Горещата вълна от миналия месец във Великобритания, продължила между 18 юни и 1 юли не само е счупила температурните рекорди за юни, но вероятно е струвала на страната над 1 милиард паунда от загубен икономически продукт, показва нов анализ на Изследователския институт „Грантъм“ за изменението на климата и околната среда и Евро-средиземноморския център за изменение на климата (CMCC). Жегата е повлияла на работното време, работните места, пътуването до работа и способността за сън, според проучване сред 1950 възрастни в Обединеното кралство.
Дневните максимални температури често са надхвърляли 32 градуса по Целзий, а на 26 юни в селата Лингууд и Стръмпшоу Хил в графство Норфолк е бил регистриран временен максимум от 37.7° по Целзий – най-значимият нов национален юнски рекорд. Високите температури са довели до забавяне и отмяна на влакове, а магазини, офиси и училища са били принудени да затворят.
Елизабет Робинсън – директор на Изследователския институт „Грантъм“, и Шуро Дасгупта – икономист по екология в Евро-средиземноморския център по изменение на климата и гостуващ старши сътрудник в Изследователския институт „Грантъм“, са провели проучване, за да разберат по-добре как жегата е засегнала работниците в цялата страна през седмицата от 22 юни. След това са обобщили тази информация, за да изчислят разходите за икономиката.
Двамата изследователи са анкетирали 1950 възрастни в Обединеното кралство в различни сектори, като са ги попитали как са възприели въздействието на горещата вълна върху редица фактори – включително работно време, усилия по време на работа, здраве, способност за сън, промени в начина, по който стигат до работното си място, и работната им среда. След което са успели да оценят икономическите разходи, пруедизвикани от жегите, от гледна точка на загубения производствен продукт – приблизително 1.15 милиарда паунда за една седмица.
Числото вероятно е по-голямо, смята Робинсън. „Не включваме дали хората са намалили усилията си, каквато е производителността на час, защото не може да се измери това с възприетия от нас подход“, отбелязва тя. „Така че това ни дава доста консервативна оценка за икономическите разходи от горещата вълна.“
Според проучването, средното отчетено намаление на отработеното време през седмицата на горещата вълна е било 0.47 часа, което би означавало приблизително 16 милиона загубени часа при работещо население от 34.4 милиона души. Работещите тежък физически труд или изложените на топлина, като строителство и селско стопанство, са намалили работното си време повече от служителите в офисите.
Около 3.6% от анкетираните, което е еквивалентно на приблизително 1.25 милиона работници от населението като цяло, съобщават, че изобщо не са работили през тази седмица заради жегата. Много анкетирани съобщават за редица адаптации, за да се справят с жегата – било то промяна на работното време, усилията, положените усилия, за да си свършат работата, мястото, където работят, или пътуването си до него.
Четиридесет и девет процента от работниците са заявили, че имат достъп до климатик, а 27% са споделили, че работодателите им са направили промени в работната среда, за да я охладят: инсталиране на климатици, засилване на вентилацията или осигуряване на сянка.
„Имаме много ясни доказателства, че мерките за адаптация наистина успешно са намалили броя на загубените работни часове поради топлина и че мерките за адаптация успешно защитават здравето на работниците до известна степен“, подчертава Робинсън.
Въпреки това, констатациите сочат, че страната не е подготвена за горещи вълни, които се очаква да стават по-чести и интензивни с изменението на климата. Островът е особено уязвим когато става въпрос за горещини. Голяма част от жилищния фонд на страната е стар и построен за много по-хладен климат. Сградите са проектирани да задържат топлината, превръщайки ги в пещи по време на горещи вълни.
„Строежите в Обединеното кралство са за страна, която е студена и не твърде гореща, а сега имаме онова, което се усеща като средиземноморско време със сгради, построени, за да ни топлят, а не да ни охлаждат“, коментира Робинсън. „Ние сме крайно неадаптирани към променящия се климат“, добавя тя. и подчертава, че „проучването предоставя доказателства на правителствата и работодателите, че има смисъл да инвестират в адаптации, защото честотата на горещите вълни и интензивността им само ще се влошават.“
Дасгупта пък се надява, че констатациите ще насърчат правителствата да създадат регулации по отношение на топлината и работната среда, за да гарантират, че настройването към горещините ще стане по-широко разпространено. „Нуждаем се от регулации на максимални температурни прагове, задължителни почивки или допълнителни почивки за хидратация“, казва той. „Ефектите в момента са твърде значителни, за да бъдат пренебрегвани.“
