Европейската банка за възстановяване и развитие запази без промяна прогнозата си за икономическия растеж на България, като очаква БВП на страната да нарасне с 2,7% през 2026 година и с 2,5% през 2027 година. Това показва новият доклад на за икономическите перспективи в регионите, в които институцията работи. Оценките са същите като в прогнозата на банката от юни.
След растеж на брутния вътрешен продукт от 3,4% през 2024 година и 3,1% през 2025 година през първата половина на тази година темпът се е забавил до 2,8%. Въпреки това вътрешното потребление и инвестиционното търсене са останали устойчиви.
Промишленото производство се е върнало към растеж след значителния спад през 2025 година, докато услугите и строителството продължават да се развиват с добри темпове. Износът е намалял значително през първото тримесечие, но до средата на годината е възстановил част от загубите.
Инфлацията, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени, е достигнала 6,3% през май, основно заради по-високите цени на енергията. През юли обаче е започнало забавяне на инфлацията при храните.
ЕБВР обръща внимание и на влошаването на фискалната позиция на страната. За 2026 година е заложен дефицит от 5,7% от БВП по методологията на общото държавно управление.
От юли България е в процедура на Европейския съюз за прекомерен дефицит, поради което банката очаква фискалната консолидация да бъде сред основните приоритети на икономическата политика в средносрочен план. Според ЕБВР един от основните рискове пред растежа е ефектът, който необходимото ограничаване на бюджетния дефицит може да окаже върху доверието на потребителите и бизнеса.
Банката посочва като приоритет и ускоряването на усвояването на средствата по Механизма за възстановяване и устойчивост на ЕС. Очакванията са България да успее да усвои значителна част от наличните средства до края на годината.
Растежът в Югоизточна Европа се забавя
Икономическият растеж в Югоизточна Европа се е забавил от 1,4% през 2024 г. до 1,2% през 2025 година, а през първата половина на тази година икономическата активност като цяло е останала почти без промяна.
Сред причините е свиването на румънската икономика, върху която натиск оказват фискалната консолидация, високата инфлация и по-слабото промишлено производство. ЕБВР очаква икономиката на Румъния да се свие с 0,2% през 2026 г., преди да нарасне с 1,8% през следващата година.
За целия регион банката прогнозира растеж от 0,5% през тази година и 2% през 2027 година.
Високите цени на енергията остават риск
В по-широк план ЕБВР предупреждава за рискове, свързани с високите цени на енергията и храните, нарушенията в търговията, сушата и по-строгите условия за финансиране.
Цените на петрола са се повишили от около 65 долара за барел преди конфликта в Близкия изток до над 100 долара през април и остават значително над предишните си равнища. Цените на природния газ също са нараснали, а световният морски износ на втечнен природен газ е намалял.
ЕБВР отчита и засилващите се рискове от недостиг на вода и екстремни метеорологични явления. Ниските нива на Дунав и Рейн са затруднили превоза на промишлени стоки и производството на електроенергия.
Високите енергийни разходи продължават да бъдат проблем и за европейската промишленост. Според доклада на институцията предприятията в ЕС плащат средно около 2,4 пъти по-висока цена за електроенергия от компаниите в САЩ, което увеличава натиска върху енергоемките производства.
