Цената на ежедневния товарен превоз на петролни супертанкери по маршрутите между Близкия изток и Азия надхвърли 1.2 милиона долара за първи път на фона на конфликта около Иран. Това съобщи вестник Financial Times, позовавайки се на данни от съответните компании.
Според оценки на корабния брокер Braemar от края на август тарифите за транспортиране на суровини по ключовия маршрут Близкия изток – Китай за танкери клас VLCC (супертанкери с голям капацитет с капацитет около 2 милиона барела) са се увеличили повече от два пъти. Разходите за транспортиране на петрол от Бразилия до Китай са се увеличили с една трета само през последната седмица, съобщиха от компанията.
Както посочва британската борса за стоки и товари Baltic Exchange, през по-голямата част от 2025 г. наемът на супертанкери варираше между 20-50 хиляди долара на ден, а през февруари, на фона на структурен недостиг на тонаж още преди началото на конфликта около Иран, цената скочи до 120 хиляди долара на ден.
„Цените на товарите скочиха до небето.
Товарните превози може да са факторът, който разстройва този пазар в близко бъдеще, като се има предвид, че цената на суровия петрол, доставен до Азия, скочи до 150 долара за барел“, каза Амрита Сен, основател на консултантската компания Energy Aspects, пред изданието.
Вестникът отбелязва, че
разходите за доставка са се увеличили на фона на войната около Иран.
Поради тежката ситуация около Ормузкия проток петролните рафинерии в Азия са принудени да търсят източници на петрол в Атлантическия океан или Северно море, което увеличава продължителността на плаванията на корабите до 30-40 дни.
Според Argus, транспортните разходи сега възлизат на 20% до 40% от крайната цена за доставка на суров петрол до рафинериите.
САЩ и Израел започнаха война с Иран на 28 февруари.
През юни Вашингтон и Техеран подписаха меморандум за разбирателство, предвиждащ незабавно прекратяване на военните действия на всички фронтове, включително в Ливан. Въпреки това през нощта на 8 юли САЩ подновиха широкомащабни атаки срещу Иран, обвинявайки го в нарушаване на условията на постигнатите споразумения относно Ормузкия пролив.
Преди конфликта приблизително 25% от световната търговия с петрол и около 20% от втечнения природен газ са били транспортирани през него.
