Приходите на пощенския пазар достигнаха 992 млн. лева през 2025 година, което представлява ръст от 4,5% спрямо предходната година. Това показват данните на Комисията за регулиране на съобщенията. Основен двигател за развитието на сектора остава електронната търговия, която увеличава търсенето на куриерски и колетни услуги.
Данните показват продължаващо преструктуриране на пазара, при което куриерските услуги придобиват все по-голямо значение за сметка на традиционните пощенски услуги. В отговор на промените в потребителското поведение операторите разширяват предлаганите услуги и модернизират мрежите си.
През миналата година са обработени близо 144 млн. писмовни пратки, или с над 24% повече спрямо 2024 година. Най-голям дял имат документните куриерски пратки с тегло до един килограм. Те са близо 80 млн. и представляват повече от половината от всички писмовни пратки. На годишна база броят им се е увеличил с над 72%.
На второ място е „хибридната поща“, която формира около една трета от писмовните пратки. При нея обаче е отчетен спад от 8,4%. Продължава да намалява и използването на традиционните писма от обхвата на универсалната пощенска услуга, като броят им се е свил с 4% за година.
При колетите най-голям остава сегментът на куриерските пратки с тегло между 1 и 31 килограма. През 2025-а са обработени над 73 млн. такива пратки. Броят им е с 6,5% под рекордното ниво от 2024 г., но остава с близо 49% по-висок спрямо 2023 година.
В същото време традиционните колети от обхвата на универсалната пощенска услуга продължават да губят позиции и вече представляват под 1% от всички колетни пратки.
През 2025-а пощенските оператори са инвестирали общо 42 млн. лева в сектора. Над 90% от средствата са вложени в развитие и модернизиране на пощенската мрежа, а останалите – във въвеждане на нови услуги и подобряване на пощенската сигурност.
Инвестициите са намалели спрямо 2024 година, но остават повече от два пъти по-високи в сравнение с 2023-та.
