Българският парламент отново показа, че когато липсват убедителни аргументи и добро възпитание, част от депутатите посягат към най-старото оръжие в политиката – личната обида. Ако жертвата е жена, атаката неизменно минава през външния ѝ вид – я е грозна, я стара, я дебела или пък с нисък морал. Към мъжете отношението не е по-мило, но поне не се влага сексизъм.
„Банкеръ“ е писал доста за липсата на уважение и недопустимия език в предишните парламенти. Наслушали сме се на обиди като: „паплач“, „сган“, „чужд агент“, „майкопродавец“, „измет“, „соросоид“. От сегашния – мнозина очакваха промяна, но уви, вече видяхме, че нивото не се е вдигнало, а си е „глътнало корема“.
Малко след като председателят на бюджетната комисия Константин Проданов предизвика обществено възмущение с репликата, че „не всички пенсионери ще умрат от глад заради две евро“ при символично намаление на доходите им, той успя да произведе нов политически скандал. Този път мишена стана депутатът от ГЕРБ Теменужка Петкова. По време на дебатите за държавния бюджет на 23 юли Проданов заяви: „Като си глътнете корема, няма да станете фотомодел. Говоря по принцип.“ След което, усещайки реакцията в пленарната зала, побърза да обясни, че всъщност не говорел за Теменужка Петкова, а използвал „метафора“ за фискалното състояние на държавата.
В българската политика обаче думата „метафора“ все по-често се използва като универсален препарат за пране на политически гафове. Колкото по-голям е скандалът, толкова по-вълшебна става „метафората“. И този път номерът не мина. Реакцията дойде мигновено и коментарът бе заклеймен от политици и потребители в социалните мрежи, и то не само жени.
Депутатът от ГЕРБ Николай Нанков защити своята колежка с публикация във Фейсбук. „Г-н Проданов, това, че някой се е родил мъж, изобщо не означава, че е мъжкар. Говоря по принцип…“, написа Нанков, използвайки иронично същата словесна конструкция като опонента си.
Случаят далеч не е просто поредната парламентарна размяна на реплики. Той ни показва за пореден път много по-дълбок проблем, а именно системния сексизъм в българската политика. Когато жена политик бъде атакувана, дебатът рядко остава върху бюджета, законите или управленските решения. Вместо това започват коментари за външността, дрехите, фигурата, възрастта или „женствеността“ ѝ. Ако е млада ще я обвинят, че е твърде неопитна. Ако е по-възрастна, че не изглежда достатъчно добре. Ако е красива, се внушава, че успехът ѝ не е резултат от професионални качества. Ако не отговаря на нечии представи за красота – това също се превръща в повод за подигравки.
Българският парламент има дълга история на подобни прояви. През 2022 г. Явор Божанков отправи към тогавашния председател на парламентарната група на ГЕРБ Десислава Атанасова реплика, превърнала се в една от най-коментираните политически фрази през последните години: „Г-жо Атанасова, Вие сте парламентарист с опит, не може всеки път, когато чуете някаква вулгарна дума или за духане, веднага да излизате на трибуната. Не става просто.“
Председателят на „Продължаваме промяната“ Асен Василев нарече Мария Габриел „най-красивото лице на мафията“. Макар изказването да беше насочено към политическа критика, то отново използва външността като основен инструмент за внушение.
Бившият председател на Народното събрание Наталия Киселова също неведнъж е ставала обект на подигравки и намеци, свързани не с решенията ѝ като парламентарен ръководител, а с начина, по който изглежда. Депутатът Хамид Хамид дори си позволи да коментира от парламентарната трибена вкуса на свой колега относно външния ѝ вид: „Предполагам, че още не сте забравили, макар че помните сигурно не повече от 30 секунди…, но, госпожо председател, малко странен му е вкусът на господин Анастасов, който каза, че красите тука парламента – да му имам вкуса.“
Особено показателен беше и случаят с песента, посветена на Лена Бориславова, разпространявана чрез медии и социалните мрежи, близки до ИТН. Вместо политически дебат обществото получи музикална помия, чиято основна цел беше публичното унижение на жена политик.
Според анализи на Асоциацията на европейските журналисти жените в българската политика значително по-често стават обект на лични нападки, насочени към външния им вид, семейния им живот или пола им, отколкото към реалната им работа. Социалните мрежи доста усилват този ефект. Манипулирани снимки, монтажи, подигравателни клипове и обиди се разпространяват лавинообразно, като основната им цел не е политическият спор, а публичното унижение.
Адвокат Адела Качаунова от Българския хелзинкски комитет определя явлението като системен проблем. По думите ѝ жените продължават да бъдат оценявани първо по външността им, а едва след това по професионалните им качества. Последиците далеч не се изчерпват с няколко обидни реплики. Подобна среда отказва много млади жени изобщо да влизат в политиката.
Междувременно парламентът трябваше да обсъжда не нечий корем, а бюджет с дефицит от 5.7%, капиталови разходи за около 9.3 млрд. евро и нов държавен дълг за приблизително 10.1 млрд. евро. Именно тези числа трябваше да бъдат във фокуса на дебата. Вместо това общественото внимание беше отклонено към поредното безсмислено упражнение по оригиналност.
Извинението на Константин Проданов не успя да потуши скандала. Когато една обида бъде последвана от обяснение, че всъщност е „метафора“, това рядко поправя нанесената щета. Политиката не е конкурс по остроумие, нито по красота, макар че г-н Проданов вероятно вярва, че е достатъчно красив, за да си позволява подобни коментари.
Истинският проблем е, че подобни реплики вече почти не изненадват никого.
