Новият механизъм за минималната заплата предвижда възнаграждението да се определя в предварително изчислен диапазон, а конкретният размер да бъде предмет на преговори между работодатели и синдикати. Това е основният резултат от разговорите в понеделник между социалните партньори, Министерството на финансите и Министерството на труда и социалната политика. След шестчасовото заседание социалният министър Наталия Ефремова заяви, че е постигнат значителен напредък и остава малко до окончателното оформяне на механизма.
Новият модел променя досегашната логика. Вместо размерът да се извежда автоматично от един основен показател, първо ще се определят долна и горна граница. Долната ще бъде равна на минималната работна заплата за предходната година. Горната ще се изчислява чрез промяната на четири показателя с еднаква тежест: цените на малката потребителска кошница, брутната медианна заплата, брутната средна заплата и брутната добавена стойност на един зает за период от 10 години.
Така формулата съчетава показатели за разходите на домакинствата, разпределението на доходите, общото движение на заплатите и производителността на труда. След изчисляването на диапазона обаче няма да има автоматично увеличение. Синдикатите и работодателите ще трябва да договорят конкретната сума, а окончателното решение ще бъде на Министерския съвет.
Този подход е съществено различен от механизъм, при който един процент или едно съотношение директно определя минималното възнаграждение. На практика формулата определя пространството за преговори, но не и самия резултат.
Как ще се изчислява горната граница
Първият показател във формулата е индексът на цените на малката потребителска кошница. Неговата функция е да отчита промяната в покупателната способност на минималната заплата. Това е най-прекият елемент във връзката между минималното възнаграждение и поскъпването на основните стоки и услуги.
Вторият показател е брутната медианна работна заплата. Тя се различава от средната заплата, защото разделя на две групи хората според възнагражденията им: половината получават по-малко от медианната стойност, а останалите – повече. Затова медианата дава различна информация за пазара на труда от средната аритметична заплата, която може да бъде повлияна значително от високите възнаграждения в отделни сектори.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров посочи, че медианната заплата обичайно е с около 30% по-ниска от средната брутна заплата. Точната стойност за промяната на медианното възнаграждение ще бъде важна за изчисляването на горната граница на минималната заплата.
Третият показател е брутната средна работна заплата. Той въвежда в механизма общия темп на нарастване на възнагражденията.
Четвъртият е брутната добавена стойност на един зает за последните 10 години. Чрез него се добавя показател за производителността, но не за конкретната година, а за по-дълъг период.
Това има значение, защото минималната заплата вече няма да се разглежда единствено през потребителските цени и номиналния ръст на възнагражденията. Във формулата ще присъства и промяната в произведената стойност на работещия. Изборът на 10-годишен период ограничава влиянието на резки краткосрочни колебания в производителността.
И четирите показателя ще имат равна тежест. Това означава, че няма един водещ индикатор, който автоматично да определя горната граница. Точното изчисление ще зависи от данните за приключила година, предоставяни от Националния статистически институт.
Тук възниква един от най-съществените практически проблеми на системата. Решението за минималната заплата ще се подготвя значително по-рано, отколкото се получават част от актуалните данни за пазара на труда.
До 1 април социалните партньори трябва да получат изчисления диапазон. До 15 май работодатели и синдикати трябва да приключат преговорите, а до 31 май – да представят доклад. След това Министерският съвет определя размера за следващата година.
На практика се получава, че формулата ще работи с данни за вече приключила година. Това означава, че при бърза промяна на инфлацията, заплатите или производителността изчисленият диапазон може да не отразява напълно икономическата ситуация непосредствено преди влизането на новата минимална заплата в сила.
При досегашния подход се използваха последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата. Така информацията беше по-актуална, макар и този модел да беше доста критикуван заради изоставането на данните.
Същинският спор – от 650 до 750 евро?
Различията между работодатели и синдикати са най-видими при очаквания размер за 2027 година. КТ „Подкрепа“ предлага диапазон от 692 до 750 евро. От КНСБ очакват минималната заплата да бъде между 670 и 680 евро. От Асоциацията на индустриалния капитал в България определят увеличение от 5-6% като реалистично, което би означавало приблизително 650 евро.
Трите позиции не се различават само с конкретните суми. Те стъпват върху различна оценка за ролята на минималната заплата.
Синдикатите поставят акцента върху покупателната способност и дохода, необходим за нормална издръжка. КТ „Подкрепа“ не приема показателят за разход на човек от домакинство да замести издръжката на живота. Аргументът е, че разходът на домакинството не показва пряко какъв доход е необходим на човек, който работи на пълен работен ден.
Според синдиката минималната заплата за 2027 г. трябва да бъде икономически обоснована, но не и по-ниска от равнището, което би се получило по спрения текст в Кодекса на труда, предвиждащ минималното възнаграждение да е 50% от средната заплата за определен период.
Работодателските организации гледат на въпроса през разходите за труд и връзката между възнаграждението и производителността.
От АИКБ посочват увеличение от 5-6% като реалистично, а Българската стопанска камара не вижда основание за двуцифрен ръст. В същото време председателят на камарата Добри Митрев заяви, че работодателите са готови да обсъдят предложенията, след като бъде известна конкретната горна граница.
Това е важно разграничение. При новия модел работодателите и синдикатите няма да започват преговорите от произволни стойности. Горната граница ще бъде математически ограничена от четирите показателя. Но дори при една и съща горна граница страните могат да изберат различен размер в рамките на диапазона.
Също така остава нерешен и въпросът как точно ще се оценява адекватността на минималната заплата. Постигнато е съгласие оценката да се извършва на всеки три години, но методиката все още трябва да бъде договорена.
Сред обсъжданите варианти е използването на средната основна заплата вместо средната брутна заплата. Разликата не е само терминологична. Основната заплата обикновено е по-ниска от брутното възнаграждение, което включва и допълнителни плащания. Затова изборът на показател може да промени оценката за това доколко минималното възнаграждение е адекватно спрямо останалите заплати.
Друг спорен въпрос е източникът на данните. КНСБ не приема новият регистър на заетостта в Националната агенция по приходите да бъде използван за оценката, тъй като той функционира от сравнително кратък период и няма достатъчно дълга историческа база.
Следващата среща на работната група е насрочена за четвъртък. Очаква се Националният статистически институт да представи данните за изменението на медианната работна заплата. Тази стойност ще позволи да се види конкретната горна граница на диапазона за преговори.
След като тя бъде изчислена, работодателите и синдикатите ще трябва да изберат конкретна сума между две числа, а правителството ще има последната дума при определянето на минималното възнаграждение.
