Строителна бригада получава на ръка изработеното за месеца. По установила се традиция същата вечер цялата група отива на кръчма и после в игрална зала. Защото са убедени, че от работа се гърбавее, не се богатее. А ротативките са реален шанс за просперитет: „Един така си оправил живота.”
На по-пристрастените към игрите на късмета парите няма да стигнат до края на месеца. Те ще потърсят „помощ” от фирмите за бързи кредити. С поредния бърз заем, с част от който ще се опитат да погасят просрочени вече кредити. Когато и това не помага, в паричния оборот ще се включи и третият „стълб” – денонощната заложна къща.
От другата страна е държавата. Бюджетът й всъщност са дадените от данъкоплатците пари назаем, които правителството връща на обществото по свое усмотрение. Държавата стои и на входа и на изхода на този процес. Тя определя колко и от кого да вземе и колко и кому да даде.
Но когато държавата е с объркани приоритети, тя може да заложи на пари, които, както знаем, не миришат, но развиват гнилостни прецеси в цялото общество. Какъвто е случаят с хазарта. В бюджета по Закона за хазарта, събраните държавните такси и вноски за социално отговорно поведение за 2025 г. са около 409 млн. лева. Апетитът обаче продължава – за 2026 г. е заложено увеличение от около 100 млн. евро допълнително, т.е. приблизително 196 млн. лв. повече. Това означава, че ако базата е около 409 млн. лв., очакваните приходи биха били около 605 млн. лв. или около 300 млн. евро.
За 2025 г. направените залози са били близо 3.9 млрд. лева. За сравнение, през 2024 г. сумата е била около 2.8 млрд. лева, което е увеличение от приблизително 40 процента.
От такси върху наземния хазарт са влезли 53.57 млн. лв., а от онлайн хазарта – 326.72 млн. лева. От корпоративен данък държавата е прибрала 102.43 млн. лв., а от Данък дивидент -16.21 млн. лева. От алтернативен данък върху игрални автомати и казина парите са 117.15 млн. лева.
От вноски за социално отговорно поведение са прибрани символичните 15.34 млн. лева. Много важно е да се избере гледната точка към тези цифри. Защото няколкостотин млн. евро са сравнително малка сума, която не може да покрие и половината от месечната сума на пенсиите в страната.
Хазартът има едно неоспоримо предимство от гледна точка на държавния бюджет – носи приходи. Организаторите плащат специални данъци и такси, а за някои видове игри законодателството предвижда фиксирано облагане. Например за всяко игрално място на автомат данъкът е към 400 евро на тримесечие, а за рулетка в казино – 11 000 евро на тримесечие.
Това са преки пари за хазната. Към тях се добавят корпоративни данъци, данъци и осигуровки върху доходите на заетите, плащания за лицензи и други бюджетни постъпления. Именно затова хазартът често изглежда като удобен фискален източник – държавата получава пари, без да увеличава пряко данъците върху всички граждани.
Но тук започва големият въпрос: може ли бюджетният приход да бъде единственият критерий, по който да оценяваме хазарта? Морално ли е държавата да печели, когато играчът губи?
Икономическият модел на хазарта е особен. За разлика от производството, при което се създават стоки, технологии или услуги с добавена стойност, хазартът основно преразпределя пари между участниците и оператора.
В дългосрочен план математическото предимство е на страната на организатора. Следователно приходът на държавата е свързан с оборота на една индустрия, чийто бизнес модел предполага финансови загуби за значителна част от клиентите.
В държавния бюджет могат сравнително лесно да бъдат отчетени данъците и таксите от хазартната индустрия. Много по-трудно е да се изчисли стойността на последствията. Хазартната зависимост може да доведе до загуба на семейни доходи, задлъжняване, използване на бързи кредити, продажба на имущество, семейни конфликти, проблеми на работното място и социална изолация.
Тези последствия не се появяват като един ред в бюджета. Те се разпределят между семействата, социалната система, здравеопазването, работодателите, кредиторите и правоохранителните институции.
Така се получава своеобразна „скрита сметка“ на хазарта – част от приходите са частни, докато част от разходите се поемат от цялото общество.
Бързият кредит е естественият съюзник на хазарта. Особено опасна е връзката между хазарта и лесния достъп до кредит. Човек, който е загубил пари, често не приема загубата като крайна точка. Той може да се опита да „избие“ загубеното. Ако собствените средства свършат, следващата стъпка може да бъде заем.
Така една загуба от няколкостотин лева може да се превърне в задължение от хиляди. А когато човек започне да играе с чужди пари, икономическата логика вече е заменена от психологическата логика на зависимостта: „още един залог и ще си върна всичко“. Именно тази спирала е сред най-опасните последици от хазарта.
Най-уязвими са младите. Това е така и защото онлайн хазартът промени правилата. Казиното вече не е място, до което човек трябва физически да отиде. То е в телефона му – 24 часа в денонощието.
Съдейки по данните на НАП, повече от обезпокоителна е огромната разлика между приходите от основната държавна такса по видове хазарт: от онлайн – 326.7 млн. лв., от наземен – 170.7 млн. лева. Това показва, че онлайн хазартът вече носи приблизително два пъти повече преки бюджетни постъпления от основните данъци и такси, свързани с наземните автомати и казината.
Правителството на Румен Радев вече намекна за ограничаване на хазартната реклама. Нужна е нова философия. Защото решението не е непременно пълна забрана на хазарта. По-логичният подход е държавата да третира хазарта като високорискова индустрия, която може да съществува, но срещу много по-строги правила.
Трябва по-строг контрол върху връзката между хазарта и бързите кредити, прозрачност за реалния размер на залозите и загубите, значително повече средства за лечение и превенция на зависимостите, независима оценка на социалната цена на хазарта. Държавата би могла дори да обвърже част от хазартните приходи с конкретен фонд за превенция, лечение и изследване на хазартната зависимост.
