Между идеите на бившите комунисти и лявата европейска социалдемокрация няма абсолютно нищо общо, смята Стефан Дечев
„Режимът на полковниците“ в Гърция от края на 1960-те и първата половина на 1970-те години днес ми изглежда подозрително познат. Той показа, че навлизането на военни в политиката е опасно.
Имаше руски филм за един обикновен ден на руския гражданин. Оказва се, че от събуждането сутрин до лягането вечер всички предмети, които ползва са продукт на „гнилия колективен Запад“.
Путин постигна единството на украинската национална воля за независима Украйна.
Съдбата на унгарския народ по времето на автократа Орбан, показа, че подобна политика никога до нищо добро не води.
Нямам представа по какви учебници по история се обучават курсантите във военните училища.
Политическата публицистика на Захарий Стоянов е почти непозната на обществото и това никак не е случайно. Когато говори за руското православие, той отбелязва, че това не е религията, която ни води към Бог, а става въпрос за държавна идеология, която обслужва руския империализъм.
Това заяви във видео интервю за СТУДИО БАНКЕРЪ историкът доц. Стефан Дечев.
Още от интервюто:
Как идеологически може да бъде определена политическата платформа на „Прогресивна България“?
Защо много бивши комунисти възторжено прегръщат идеите на крайнодесния консерватизъм?
Какъв знак е изваждането на портрета на Захарий Стоянов от кабинета на българския президент?
Има ли симбиоза между неонацисти и неокомунисти?
Десни ли са крайнодесните?
Как БКП представи истинските антифашисти за фашисти?
Вижте първа и втора част от интервюто със Стефан Дечев
