Войната между Съединените щати и Иран изведе до кризисна точка Саудитска Арабия и нейния де факто лидер – престолонаследника принц Мохамед бин Салман. Кралството успя да си спести най-тежките контраудари на Ислямската република срещу Вашингтон и Тел Авив в началото на конфликта и дори се възползваше от по-високите цени на черното злато, която изнасяше по сухопътен тръбопровод, за да заобиколи Ормузкия пролив. Всичко се промени, когато хутите започнаха да стрелят по Саудитска Арабия почти ежедневно. Подкрепяните от Техеран бойци завзеха също и по-големи територии в Йемен, затягайки контрола си над Баб ел-Мандеб – друг жизненоважен пролив за корабоплаването и енергийните пазари. Междувременно, ударите с дронове на проирански милиции в Ирак принудиха миналата седмица Рияд да затвори тръбопровода „Изток-Запад“, който пренася петрол до неговите пристанища в Червено море.
И преди последните събития, военните действия вече бяха тласнали производството на петрол в Саудитска Арабия до най-ниското равнище от десетилетия насам. Сега те заплашват да усложнят струващите трилиони долари планове на кралството за диверсификация на икономиката и идват само седмици преди водещаjd инвестиционна конференция в Рияд, на която ще присъстват главният изпълнителен директор на „Джей Пи Морган Чейз“ Джейми Даймън и Дейвид Соломон от „Голдман Сакс груп“.
Властите на Обединеното кралство се опасяват, че тръбопроводът „Изток-Запад“ може да бездейства шест седмици, което вероятно ще повиши цените на горивата в световен мащаб и ще увеличи инфлационния натиск, според няколко високопоставени европейски служители. За Рияд пък това потенциално означава загуба на десетки милиарди долари приходи от износ.
„Саудитска Арабия е пред нарастващ натиск, подобен на който не е виждала, откакто Мохамед бин Салман дойде на власт“, посочва Тарик Юсеф – старши сътрудник в Близкоизточния съвет по глобални въпроси. „Тази конвергенция на задаващия се икономически натиск и нарастващите геополитически рискове трябва да създава усещане за неотложност. Те трябва да вземат важни решения.“
Хутите откриха втори фронт във войната в Иран през юли,
като заплашиха кораби, акостиращи в саудитските пристанища. Но освен няколкото атаки срещу кралството тогава те до голяма степен избягваха военните действия допреди около 10 дни, когато засилиха ударите срещу енергийни обекти и градове.
Те са ранили повече от 80 души при последните си атаки, а от юли насам броят им достига 100. На 15 септември сутринта саудитските власти обявиха въздушна тревога за втория по големина град в страната Джеда, както и за свещеното място Мека и Ал Ула – древен пустинен оазис, който е ключов за амбицията на бин Салман да стимулира туризма.
Рияд има много буфери, за да подпомогне икономиката си,
не на последно място нейните активи и валутни резерви на стойност около 1.4 трилиона долара. Тази година страната успя лесно да набере дълг на международните пазари, привличайки голямо търсене. Според индексите на агенция „Блумбърг“ обаче държавните облигации в долари са сред най-зле представящите се на развиващите се пазари този месец. Атаките рискуват да навредят на опитите на Саудитска Арабия да привлече милиарди долари чуждестранни инвестиции във всичко – от центрове за данни до енергийна индустрия и електрически превозни средства.
Моника Малик – главен икономист в Abu Dhabi Commercial Bank, предвижда, че саудитската икономика ще се свие с 3.1% тази година. Спадът може да се задълбочи дори до 4.5% – по-лош сценарий отколкото по време на разгара на пандемията от КОВИД-19 през 2020 г. – ако тръбопроводът „Изток-Запад“ остане затворен за един месец и правителството не може да изпрати значителни количества петрол през Ормуз през това време, добавя тя.
„Последното развитие на положението е доста лошо в икономически и геополитически аспект за Саудитска Арабия“, коментира Тим Калън – бивш ръководител на мисията на Международния валутен фонд за кралството. „Растежът ще бъде значително по-нисък.“
41-годишният престолонаследник се е сблъсквал с кризи и преди,
включително когато много лидери се дистанцираха от него след убийството на журналиста Джамал Хашоги от саудитски агенти. Сегашният ще тества способността му да убеди съюзниците си да му помогнат да се изправи срещу хутите.
Досега той е молил президента на Съединените щати Доналд Тръмп и премиера на Обединеното кралство Анди Бърнам за повече военна помощ. Нито един от двамата не е казал, че е готов да се отзове. Тръмп се опитва да прекрати война, която е непопулярна сред американците и може да навреди на представянето на неговата Републиканска партия на междинните избори през ноември.
Бин Салман пътува до Египет на 15 септември, за да се срещне с президента Абдел-Фатах Ел-Сиси, който командва една от най-големите въоръжени сили в арабския свят. Те са говорили за необходимостта от засилване на координацията, включително за осигуряване на свобода на корабоплаването в Червено море.
