Народната банка на Китай определи германската Deutsche Bank („Дойче банк“) да стане първата европейска клирингова къща за юани като част от стремежа си да разшири международното използване на националната си валута. Китайските централни банкери са упълномощили германския кредитор да работи като клирингова банка за юани във Франкфурт във вечерните часове на 10 август. Ден по-късно „Дойче банк“ обяви, че назначаването ѝ подчертава „продължаващата интернационализация“ на китайската парична единица и „нарастващата роля на банката в улесняването на търговията, финансовата и инвестиционната дейност по основните коридори Китай-Европа“.
Повечето задгранични клирингови къщи за юани са местните клонове на четирите най-големи китайски държавни кредитори – „Банка на Китай“, „Индустриална и търговска банка на Китай“, „Банка на комуникациите“ и „Китайска строителна банка“. Германският банков лидер е първата некитайска банка в Европа, на която е разрешено да извършва клиринг и сетълмент на транзакции в юани.
„Това установява директен мост към финансовата система на Китай и засилва способността ни да подкрепяме клиенти, ангажирани в търговските и инвестиционни потоци между Европа и Китай“, посочи Лео Ин – президент на „Дойче банк Чайна“. Ин очаква европейските компании да използват клиринга на институцията в юани, за да намалят „валутните препятствия“ и да рационализират плащанията по веригата за доставки, докато китайските дружества вероятно ще го използват за финансиране на инвестиции в Европа и за улесняване на търговските потоци, „като същевременно остават в екосистемата на юана“.
През последните години Китай активизира усилията си за увеличаване на глобалното използване на своята валута и за оспорване на господството на долара. Нестабилната търговска политика на президента на Съединените щати Доналд Тръмп добави настоятелност към кампанията на Пекин. Петнадесетият петгодишен план на Комунистическата партия, публикуван тази година, призовава за разширяване на ролята на юана в търговията, инвестициите и финансирането.
„Дойче банк“ участва отдавна в интернационализацията на юана, като през 2015-а се присъедини като пряк участник към Системата за трансгранични междубанкови плащания – китайската алтернатива на Swift. Тази година германският кредитор се позиционира като некитайската банка с най-висока класация за сделки с „панда облигации“ – дълг, деноминиран в юани, емитиран от чуждестранни институции в континентален Китай, по данни на агенция „Блумбърг“.
Благодарение на най-ниските в история лихвени проценти в Китай, заемите в юани се увеличиха рязко. Мултинационални групи като „Голдман Сакс“, застрахователят Chubb и държавният инвеститор на Сингапур Temasek увеличиха емитирането на „дим сум облигации“ – юани, взети назаем в Хонконг.
Най-трудният път за юана обаче едва сега започва. Докато Пекин постигна известен успех в популяризирането на валутата си в търговията и офшорното кредитиране, делът й като резервна валута остава нисък. Китай предприе стъпки за по-нататъшното отваряне на пазарите си на облигации за чуждестранни инвеститори, но глобалните мениджъри на дълг с фиксиран доход не са склонни да увеличат своите вложения в държавните дългови книжа на страната. Основанията: относително ниската доходност, забавящият се икономически растеж и нарастващото съотношение на дълга към БВП.
