САЩ поиска да се включи в делото срещу Европейската комисия за глобата от 120 млн. евро и оспори начина, по който ЕС прилага цифровите си правила спрямо американски компании
Съединените щати предприеха необичайна съдебна стъпка в спора между Илон Мъск и Европейската комисия. Министерството на правосъдието на САЩ подаде молба за встъпване в две дела пред Общия съд на Европейския съюз в Люксембург, с които компании на Мъск и самият той оспорват решение на Брюксел.
Спорът е свързан с глоба от 120 милиона евро, наложена от Европейската комисия през декември 2025 г. за нарушения на европейския Закон за цифровите услуги – Digital Services Act (DSA).
Вашингтон: Брюксел е разширил прекомерно правомощията си
„Европейската комисия неправомерно се опита да разшири регулаторните си правомощия, така че да обхванат американски компании, които не се намират и не извършват дейност в рамките на нейната юрисдикция“, заяви помощник-главният прокурор Брет А. Шумейт от Гражданския отдел на Министерството на правосъдието на САЩ.
По думите му Вашингтон няма да приеме европейските регулаторни органи да използват правомощията си по начин, който според американската страна засяга компании от САЩ, развиващи иновации и създаващи икономическа стойност.
Така спорът около X вече придобива по-широко измерение – той се превръща и в спор за границите на европейската регулаторна власт спрямо компании със седалище извън ЕС.
На 5 декември 2025 г. Европейската комисия постанови, че X Internet и X Holdings са нарушили изискванията на европейския Закон за цифровите услуги. Комисията наложи глоба от 120 милиона евро, за която съответните страни носят солидарна отговорност.
Сега решението е оспорено в две отделни производства пред Общия съд на ЕС.
Едното дело е заведено от X Internet и X Holdings, а другото – лично от Илон Мъск.
Съединените щати са поискали да бъдат допуснати като страна по делата, като се позовават на член 40 от Статута на Съда на ЕС. Той позволява на държава да встъпи в съдебен спор, когато може да докаже интерес от изхода на делото.
Ключовият въпрос: докъде стига европейската юрисдикция?
Американската страна поставя под въпрос начина, по който Европейската комисия определя кой е „доставчикът“ на цифрова услуга и кой може да бъде привлечен към отговорност съгласно DSA.
Особено внимание Вашингтон обръща на факта, че действията на Комисията са засегнали не само корпоративни структури, но и самия Илон Мъск като физическо лице.
САЩ оспорват и възможността решението да засегне други компании, притежавани от Мъск, които според американската позиция нямат отношение към конкретните цифрови услуги, предмет на спора.
Тук Вашингтон се позовава на принципа на „корпоративната завеса“ – утвърдено понятие в американското право, според което компанията е отделно юридическо лице от своите собственици и акционери.
Американската позиция е, че по принцип не следва да се заобикаля корпоративната структура, за да се предприемат действия срещу собствениците на компанията.
В молбата си американското правителство предупреждава, че ако подходът на Европейската комисия бъде потвърден от съда, това може да има последици за други „много големи онлайн платформи“ и компании от цифровия сектор, които работят в ЕС, но имат компании майки със седалище в Съединените щати.
Това поставя пред Общия съд по-голям въпрос: какви са границите на европейската регулаторна юрисдикция спрямо компании, базирани извън ЕС, но предлагащи услуги на европейските потребители?
Отговорът може да се окаже важен не само за X, но и за начина, по който американските технологични компании ще бъдат регулирани в Европа.
Съединените щати заявяват, че ще представят подробно позицията си пред Общия съд и ще настояват решението по делото да бъде съобразено с принципите на териториалната юрисдикция в международното право.
По информация на Министерството на правосъдието на САЩ.
Четете още: Мъск обяви изстрелване на компютри с изкуствен интелект в космоса през 2027 г.
