Финалното гласуване на промените в Кодекса на труда, свързани с определянето на минималната работна заплата, започна с остри спорове в пленарната зала. Напрежението идва ден след бурното заседание на социалната парламентарна комисия. Основният спор отново е около неяснотите в критериите, които правителството представя като договорени между синдикатите и работодателите.
Дебатът по промените се провежда пред почти празна пленарна зала, а опозицията протестира и срещу начина, по който се следи времето за изказванията. Според депутати председателят на парламента Михаела Доцова прекъсва техни изказвания заради изтекло време, докато не прилага същия подход към депутатите от собствената си партия – „Прогресивна България“.
Стела Николова от „Демократична България“ постави отново въпроса за документ, представен на депутатите в социалната комисия от Министерството на труда и социалната политика. В него са описани конкретните показатели, които ще се използват при изчисляването на минималната заплата. Според Николова обаче има разминаване между закона и бъдещата наредба.
В Кодекса на труда е записано, че ще се отчита издръжката на живота, докато в наредбата се предвижда използването на средногодишното изменение на цените на стоките от малката потребителска кошница. Николова определи ситуацията като гласуване на „празен лист“ и предупреди, че така се оставя твърде голяма свобода на Министерския съвет.
От „Прогресивна България“ възразиха, че депутатите ще гласуват конкретен законопроект, а не неформален документ. Николова обаче настоя, че проблемът е именно в това, че Министерският съвет впоследствие ще приема наредба, която според нея може да влезе в противоречие със закона.
Спорният документ остава един от основните поводи за напрежение. По думите на депутатите той е бил видян само от ограничен брой народни представители, а социалното министерство не го е внесло официално в парламентарното деловодство.
Друг въпрос, поставен по време на дебата, е свързан с използването на стари статистически данни при изчисляването на минималната заплата. Илиана Жекова от ГЕРБ попита как механизмът ще реагира при рязка промяна на икономическата ситуация и защо за бъдещи години ще се използват данни от значително по-ранни периоди.
Неясно остава и как ще се прилага предвидената оценка за адекватността на минималната работна заплата, която трябва да се извършва веднъж на три години. Поставен бе и въпросът какво ще се случва, ако тази оценка покаже, че минималното възнаграждение през предходен период е било недостатъчно.
На този фон конкретният размер на минималната работна заплата за 2027 г. все още не е изяснен, докато депутатите продължават споровете около новия механизъм.
