Миграционната криза в Сеута в края на юли предизвика остър политически сблъсък в Европейския съюз. Неотдавна 22 държави членки поискаха извънредна реакция на Брюксел след масовото преминаване на мигранти от Мароко към испанския анклав в Северна Африка. Испания и Франция не се присъединиха към инициативата, организирана от Италия и Дания.
По официални данни около 72 000 души са достигнали до Сеута при масовото преминаване на границата, а около 75 души са загинали. Първоначално Мадрид съобщи, че приблизително 70 000 от пристигналите са се върнали в Мароко. В понеделник обаче местните власти в Сеута обявиха, че между осем и 11 хиляди незаконни мигранти остават в испанския анклав след нашествието. Те настояват чужденците да бъдат настанени в център и движението им в града да бъде ограничено.
Сеута е испански анклав на северноафриканското крайбрежие и има сухопътна граница с Мароко. Поради статута си тя представлява външна граница на ЕС, но не е част от нормалната вътрешна зона на свободно движение по начина, по който са сухопътните граници между повечето държави от Шенген.
Това обстоятелство скара Испания и Италия след кризата. Рим въведе временен граничен контрол за пристигащите от Испания, като обясни мярката с необходимостта да предотврати евентуално придвижване на мигранти към Италия. Испанското правителство оспори необходимостта от тази мярка, тъй като мигрантите в Сеута не получават автоматичен достъп до континенталната част на Шенгенското пространство.
Италианското правителство на Джорджа Мелони настоява за по-строги европейски правила за незаконната миграция и връщането на хора, които нямат право да останат в ЕС. Рим и Копенхаген поставиха и въпроса за създаването на центрове за обработване на молби за убежище извън територията на Европейския съюз. Позицията им получи подкрепа от още 20 държави. Сред подписалите писмото са Австрия, България, Хърватия, Естония, Германия, Гърция, Унгария, Литва, Нидерландия, Полша, Румъния, Словакия, Швеция и други. Испания и Франция не са сред подписалите.
Писмото беше изпратено до председателя на Европейския съвет Антонио Коща, председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и ирландското председателство на Съвета на ЕС. В него се настояваше за извънредна видеоконференция на министрите на вътрешните работи и за координирана европейска реакция.
Връщания, легализация и Шенген
Всъщност миграционният спор между държавите членки не започна със Сеута. Кризата обаче го изостри заради различията в националните политики.
Испания защитава по-либерален подход към част от мигрантите без статут. Правителството на Педро Санчес предприе процедура за легализиране на над един милион мигранти, които отговарят на определени условия. Мярката беше представена от Мадрид като икономическа и демографска необходимост, докато правителствата на Италия, Дания и Швеция я определиха като потенциален фактор за увеличаване на миграционния натиск. Шведският премиер Улф Кристершон нарече испанската политика „много лоша идея“ и предупреди за риск от разгръщане на мащабна миграционна криза като тази от 2015 година.
Испанската политика за легализация е сред причините повечето държави от блока да настояват за обсъждане на общ европейски подход.
За Италия проблемът има и пряко вътрешнополитическо измерение. Правителството на Мелони отдавна настоява за ограничаване на незаконните пристигания, ускоряване на връщанията и по-тясно сътрудничество с държави извън ЕС. След събитията в Сеута Рим поиска по-голямо участие на европейските институции във финансирането и управлението на миграционните центрове.
Дания подкрепя идеята молбите за убежище да могат да бъдат разглеждани извън територията на ЕС. Подобни предложения целят да се намали стимулът за незаконно преминаване на външните граници и да се ограничат пътуванията, организирани от трафикантски мрежи.
В Швеция правителството също зае по-твърда позиция по отношение на миграцията. Кристершон свърза испанската легализация с възможен нов натиск върху Шенгенската зона, тъй като хората, получили законен статут в една държава, могат впоследствие да се възползват от свободата на движение в Европейския съюз.
В същото време Испания продължава да настоява за европейска солидарност към държавите, които охраняват външните граници. Испанското правителство посочва, че Сеута и Канарските острови са подложени на специфичен миграционен натиск и че отговорността не може да бъде прехвърляна единствено върху страната, на чиято територия се намира външната граница.
Данните за Испания показват различна картина по отделните маршрути. От началото на 2026 г. до 31 май там са регистрирани 10 224 незаконни влизания, което е с 35% по-малко спрямо същия период на 2025 година. Но при сухопътните влизания в Сеута и Мелиля е отчетен ръст от 210% — от 762 на 2366 души. Само Сеута е регистрирала 2281 сухопътни влизания, или 224% повече спрямо предишната година.
Междувременно от 12 юни започна да се прилага новият европейски Пакт за миграцията и убежището. Европейската комисия представи на 16 юли първата си оценка на прилагането му. Според нея Испания и Кипър са постигнали адекватно оперативно сътрудничество при новите правила за определяне на отговорността по молбите за убежище. За Гърция и Италия комисията посочи необходимост от допълнителни конкретни действия, за да функционират ефективно трансферите между държавите.
Случаят със Сеута обаче предизвика опасения дали тези правила са достатъчно ефективни.
Брюксел обвинява социалните мрежи
Освен спора за границите и връщанията, европейските институции обърнаха внимание на информацията, разпространявана онлайн по време на кризата. Мигранти, достигнали до Сеута, са разказали, че са видели в социалните мрежи видеоклипове и съобщения, според които границата е отворена. Разпространявала се и информация за налични места за настаняване и възможност за продължаване към Испания.
Заместник-председателката на Европейската комисия Хена Виркунен се срещна с представители на TikTok и Meta и поиска платформите да засилят контрола по време на кризисни ситуации. Тя настоя и за по-тясно сътрудничество с организациите за проверка на фактите.
Европейските вътрешни министри обсъдиха включването на наблюдението на социалните мрежи в системите за ранно предупреждение. Идеята е европейските институции да получават по-рано информация за внезапно разпространяващи се твърдения, които могат да повлияят върху миграционните движения.
Европейската комисия вече разполага с регулаторен инструмент за контрол върху големите платформи чрез Закона за цифровите услуги. TikTok и платформите на Meta са сред големите онлайн услуги, за които комисарите прилагат засилен надзор.
В случая със Сеута Брюксел не твърди, че социалните мрежи са организирали масовото преминаване. Вниманието е насочено към скоростта, с която непроверена информация за границата е достигнала до потенциалните мигранти.
След извънредната среща по темата миналата седмица ЕС постави на преден план няколко конкретни мерки – по-тясно сътрудничество с държави извън Евросъюза, засилване на борбата с каналите за трафик, по-добър обмен на разузнавателна информация, по-ефективни процедури за връщане и наблюдение на социалните мрежи.
Политическите спорове между държавите членки обаче остават.
