Членът на Изпълнителния борд на Европейската централна банка (ЕЦБ) Изабел Шнабел смята, че лихвените проценти трябва да се повишат допълнително, тъй като продължителният конфликт в Близкия изток и изненадващо силната икономика на еврозоната са рискови фактори за инфлацията. Растежът на потребителските цени вероятно ще надхвърли 2% за „продължителен период“ поради високите разходи за енергия, отбелязва германката. И предупреждава, че да се предприемат действия само когато ценовият натиск се отрази на заплатите ще оставили паричните стратези „зад кривата“.
„При сегашния лихвен процент е малко вероятно инфлацията да се върне към целевите си нива в средносрочен план и следователно ще е необходимо допълнително затягане“, коментира Шнабел за агенция „Блумбърг“. „Особено в съществуващата среда на устойчиво съвкупно търсене е изключително важно да се предотврати появата на вторични ефекти на ранен етап, защото късните действия биха могли да наложат по-голям лихвен ръст.“
ЕЦБ беше първата голяма централна банка, която повиши разходите по заеми заради войната в Иран, а банкерите определиха редовното съвещание за паричната политика през следващия месец като ключов момент, за да се определи дали са необходими повече действия.
Инвеститорите почти единодушно залагат на повишение на лихвите с четвърт пункт, в резултат на което депозитната ще достигне 2.5 процента. Те предвиждат още едни 25 базови пункта до пролетта на 2027-а, вероятно още през декември тази година. Което, според Шнабел означава, че пазарите „изглежда разбират много добре нашата задача за реакция“.
В подкрепа на аргумента за икономическата устойчивост на Европа, публикуваните на 25 август данни показват, че германският БВП е постигнал по-бърз ръст от първоначалните прогнози през второто тримесечие – 0.3% спрямо периода януари -март, а БВП на еврозоната се е увеличил с 0.4% през този период след стагнацията в началото на 2026 година.
„Икономиката продължава да е по-силна от очакваното и постъпващите данни многократно изненадват в положителна светлина“, отбелязва Шнабел, посочвайки фискалната политика, увеличаването на разходите за отбрана и глобалния бум на изкуствения интелект като ключови двигатели. „Индикаторите за настроенията показват, че растежът набира допълнителен импулс“, добавя тя. „Така че, в сравнение с юнските прогнози на екипа, виждам рисковете за икономическия растеж като донякъде компенсирани“.
По отношение на инфлацията, която се повиши до 2.9% през юли, Шнабел предупреди, че натискът върху цените на енергията извън суровия петрол става по-устойчив. Тя определя като „особено обезпокоителни“ обстоятелствата с природния газ поради ниските нива на съхранение в Европа. Което, според нея, „носи съществен риск за инфлацията“. „Колкото по-дълго продължава конфликтът, толкова по-висок е рискът и интензивността на косвените и вторичните ефекти, особено ако съвкупното търсене остане устойчиво.“
Ключовият въпрос е дали ще е необходимо лихвените проценти да бъдат повишени до нива, при които те ограничават икономическата активност. Главният икономист Филип Лейн посочи, че 2.5% в момента е горната граница на диапазона, в който разходите по заемите имат неутрално въздействие. „Колко още лихвени повишения са необходими ще зависи от постъпващите данни“, каза Шнабел.
