Напъните да продължи да се вдига минималната работна заплата в прослава на синдикатите и добрите управляващи минава и през ваденето на всевъзможни доказателства за подкрепа. Нещата стигнаха дотам, че се правят опити да се добави щипка евростатистика в нашата „манджа с грозде”. По твърде неук начин, който води до груби спекулации.
Когато разделиш две числа от Евростат, не получаваш автоматично „показател на Евростат“. В последните дни се разпространява тезата, че според европейската статистика срещу 1 евро минимална работна заплата българският работник произвеждал 6.10–6.25 евро, което е повече от средноевропейския показател и затова МРЗ спокойно можела да стане 690 евро. Само че такъв показател на Евростат няма. Това твърди Добрин Иванов, изпълнителен директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България.
„Сметката е авторска и сравнително проста. Взема се БВП на един отработен час за цялата българска икономика, което е около 20.1 евро. После се взема минималната заплата за един час, което е около 3.3 евро. Делиш едното на другото и получаваш около 6.1 евро. Математиката е лесна. Икономическият смисъл обаче напълно липсва”, казва той.
В числителя на показателя е поставен БВП на отработен час, който е произведен от всички заети лица – наети и самонаети, а в знаменателя поставяме заплатата за 1 отработен час само на работещите на МРЗ. Производителността е средната в цялата икономика за отработен час, а заплатата е минималната за отработен час. И после заключаваме, че „работникът на МРЗ произвежда 6.1 евро срещу всяко евро заплата“, но от тези данни такъв извод просто не може да се направи.
Същото е и със „средноевропейските 5.50“. Евростат не публикува такъв показател и не изчислява подобна средна стойност. За да получи това число някой сам е избрал държавите, начина на преобразуване на МРЗ и начина на осредняване.
Най-интересното е, че ако приложим същия подход, но изберем други две напълно реални величини от Евростат, можем да получим точно обратния икономически/политически извод. Например да съпоставим годишната МРЗ с номиналния БВП на човек от населението. При МРЗ за 2026 г. от около 620 евро месечно, или 7440 евро годишно, България излиза със съотношение около 43–45 процента. По същата съпоставка Германия е приблизително 35–37%, Испания и Полша – около 33–38%, Ирландия – под 25%, а Люксембург – около 26–28 процента.
„Ако използвам този показател със същия ентусиазъм, бих могъл да обявя: „Евростат доказва, че българската минимална заплата е прекалено висока спрямо това, което икономиката произвежда.“ Само че и това няма да е коректно, изтъква Иванов. Защото и този показател не определя каква трябва да бъде МРЗ. Той обаче показва колко лесно чрез избор на удобен числител и знаменател от една и съща официална статистика могат да се произведат две напълно противоположни тези.
Никой не спори, че доходите трябва да растат. Но МРЗ е прекалено важен икономически и социален инструмент, за да я определяме чрез политически желано число и удобно конструирано съотношение.
Ръстът на МРЗ трябва да отчита инфлацията, динамиката и разпределението на заплатите, производителността и състоянието на пазара на труда, а размерът ѝ да бъде резултат от реално договаряне между социалните партньори, твърди Иванов.
Основният аргумент на работодателите е, че възнагражденията не могат дълго да растат по-бързо от това, което икономиката произвежда и продава. Последното ясно предложение на БСК е 646.50 евро. Председателят на организацията Добри Митрев обясни сметката съвсем конкретно: „Нашето предложение беше… с 26 евро и 30 цента да бъде увеличена минималната работна заплата.“ Така бизнесът избира приблизително средата между сегашните 620.20 евро и горната граница от 672.80 евро.
Впрочем работодателите имат и по-силен икономически аргумент. Заместник-председателят на БСК Мария Минчева казва: „Имаме спад в износа, на производителността. Това трябва да се отчете.“ Именно затова камарата настоява движението да бъде в по-долната част на допустимия диапазон.
Голямата компания може да има резерви, достъп до кредити и по-висока печалба. Само че малкият цех, ресторант, магазин или семейна фирма често няма такъв буфер. Ако разходът за труд се качи рязко, собственикът има няколко лоши избора – да увеличи цените, да замрази назначенията, да намали други разходи или в най-лошия случай да съкрати хора.
Спорът за минималната заплата вече зацикли. На масата са поне четири суми – сегашните 620.20 евро, предложените от бизнеса 646.50 евро, бюджетният ориентир от 660 евро и около 692 евро, за които настояват синдикатите.
Това означава и че записаните по-рано 660 евро вече още по-малко могат да се разглеждат като окончателната сума за 2027 година. Социалният министър Наталия Ефремова първоначално обясни, че става дума за сметки на Министерството на финансите, а след последното заседание на кабинета посочи конкретния диапазон, в който ще се водят преговорите – между сегашните 620.20 евро и горната граница от 672.80 евро.
Окончателното число обаче няма. Първо, Народното събрание трябва да приеме промените в Кодекса на труда. След това предстоят съгласувателна процедура, обществено обсъждане, разглеждане в Националния съвет за тристранно сътрудничество и накрая постановление на Министерския съвет с конкретната сума.
Ефремова предупреждава, че ако нещата се забавят прекалено, може да се стигне до ситуация, в която минималната заплата изобщо да не бъде увеличена от началото на 2027 година. Причината е, че държавата вече навлиза в бюджетната процедура и решението не може да бъде отлагано безкрайно.
На декларации всичко е наред. Има вече нов механизъм за смятане на МРЗ, който ще отчита покупателна й способност за страната, като се взема предвид издръжката на живот, общото равнище и темпът на растеж на работните заплати и производителността на труда.
