Инфлацията в еврозоната, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени, се е ускорила до 3.3% през август, което вероятно ще мотивира Европейската централна банка да повиши лихвените проценти за втори път тази година, за да овладее ценовия натиск, предизвикан от войната с Иран. Публикуваната на 1 септември предварителна годишна инфлационна оценка на „Евростат“ е в съответствие с прогнозата на икономистите и е над юлския ръст от 2.9 процента.
„С продължаващото ускоряване на инфлацията, ЕЦБ почти сигурно ще ги повиши (лихвите) на съвещанието си (на Управителния съвет) през следващата седмица“, пише в анализ за клиентите консултантската компания Oxford Economics. Август е шестият пореден месец, през който инфлационният натиск в 21-членния блок надхвърля средносрочната цел на европейските банкери от 2 процента.
Базовият индекс на потребителските цени, от който са изключени колебаещите се в широк диапазон храни и енергия, се е понижил до 2.4% в сравнение с 2.5% през юли. Но инфлацията, измерена чрез енергийните разходи, е скочи от 10.3% през юли до 14.3% през август – най-бързият ценови ръст от началото на 2023 г. по време на европейската енергийна криза, предизвикана от пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна.
Десет държави от еврозоната, между които Германия, Франция, Италия, Австрия и Нидерландия, са с годишни инфлационни оценки под средните за блока на еврото 3.3 процента. Най-ниски са августовските инфлационни индекси на Естония – 1.3%, Малта – 1.9% и Финландия – 2.4 процента. Най-високи са за Литва – 5.8%, Кипър – 5.2% и България – 5.1 процента.
Преди да бъдат огласени последните данни, управителят на финландската централна банка и член на управителния съвет на ЕЦБ Оли Рен коментира пред „Файненшъл таймс“, че политиците в еврозоната не трябва да „проявяват самодоволство“ пред лицето на инфлационния натиск. „Не можем да си позволим никаква криза на достъпността в Европа“, каза той.
Цените на суровия петрол са се повишили с повече от 15% от началото на август, тъй като корабоплаването през Ормузкия проток остава ограничено, разпалвайки за пореден път опасенията на инвеститорите, че световната икономика е пред продължителен инфлационен натиск и увеличена доходността на облигациите. На 1 септември разходите по задълженията на Обединеното кралство достигнаха най-високите си нива от 2008 г. насам, а доходността на базовите десетгодишни японски дългови книжа достигна 3%, което не се е случвало от 90-те години на миналия век.
Поскъпването на енергията в еврозоната през август беше „широкообхватно“, защото засегна не само транспортното гориво, „но и газа, а сега дори и електричеството“, коментира Камил Ковар – икономист в Moody’s Analytics. Това би направило по-вероятно още едно лихвено увеличение на ЕЦБ след очакваното прибавяне на 25 базови пункта към сегашните лихвени равнища през следващата седмица, убеден е Ковар. „Шансовете за повишение през декември се увеличиха до 50 на 50″, добавя той.
Плътно следените инфлационни стойности в сферата на услугите са се понижили до 3% през август след 3.3% през юли. Индикаторът за вътрешен ценови натиск обаче се задържа доста над целевите 2% годишно на ЕЦБ повече от три години.
Европейските централни банкери качиха лихвените проценти през юни – първите от Г-7, повишили разходите по заемите в отговор на конфликта в Иран.
Отделен доклад на „Евростат“, също от 1 септември, показва, че безработицата в блока на еврото се е запазила 6.4% през юли, колкото и през юни, и малко над отчетените 6.3% през юли 2025 година. За целия Европейски съюз юлският показател е 6.1% спрямо 6% през същия период на 2025-а.
„Евростат“ е изчислил, че 13.516 милиона души в ЕС, от които 11.264 милиона в еврозоната, са били безработни през юли 2026-а. В сравнение с юли 2025 г. безработицата се е увеличила с 296 хиляди в ЕС и със 175 хиляди в еврозоната.
Еврото остана без промяна на ниво от 1.159 долара след публикуването на данните.
