Събития, случващи се въпреки почти нулевата вероятност да се сбъднат („черни лебеди”), стресират централни банки по света и ги принуждават да връщат вкъщи изнесените зад граница златни резерви. Във Вашингтон и Лондон се освобождават площи за съхранение, очакващи по-смели и по-оптимистично настроени финансови власти по света. Все повече държави обаче си прибират златото, загърбвайки доходността, която им носят златните депозити в двата световни финансови центъра.
България засега не реагира. Дали в световните финансови центрове е по-сигурно за нашия златен резерв или просто имаме по-сериозни проблеми, за да се занимаваме и с безопасното съхранение на кюлчетата си? Или пък разпределението „около две трети навън, една трета у нас” засега е добре балансирано?
Няколко държави през последните години върнаха част или целия си златен резерв, съхраняван във Федералния резерв на Ню Йорк. (Вашингтон често се използва като обобщение за американските институции, но златото обикновено се пази в Ню Йорк).
Още в периода между 2013 и 2017 г. Германия си върна 300 тона злато от Ню Йорк във Франкфурт като част от по-голяма програма за репатриране на резервите. Нидерландия – през 2014 г. си прибра 122.5 тона злато от Ню Йорк в Амстердам. Венецуела през 2011–2012 г. репатрира около 160 тона злато от САЩ и други държави обратно в Каракас.
Най-новият случай – през тази година Франция премести и последната част от златото си, съхранявано в Съединените щати, така че вече държи целия си официален златен резерв на собствена територия.
„Течове” се наблюдават и в Лондон. Германия между 2013 и 2017 г. репатрира от там около 300 тона и днес над половината германски златен резерв се съхранява във Франкфурт. Нидерландия – през 2014 г. върна около 122,5 тона и от Лондон с цел по-добро географско разпределение на резервите.
Унгария – през 2018 г. репатрира цялото си злато (около 31,5 тона) от Лондон в Будапеща. Полша – през 2019 г. върна около 100 тона злато от Лондон във Варшава. Индия – през 2024 г. започна да връща значителна част от златото си от английската столица.
Сърбия – през 2025 г. обяви намерение да прибере целия си златен резерв, държан в чужбина, включително в Лондон.
Какво кара тези държави да напускат първокласните световни трезори?
На първо място в сложната световна обстановка се търси по-голям национален контрол върху стратегическия резерв. Опасенията са от геополитически санкции и блокиране на активи. Не по-маловажно е и повишаването на общественото доверие в управлението на резервите. Защото политическата власт в редица страни, отличаваща се със стабилност, трайно се разклати.
Въпреки тези тенденции Лондон и Вашингтон остават едни от най-големите световни центрове за съхранение и търговия със злато, и много държави продължават да държат значителна част от резервите си там.
От тридесетина години насам златният резерв на БНБ бе около 41 тона. Ако използваме актуална пазарна цена от около 4 060 щатски долара за тройунция, стойността на това количество е приблизително около 5.3 милиарда щатски долара, или около 4.5 милиарда евро. Впрочем реалната оценка се променя ежедневно, защото цената се движи на международните пазари.
Според годишния отчет на БНБ за 2025 г. обаче има раздвижване. Към 31 декември 2025 г. централната банка притежава 42.93 тона монетарно злато (около 1.38 милиона тройунции). Около 27 тона (приблизително 63%) се съхраняват в Bank of England в Лондон. Част от това злато е на златен депозит, от който БНБ получава доходност в злато. Към 16 тона (приблизително 37%) се съхраняват в София.
Важно е да се отбележи, че през август 2025 г. БНБ е закупила допълнително 66 000 тройунции (около 2.053 тона) злато във връзка с подготовката за присъединяването към еврозоната. Целта е била да се осигури необходимото количество за вноската към Европейската централна банка, без да се намалява съществуващият златен резерв.
Какво печелим от златния си резерв?
Отговорът е, че ползите са предимно косвени. Защото резервът повишава доверието във финансовата стабилност на България. Той служи като актив при финансови или валутни кризи.
Важно е, че подкрепя международния кредитен рейтинг на страната. Запазва стойност в периоди на висока инфлация или геополитическа несигурност, когато цената на златото често нараства.
Осигурява ликвидност, защото при необходимост златото може да бъде продадено или използвано като обезпечение. Златният резерв не носи лихва или дивидент, както например държавните облигации. Печалба се реализира само ако цената на златото се повиши и част от него бъде продадена, но централните банки рядко продават стратегическите си златни резерви. Основната му роля е да осигурява финансова сигурност, а не текущ доход.
Българската народна банка не получава фиксирана лихва за това, че част от златния резерв се съхранява в Лондон. Но може да получава доходност от операции със злато, като го депозира (gold deposits) в първокласни банки и златни суапове (gold swaps).
Доходността не е постоянна, тя зависи от пазарните лихви, търсенето на физическо злато, срока на депозита и условията по конкретната сделка. Според дилъри през последните години типичната годишна доходност по такива операции е била приблизително около 0% в периода на отрицателните лихви и между 0,5% и 2% годишно след повишаването на световните лихвени проценти. В отделни периоди може да е и по-висока.
Как да си го представим по-нагледно?
Един стандартен тежкотоварен ТИР обикновено може да превозва около 24 – 25 тона полезен товар. Тоест златото ни може да се побере в 2 камиона, като първият ще е натоварен почти до максимума си, а вторият би превозил останалите около 16 –17 тона.
