В секретния отдел на германското Министерство на отбраната работи специална група за подкрепа на Украйна, съобщава „Файненшъл Таймс“. Звеното, наречено „Специален щаб Украйна“ („Sonderstab Ukraine“), се занимава по-специално със закупуването на оръжие за Киев и според изданието е способно да осъществява подобни сделки в рамките на около две седмици. Нивото на секретност около групата е толкова високо, че понякога я наричат „партизанско звено“ в рамките на ведомството. Един близък сътрудник пък я описва като „невероятно негерманска“. „Разполагаме с изключително кратки вериги за вземане на решения. Това ни осигурява ефективност и гъвкавост“, отбелязва бригаден генерал Йоахим Кашке – бивш пилот на изтребител „Торнадо“, който ръководи подразделението.
„Sonderstab Ukraine“ е движещата сила зад германската военна помощ за Киев в размер на 11.5 милиарда евро годишно. Създаден броени месеци след началото на пълномащабното нахлуване на Владимир Путин в Украйна през 2022 г., специалният щаб е променил ролята си успоредно с прехода на Германия от предпазлива подкрепа към един от най-важните съюзници на Киев.
През 2025-а, след като президентът на Съединените щати Доналд Тръмп съкрати драстично американската военна помощ за Украйна, Берлин се превърна в най-големия доставчик на военна подкрепа. Към днешна дата страната е похарчила близо 58 милиарда евро за оръжия – от малки дронове камикадзе до системи за противовъздушна отбрана, всяка от които струва стотици милиони евро.
През последната година ролята на секретната група отново се трансформира, превръщайки се в център за обмен на информация между германските и украинските въоръжени сили и отбранителни сектори, докато страните от НАТО се стремят да почерпят опит от Киев. Генерал Кашке изтъква авангардните технологии на Украйна и нейния „богат тактически и оперативен опит“.
Подкрепата на Германия за Украйна невинаги е била толкова мащабна. През напрегнатите седмици преди руското нахлуване през февруари 2022 г. Берлин стана обект на подигравки и недоумение в световен мащаб заради предложението си да изпрати на Киев 5000 каски. Белязана от нацисткото си минало, страната отдавна се придържаше към политика на отказ да изпраща оръжия в зони на бойни действия. Освен това тя поддържаше сложни отношения с Русия.
Пълномащабното нахлуване на Москва, както и силният натиск от страна на съюзниците, принудиха Германия да се откаже от тази политика. Първоначално Берлин изпрати преносими противотанкови и зенитни оръжия от запасите на Бундесвера, преди постепенно да премине към доставка на по-тежка бойна техника. Още в първите седмици и месеци висши представители на германското министерство на отбраната създадоха „ситуационен център“, който да следи ескалиращия конфликт и да информира политическото ръководство.
„Много бързо този мониторинг се обвърза с въпроса: как всъщност да подкрепим Украйна?“, припомня Кристиан Фройдинг – германският военен командир, назначен да оглави центъра, който през юли 2022 г. се превърна в „Sonderstab Ukraine“.
Фройдинг събрал малък елитeн екип. „В началото работехме денонощно, на смени“, разказва командирът, който миналата година напусна специалното звено, за да поеме командването на сухопътните войски на Германия. И добавя, че е било недопустимо да се каже „Е, стана 17:00 часа, прибираме се у дома“. В трескавото търсене на оръжие Берлин приложил схема, при която съюзниците изпращали собствена техника на Киев, а Германия обещавала да попълни запасите им.
Скоро обаче станало ясно, че Украйна се нуждае и от оръжия, които не фигурират в нито един европейски арсенал. Матиас Пушниг – офицер от резерва, прекарал по-голямата част от последните три години в работа за „Sonderstab Ukraine“, си спомня изумлението в Берлин, след като Киев се сдобил с пет разузнавателни дрона с неподвижно крило от германския стартъп Quantum Systems. Украинските сили свързали дроновете с комуникационната мрежа Starlink и ги използвали за идентифициране на цели за артилерийските подразделения. Системата помогнала да се осуетят многократните руски опити за пресичане на река Северски Донец в една от най-решаващите битки през пролетта на 2022 година.
„Тогава за първи път разбрахме на какво се дължи успехът на украинците – именно на подобни действия“, споделя Пушниг. Германия започнала да плаща за дроновете на Quantum за Киев, както и да купува други оръжия директно от германската индустрия по предоставен от украинците списък с необходимите средства, а Берлин поемал разходите.
„Скоро осъзнахме, че ако искаме да окажем съществена подкрепа на Украйна, трябва да включим и нашата индустрия“, казва Пушниг. „Същевременно германските компании също разбраха какви възможности се откриват пред тях.“
Тогавашният канцлер Олаф Шолц подхождал предпазливо и се въздържал да изпълни искането за изпращане на танкове „Леопард 2“. Той все пак се съгласил да снабди Киев с първата система за противовъздушна отбрана IRIS-T, за чиято доставка специалната група платила на германската компания Diehl. Наред с американските системи „Пейтриът“, IRIS-T изиграла ключова роля в защитата на украинските градове от руски ракетни удари, а по-късно била поръчана и от Бундесвера за собствените му нужди.
Специалният щаб си спечели репутация на структура, работеща бързо и ефективно. Тъй като договорите се подписвали от украинското, а не от германското правителство, звеното можело да заобиколи сложните и тромави правила за обществени поръчки, както и огромната агенция с 13 хилди служители, отговаряща за снабдяването на Въоръжените сили на Федерална република Германия. То имало и силната политическа подкрепа на Борис Писториус – популярния и влиятелен министър на отбраната на Германия, встъпил в длъжност през януари 2023 година.
