Институтът за пътна безопасност разпространи анализ до медиите, в който започват с това, че данните за 7-те месеца на 2026 г. показват тревожна и устойчива тенденция. С увеличаването на трафика и интервалът между смъртните случаи по българските пътища непрекъснато се скъсява, а това означава, че въпреки мобилизацията на контролните органи, рискът не само не намалява, а нараства.
Черната математика на пътя
Януари: 1 загинал на всеки 20 ч. и 07 мин.
Февруари: 1 загинал на всеки 26 ч. и 53 мин.
Март: 1 загинал на всеки 27 ч. и 33 мин.
Април: 1 загинал на всеки 20 ч. и 34 мин.
Май: 1 загинал на всеки 16 ч. и 55 мин.
Юни: 1 загинал на всеки 15 часа.
Юли (до 24 юли): 1 загинал на всеки 14 ч. и 46 мин.
Само за четири месеца интервалът между два смъртни случая се е съкратил от близо 28 часа до под 15 часа. Това не е статистическо отклонение, а показател за задълбочаващ се системен проблем.
Какво показват данните?
Първо: През лятото рискът се увеличава, но системата за контрол не се адаптира
През май, юни и юли трафикът достига най-високите си стойности заради отпуските, туристическия сезон и международния транзит. При такава динамика рискът трябва да бъде управляван предварително. Вместо това институциите продължават да реагират едва след настъпването на тежките инциденти.
Второ: Физическият контрол достигна своя предел
В момента МВР използва максимален ресурс – екипи на „Пътна полиция“, „Охранителна полиция“ и Жандармерия работят денонощно. Въпреки това броят на загиналите не намалява.
Причината е очевидна – няма как с физическо присъствие да бъде ефективно контролирана пътна мрежа от над 60 000 километра. Колкото и полицейски екипи да бъдат изпратени на терен, те не могат да бъдат навсякъде и по всяко време.
От Института за пътна безопасност подчертават, че липсва управление на риска. Те уточняват, че са изготвили национална карта на риска, базирана на реални данни за превишенията на скоростта и поведението на водачите. Анализът показва, че държавата разполага с възможност да прогнозира къде вероятността от тежки катастрофи е най-висока, но не използва подобен подход.
Институтът за пътна безопасност отбелязва, че на практика чуждестранни водачи извършват нарушения по българските пътища, без да бъдат ефективно санкционирани при напускане на страната. Най-голяма концентрация на нарушенията е отчетена по участъка Харманли – Любимец. Това показва, че и през тази година държавата не успява да осигури ефективен контрол върху един от най-натоварените международни транспортни коридори.
В края на анализа си от Института за пътна безопасност подчертават, че досегашният модел е изчерпан – повече полицейски акции и повече служители на пътя не водят до по-малко жертви.
Пътната безопасност трябва да премине от реактивен към превантивен модел, основан на анализ на риска и управление на ресурсите там, където вероятността за тежки катастрофи е най-висока.
Институтът за пътна безопасност вече разработи и представи такъв модел. Оттук нататък изборът е на правителството – дали ще продължи да управлява последствията от пътнотранспортните произшествия, или ще започне да управлява риска, преди те да се случат.
