Няма риск за питейно-битовите нужди на населението, което ползва вода от комплексните и значими язовири, съобщиха за БНР от Министерството на околната среда и водите (МОСВ).
Към настоящия момент водният обем е достатъчен за обезпечаване на водоползването през 2026 година. Той е над 17% по-голям спрямо водния обем към края на юли 2025. А процентът на запълване на комплексните и значими язовири е най-високият за последните 8 години.
Нивата на реките в България ще продължат да се понижават и през следващите 7 до 10 дни, като броят на пунктовете с количества под допустимия минимум ще се увеличава. Към момента най-засегнати са реките в средната и долната част от Дунавския басейн и в Черноморския басейн. Засегнати са и някои от десните притоци на р. Струма в средното течение на реката и р. Тунджа в горното течение, посочват от екологичното министерство.
Проф. Емил Бурназки от Института за изследване на климата, атмосферата и водите при БАН коментира ситуацията:
„Не може да се очаква България да остане без вода. Исторически има голямо колебание на валежите и на речния отток, така че ние не се учудваме от такива колебания на водите“, каза той.
По отношение на подземните води в страната, най-лошо е състоянието на количествата в Североизточна Добруджа. Там населението е силно зависимо както за питейни и битови нужди, така и за земеделски нужди.
Повишено внимание се изисква и в района на Софийската котловина:
„Свищовско-Беленската низина – там има плитки крайдунавски води, те са чувствителни към продължително ниско ниво на Дунава“, посочи експертът.
Според проф. Бурназки тези данни показват, че водоползването по тези места трябва да се ограничи или да се разпредели разумно, така че продължителните периоди на засушаване да не засегнат питейно-битовите нуждите на населението.
„Трябва да съхраняваме вода за такива кризисни и летни периоди, като се изграждат повече язовири и водоеми„, подчерта проф. Бурназки.