Наскоро подписаното в Мека Споразумение за съвместна отбрана между Саудитска Арабия, Турция и Пакистан също все още не е активирано. Досега Пакистан – ирански съюзник и посредник в преговорите за сегашния конфликт между Вашингтон и Техеран, не е склонен да се присъедини директно към конфликта между Саудитска Арабия и хутите.
Дори бин Салман да избере да увеличи атаките срещу хутите, няма гаранция, че ще успее.
Групировката предизвика продължаващата гражданска война в Йемен, когато превзе столицата Сана през 2014 г. и оттогава устоява на бомбени кампании от множество страни, включително Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, САЩ, Обединеното кралство и Израел. Саудитците и силите, които подкрепят в Йемен, се борят да противодействат на настъплението на бунтовниците и е малко вероятно да успеят да си върнат Мока, според оценки на няколко западноевропейски военни.
Рияд е „в изключително трудна геополитическа позиция“, каза Хамад Ал-Тунайян – асистент по политически науки в Кувейтския университет и научен сътрудник в Близкоизточната инициатива на Харвард. „Тези инциденти са ярко напомняне, че Саудитска Арабия не може да избяга от икономическите последици от тази война, която променя регионалния баланс на силите.“
Нийл Куилиъм – сътрудник по програмата за Близкия изток и Северна Африка в базирания в Лондон мозъчен тръст Chatham House пък коментира за „Дойче веле“, че „Рияд е изправен пред истинска дилема. Саудитският престолонаследник се опитва да защити както саудитската сигурност, така и саудитското икономическо развитие едновременно. Бедата е, че хутите са все по-способни да заплашват и двете.“
Куилиъм добавя, че Саудитска Арабия има една от най-тежко въоръжените и напреднали в технологично отношение армии в Близкия изток, особено в бойната авиация и противовъздушната отбрана. Но страната „не желае да бъде въвлечена отново в скъпа военна кампания в Йемен“. А „неизпитаният характер на Пакта от Мека добавя към предизвикателствата пред Рияд“.
За Себастиан Сонс – наблюдател за Близкия изток в германския център за изследване на региона CARPO – „Саудитска Арабия сега е в много сложно положение. От една страна, трябва ясно да се покаже на хутите, че е пресечена червена линия и че трябва да има и военен отговор, особено в координация с международно признатото правителство на Йемен. Но от друга страна, тя също така трябва да поддържа отворени линиите за комуникация, за да се върне на масата за преговори и да намали ескалацията на ситуацията.“
Според него целта на Рияд е да балансира възпирането и дипломацията. „Аргументът е много ясен“, отбелязва той, добавяйки, че „хутите са заплаха не само за Саудитска Арабия, но и за световната икономика като цяло“.
Ескалиращият конфликт в Йемен е разселил около 85 000 души, предупреди Международната организация по миграция тази седмица.
Междувременно, престолонаследникът е подложен на нарастващ вътрешен натиск.
„Хората очакват икономически напредък“, посочва Сонс пред „Дойче веле“. За населението на Саудитска Арабия това означава „достъпни жилища, работни места и защита от допълнителни атаки от Йемен“, добавя той.
Да не говорим, че кралството се нуждае от стабилност, за да продължи своята скъпоструваща реформа „Визия 2030“. Програмата за широкообхватна диверсификация има за цел да намали зависимостта на страната от петрола и да трансформира икономиката и обществото, но чуждестранните инвестиции, туризмът и доверието на инвеститорите зависят от поддържането на устойчива сигурност. Други големи планирани събития в Саудитска Арабия, като „Експо 2030“ и Световното първенство по футбол през 2034 г., също зависят от геополитическата стабилност.
С нарастването на заплахите за сигурността и на икономическия натиск, наблюдателите за правата на човека твърдят, че саудитските власти стават все по-чувствителни към критиките за справянето им с кризата.
„Откакто Мохамед бин Салман дойде на власт, имаше силни репресии срещу свободата на словото, особено по отношение на критиките към външната политика на Саудитска Арабия“, коментира Яхя ал-Асири – основател на базираната в Лондон саудитска правозащитна организация ALQST за човешки права. „Критиците и лицата, призоваващи за мир, се третират сурово“, добавя той, подчертавайки, че хората са обвинени по законите за борба с тероризма на страната и са осъдени на дълги присъди затвор или дори на смърт за ненасилствени действия.
През 2025 г. Рияд е извършил най-малко 356 екзекуции – най-високият годишен брой, регистриран от ALQST. Тази седмица органът за наблюдение на правата предупреди, че саудитските власти са екзекутирали най-малко 154 души между януари и септември 2026 година. От тях 101 са за престъпления, свързани с наркотици, докато девет са за престъпления, свързани с тероризъм, „които според неясното и прекалено широко определение в саудитския закон могат да включват широк спектър от несмъртоносни действия“, пише в доклада.
