Глобалните тарифи за превоз с танкери достигат рекордни нива, а на хоризонта няма признаци за понижението им. Това е знак за нарастващото напрежение на петролните пазари, тъй като търговци, собственици на кораби, производители и купувачи се борят с последиците от навлезлия в седмия си месец военен конфликт в Персийския залив и налагащите се все по-сложни решения. Приходите на супертанкерите, плаващи по базовия маршрут от Близкия изток до Китай, са рекордните близо 800 хиляди долара на ден. А за плаване от Персийския залив до Азия, предлагащите чартърни превози с много големи танкери (VLCC) за суров петрол искат рекордна еднократна такса от 29.5 милиона долара – близо 15 долара за барел, без да се вземат предвид допълнителни военни рискове или такси за неочаквани закъснения.
Няма почти никакви признаци за промяна на този процес. Анализът на товарите от фирмата за данни за над 40 пазара на суровини и за проследяване на плавателните съдове Kpler показва, че дневните приходи за VLCC ще останат над 100 хиляди долара на ден през следващата година – над два пъти повече от утвърдените в исторически план стойности, които рядко са надвишавали 45 хиляди долара.
„Има доста съществуващи едновременно препятствия“, коментира Алекс Грант – глобален ръководител на Equinor ASA за търговия със суров петрол, продукти и течности, в кулоарите на Азиатско-тихоокеанската петролна конференция на S&P Global Energy в Сингапур. „Пазарът е доста стресиран от всичко и това се отразява на цените на доставките.“
Пазарите на черно злато отбелязаха рязък ръст тази седмица в резултат на възобновените атаки в Ормузкия регион. Цената на сорт „Брент“ надхвърли 100 долара за барел за първи път от юли насам, след като Вашингтон атакува ирански танкери, а Техеран обстрелва авиобаза, военноморски кораби и търговски плавателни съдове. Горивото е поскъпнало с над 40% от началото на войната.
Но други показатели, включително товарните превози, реагират много по-рязко, без да се вижда край на войната на Съединените щати в Иран, в момент, хутите засилват атаките, а украинските удари ограничават износа на руски суров петрол и продукти. Цените на дизела на дребно в САЩ достигнаха рекордни нива, заедно с маржовете за производството му на рафинериите. Превозът на товари, измерени от индекса на танкерите на Балтийската борса, който разглежда дневните приходи на VLCC по различни маршрути, са се увеличили повече от два пъти по време на войната – до пикови равнища.
„Ако възнамерявам да преместя продукти от точка А до точка Б, първо разглеждам пазара на корабоплаването. Ако няма смисъл, не мога да местя“, посочил на конференцията в Сингапур Макс Тей – ръководител на отдела за тежки деривати за Азия в Repsol. „Аз съм някак си роб на пазара на товари.“
Търговци и собственици на кораби, събрали се в Сингапур тази седмица, твърдят, че очакват по-дългите заобиколни решения и неефективните начини на доставка да продължат. „Обемът на черното злато е налице. Това, което го спъва, е транзитът, корабоплаването“, отбелязва Ману Сегал, вицепрезидент по стратегията и доставките на суровини в индийската рафинерия HPCL-Mittal Energy.
От началото на войната транзитът през Ормузкия проток – жизненоважната точка, свързваща някои от най-големите производители на петрол и газ в света и световните пазари – е в колапс. Някои корабни превозвачи – любители на риска, обаче продължават да плават през него, като често поддържат снабдяването със система „совалка“, която разчита на чакащи кораби в Оманския залив. Това решение е позволило транспортирането на приблизително по 10 милиона барела на ден през тази седмица, според главния изпълнителен директор на гигантския търговец на черно злато Vitol Group тази седмица.
Макар и впечатляващи, количествата са ограничени в сравнение с броя отпреди войната, а цените са високи. Балтийската борса, която започна да публикува индекс, проследяващ пътуването от Оманския залив до Източна Азия, изчислява, че дневните приходи по този маршрут са скочили с 85% от самото начало на конфликта, достигайки почти 386 хиляди долара на ден тази седмица.
В същото време, атаките на подкрепяната от Иран бойна групировка хути срещу кораби в Червено море и около пункта Баб ел-Мандеб принуждават някои супертанкери да товарят саудитски суров петрол от средиземноморски експортен пункт. В резултат на което последващото пътуване до Азия включва плаване през Суецкия канал и около африканския континент, удължавайки пътуването с повече от повече от три седмици и добавяйки милиони долари разходи в сравнение с по-директния маршрут през Аденския залив.
Друг фактор, който увеличава километрите и разноските, е гладът на Азия за американски суров петрол, тъй като потребителите се опитват да балансират по-скъпите доставки с по-нисък риск. „Трябва да приемем тези относително по-високи логистични разходи, защото ще са необходими толкова много алтернативни маршрути вместо Близкия изток“, обобщава Такеши Хашимото – председател на големия собственик на танкери Mitsui O.S.K. Lines.
Междувременно, операторите от Близкия изток поемат нещата в свои ръце, като увеличават флотилиите си, за да не разчитат на търговски плавателни съдове. Висш ръководител на Kuwait Petroleum Corp. заяви, че купува още кораби, след неотдавнашното съобщение на Abu Dhabi National Oil Co., че е започнал да разширява флота от танкери.
