Във Вашингтон бе открито ново изложбено пространство в сутерена на знаковия мемориал, посветен на 16-ия президент – Ейбрахам Линкълн, съобщава „Уолстрийт Джърнъл„. От американското издание припомнят, че когато за първи път било предложено паметникът в чест на Линкълн да бъде издигнат в парка „Национален мол“ във Вашингтон, председателят на Камарата на представителите Джоузеф Кенън избухнал: „Никога няма да позволя мемориал на Ейбрахам Линкълн да бъде издигнат в това проклето блато.“
Проектантите отхвърлили възраженията на Кенън, но след като започнали строителните работи, се оказало, че те имат своите основания. За да крепят мемориалната сграда, създадена по модела на Партенона в Атина от проектанта Хенри Бейкън, както и колосалната статуя на Линкълн, издигната от скулптора Даниел Честър Френч, строителите трябвало да забият 122 кухи стоманени цилиндъра дълбоко в блатистата почва, докато достигнат скалната й основа, а след това да запълнят всеки един от тях с бетон.
Резултатът бил подземно пространство със сводест таван, които били толкова големи по площ, че в тях можело да се побере цялата мемориална сграда. Но скоро след откриването на мемориала през 1922 г. по конструкцията започнали да се появяват пукнатини и предните стъпала започнали да потъват. Тогава мнозина започнали да се притесняват, че стават свидетели на необратим процес.
Сградата обаче скоро се „закотвила“ стабилно върху основите си и така до 2017 г., когато се заговорило за реконструкция на мемориала. За целта бил осигурен грант от 18.5 млн. долара от филантропа Дейвид Рубенщайн.
Сега до новата атракция се достига през малка врата вдясно от прочутите предни стъпала на мемориала. Тя обхваща само една трета от съществуващото подземие и представлява отделна конструкция, разположена във вътрешността на по-голямото пространство. Посетителите са отделени от стръмния накло към дъното от стъклени стени.
Дебелите колони и огромните арки в новооткритото пространство създават по-скоро зловеща атмосфера. Усещането за нея се подсилва от филм, който се прожектира върху една от каменните стени. В него се рецитират откъси от речите на Линкълн, изсечени в атриума над земята.
По коридора към подземното пространство могат да се разгледат и изложби, посветени на изграждането на Мемориала. Могат да се чуят и други речи – като „Поклонничество за свободата“ от 1957 г. на д-р Мартин Лутър Кинг-младши. Може да се види и реплика на стола от Мемориала на Линкълн, който стои празен и приканва да седнеш на него и да се снимаш.
В останалата част от експозицията кураторите са поставили акцент върху темата за свободата на афроамериканците. Според „Уолстрийт Джърнъл“ акцентът върху расовия въпрос не съответства на първоначалната идея за избор на място на мемориала. Той е бил замислен, за да насърчава сътрудничеството в дух на приятелство между отделните части на САЩ, а не расовото помирение. Но какво значение има – реконструкцията се прави днес – повече от 100 години – след издигането на Мемориала на Линкълн, по който се работи между 1914 г. и 1922 година.
