика се затегне допълнително. Лагард отказа да се ангажира предварително с определена посока на паричната политика, заявявайки, че „в момента не се предвиждат бъдещи насоки“.
Тъй като през юли не се правят нови прогнози, анализатори посочваха, че ЕЦБ би предпочела да изчака новите предвиждания и да направи второ лихвено повишение през септември. Праблемът е, че шокът зад юнския лихвен ръст се завръща.
През март цената на суровия петрол се приближи до 120 долара за барел, преди да се понижи до около 72 долара след временно мирно споразумение в края на юни. Примирието обаче се разклати сериозно този месец, като Съединените щати и Иран си размениха нови удари, атаки срещу танкери и подновени санкции, които тласнаха базовия сорт „Брент“ обратно над 90 долара за барел. А след като в конфликта се включиха и хутите със ембаргото и атаките срещу саудитски петролни танкери, черното злато надхвърли 100 долара за барел точно в деня на приключване на съвещанието на европейските централни банкери.
Продължителното увеличение на цените на енергията би се отразило на разходите на домакинствата и общата инфлация през второто полугодие – именно вторичните ефекти, от които в момента се опасяват централните банкери.
В момента целевият лихвен диапазон на Федералния резерв е от 3.50% до 3.75%, базовата лихва на на „Банк ъф Ингланд“ е 3.75%, а на Швейцарската национална банка е фиксирана на нула. И двата по-големи конкурента на ЕЦБ ще вземат лихвените си решения отново следващата седмица.
Пазарите на лихвени фючърсни контракти оценяват на около 89% вероятността американските централни банкери да оставят без промяна сегашния лихвен диапазон, след единодушното решение от юни и прогнозите, сигнализиращи, че няма да има лихвени редукции тази година.
„Банк ъф Ингланд“ ще обяви на 30 юли нови прогнози, а мнозинството икономисти очакват основната лихва да остане 3.75%, въпреки че анкета на агенция „Ройтерс“ установи, че близо 40% предвиждат поне едно повишение преди края на годината, след като двама британски парични стратези гласуваха през юни за за увеличение до 4 процента.
По време на пресконференцията след края на съвещанието на Управителния съвет на ЕЦБ, Лагард отбеляза, че растящите цени на енергията, предизвикани от напрежението в Близкия изток, са увеличили инфлационните рискове, което прави повишението през септември много вероятно, освен ако икономическите данни не се подобрят значително. Тя обърна внимание, че макар и решението за пауза през юли да е било единодушно, няколко парични стратези са настояли за незабавно увеличение на лихвите
