Първото понижаване на кредитния рейтинг на Полша от десетилетие насам вероятно ще затрудни изпълнението на планираните разходи от премиера Доналд Туск преди решителните избори догодина. Членът на „Голямата тройка“ рейтингови агенции – Moody’s Ratings („Мудис“) – понижи на 18 септември кредитната оценка на страната с една степен до „A3“ – четвъртото най-ниско ниво в инвестиционната категория – и предупреди, че Варшава изпитва трудности при овладяването на бюджетния дефицит. Министърът на финансите Анджей Домански заяви, че правителството приема решението „сериозно, но спокойно“, като се позова на бързия икономически растеж.
В действителност, този ход идва в изключително неподходящ момент за Туск. Правителството представи планове за облекчаване на данъчната тежест за средната класа и за субсидиране на растящите цени на горивата преди парламентарните избори в края на 2027 година. Вместо това обаче, влошаващото се финансово състояние на Полша вероятно ще излезе на преден план с навлизането в предизборната кампания. Повечето социологически проучвания показват, че управляващата коалиция от четири партии вероятно ще загуби мнозинството си след вота.
Президентът Карол Навроцки, който е свързан с опозицията, многократно е налагал вето върху законодателни инициативи на кабинета, включително върху мерки, целящи укрепването на бюджета, като например данъка върху свръхпечалбите на петролните и газовите компании.
Полша не разполага с „фискални буфери за реакция при евентуални бъдещи икономически или геополитически сътресения“, коментира Пьотър Арак – главен икономист във VeloBank във Варшава. „Допълнителен проблем е липсата на политическа воля за справяне с дефицита“, добавя той. „Сътрудничеството между правителството и президента по въпросите на фискалната политика в момента е практически несъществуващо.“
Политическа безизходица
Агенция „Мудис“ отчете напрежението, като заяви, че „продължаващата безизходица между кабинета и президента“ и наближаващите избори „ограничават възможностите за съществена фискална консолидация“.
Домански обещава, че Полша ще „укрепва последователно публичните си финанси“, но отбелязва, че това „изисква сътрудничеството на всички държавни институции, включително на президента“. Реакцията на началника на кабинета на Навроцки – Павел Шефернакер – пък не остави място за съмнение. Правителството „краде, лъже и обременява страната ни с дългове“, написа той в социалната платформа X. „За съжаление, ние – поляците – ще платим цената!“
Миналия месец правителството представи проект за бюджет за 2027 г. с дефицит от 7.1% от брутния вътрешен продукт – същият недостиг, какъвто се очаква и за тази година – което доведе до повишаване на доходността на държавните облигации. В проекта не са предвидени планове за съкращаване на разходите – ключов фактор, посочен от „Мудис“ преди година, когато агенцията понижи перспективата на кредитния рейтинг на Полша до „негативна“.
Пазарите отчетоха влошаващата се фискална ситуация. Доходността на 10-годишните държавни облигации, деноминирани в злоти, се повиши до около 6.3% – близо до най-високото си ниво от 2023 г. насам. Допълнителната възвръщаемост, която инвеститорите изискват, за да държат полски облигации вместо германски, сега е около 280 базисни пункта – с около 20 базисни пункта над средната стойност за последните 12 месеца.
По време на тригодишното управление на Туск Полша усвои повече средства от Европейския съюз и увеличи разходите за отбрана заради войната в съседна Украйна, но същевременно не успя да намали социалните разходи. Това натрупа най-големия фискален дефицит в блока от 27 държави и направи публичните финанси уязвими на евентуално забавяне на икономиката на страната, оценявана на 1 трилион долара.
Що се отнася до възприемането на риска, Полша започна да се доближава до Румъния, отбелязва Арак – там продължаващата от месеци политическа безизходица накара „Фич рейтингс“ да предупреди миналата седмица за възможно понижаване на кредитната оценка на северната ин съседка до ниво „боклук“ (junk). Разликата в доходността между полските и румънските 10-годишни облигации се сви до 79 базови пункта по-рано този месец, след 180 през април.
„Ключовият въпрос сега е дали Полша може да издържи на бързо нарастващите военни разходи без корекции в приходната или разходната част на бюджета“, отбелязва Арак. Възможностите за по-нататъшно натрупване на дълг намаляват.
„Митът“ за икономическия растеж
Макар и нисък в сравнение със западните държави от ЕС, полският държавен дълг нарасна в периода на фискална експанзия и бързо се приближава към нива, които биха задействали мерки за бюджетни икономии съгласно местното законодателство. Правителството, което разчита на висок темп на икономически растеж за запълване на дефицита и е заявило, че няма да съкращава социалните разходи, може да се окаже принудено да въведе определени фискални мерки в този критичен за изборите момент.
„Понижаването на кредитния рейтинг е предупреждение“, заяви в публикация в X Славомир Дудек – ръководител на независимия орган за бюджетен надзор. Той отдавна твърди, че Полша не може едновременно да поддържа ниски данъци (на нивото на Ирландия) и социални разходи, подобни на тези в Швеция. „Липсва надежден многогодишен план за възстановяване, а политическата безизходица възпрепятства неговата подготовка и изпълнение“, посочва той. „Убеждението, че само икономическият растеж ще реши тези проблеми, е мит.“
Поляците са критични към рботата на премиера
Според проучване на обществените нагласи, публикувано на 20 септември от новинарския сайт Wirtualna Polska, 30.7% от анкетираните оценяват работата на министър-председателя като „категорично негативна“, а 23.6% я определят като „по-скоро негативна“. Общо 54.3% от запитаните имат отрицателно мнение за Туск.
За разлика от тях, 37.4% дават положителна оценка на премиера, като 12.2% описват работата му за „категорично положителна“, а 25.2% я определят като „по-скоро положителна“.
Други 8.3% не са изразили категорично мнение.