Подразделението запазва компактния си състав: в него работят по-малко от 20 души. „Усеща се атмосфера, подобна на тази в стартъп компания“, споделя лице, запознато с работата на екипа. „Те познават системите в дълбочина: кое работи… и кое е надценена, лъскава безсмислица.“
Докато някои германски представители излъчват увереност за стратегията на страната за обществени поръчки, специалната работна група подхожда по-критично, допълва източникът. Фройдинг, който все още смята звеното за свое „отроче“ и поддържа тесен контакт с Украйна, изразява подобно мнение: „Смятам, че като военен ръководител винаги трябва… да си задаваш въпроса дали избраният от теб път е правилният.“
Когато встъпил в длъжност миналата година, канцлерът Фридрих Мерц държал да бъде възприеман като по-твърд поддръжник на Киев в сравнение с Шолц. Избирането му съвпадна с втория мандат на Тръмп в Белия дом и с резкия спад на американската военна помощ за Украйна. Според данни на Института за световна икономика в Кил, американската подкрепа за Киев е намаляла с 99% през 2025-а.
Германия – най-голямата икономика в Европейския съюз – оглавила усилията на Европа да запълни този недостиг. Наред с плановете за инвестиране на стотици милиарди в модернизацията на Бундесвера, Мерц многократно увеличил военната помощ за Киев – тази година бюджетът за целта е достигнал 11.5 милиарда евро.
Европейските инициативи – включително заемът от ЕС на стойност 90 милиарда евро – обаче се оказаха недостатъчни, за да спрат руското настъпление. Киев все още изпитва трудности и с осигуряването на достатъчно ракети-прехващачи, способни да свалят руските балистични ракети, насочени към големите украински градове. Въпреки това, посланикът на Украйна в Берлин определя германската помощ като „огромна“ и „точно това, от което се нуждаем“.
Кашке обяснява, че решението как да се изразходват германските средства е изцяло на Киев. „Ние не сме там, за да даваме съвети – няма елемент на „менторство“, казва той, макар че Берлин понякога свързва украински представители с германски компании. Този подход породил опасения в индустриалните и политическите среди за риска от корупция в страна, която се бори с корупционни практики по време на война.
Бившият украински министър на отбраната Михайло Фьодоров, освободен от длъжност през юли, предупреди миналия месец, че способността на Украйна да се бори с Русия е подкопавана от ширещата се корупция.
Кашке отбелязва, че екипът му извършва строги проверки на всички договори, финансирани от германските данъкоплатци, като следи цените да съответстват на пазарните нива и определя етапи за изпълнение на доставките.
Берлин подкрепи и производството на нови оръжия, включително украински ракети, способни да нанасят удари дълбоко в руска територия. Това донякъде било алтернативно решение, след като Мерц бе принуден да се отметне от обещание, дадено още докато е бил в опозиция, да достави на Киев германски ракети „Таурус“.
Тази година Мерц и украинският президент Володимир Зеленски подписаха споразумения в Берлин за задълбочаване на взаимното сътрудничество в сферата на отбраната, включително за създаване на съвместни предприятия между германски и украински компании. Договорите отвориха и вратата за достъп на украински компании до доходоносните пазари на НАТО, което предизвика безпокойство в някои сектори на германската отбранителна индустрия.
„Ситуацията с Украйна се промени и тя се стреми да стане износител, а не само вносител“, заяви ръководител на отбранителна компания. „Въпросът придобива все по-политически характер.“
Тази седмица германският политик Йохан Вадефул изрази опасенията на бранша, че германските фирми са пренебрегвани при разходите, свързани с Киев. В подкаст той заяви, че Берлин „не е напълно доволен“, и добави, че е казал на Зеленски по време на последното си посещение в Киев: „Ние сме с вас, подкрепяме ви. Но трябва да обясня това и на германските данъкоплатци, а най-малкото, което можете да направите, е да включите германската отбранителна индустрия във всички проекти за обществени поръчки.“
За разлика от Обединеното кралство, Германия не е разположила военен персонал в Украйна, където британски войници съветват украинските си колеги и се учат от тях. Вместо това, по-предпазливият Бундесвер се възползва от опита на украинците на бойното поле. Този подход е довел в Германия няколко десетки войници, които да споделят наученото за използването на дронове и противодействието срещу тях.
Берлин получава също и достъп до данни от бойното поле, включително от украинската система „Делта“, която обединява информация от сателити, сензори, дронове и прихванати руски комуникации, за да предостави на войниците картина на фронта в реално време. Според Кашке, това е един от най-„ценните аспекти“ на сътрудничеството.
Не липсват и опасения, че „Sonderstab Ukraine“ не прави достатъчно, за да получи достъп до огромния обем данни от бойното поле, с които разполага Украйна. „Наистина бихме могли да направим повече, за да гарантираме, че всяко евро, похарчено в Украйна, носи двойна полза – като помага едновременно и на украинците, и на Германия“, посочва ръководител на стартъп компания.
Кашке, който е посещавал Украйна девет пъти, откакто е поел ръководството на специалния щаб, подчертава, че Берлин осъзнава неотложността на ситуацията. Русия също я осъзнава. „С всеки изстрел те могат да коригират системите и тактиката си“, каза той. „Нашите системи трябва да са в крак с това.“
