На 27 септември, неделя, Швейцария ще проведе референдум на тема „Запазване на швейцарския неутралитет“. Основният въпрос на плебисцита е дали неутрална държава може да налага санкции и да сътрудничи с НАТО. Швейцарските власти не считат санкциите за нарушение на неутралитета и не подкрепят референдума.
Швейцария „не се присъедини към санкциите, а само въведе определени ограничителни мерки, за да предотврати използването на швейцарска територия за заобикаляне на санкции. Гордеем се, че запазихме неутралитет и независимост по въпроса за санкциите. Защото сме в сърцето на Европа, но не сме член на ЕС“, коментира през 2017 г. Юрг Щал, председател на Швейцарския национален съвет (долната камара на парламента).
След 2022 г. Швейцария се присъедини към повечето санкции на ЕС срещу Русия и наложи ограничителни мерки срещу приблизително 2790 руски физически и юридически лица. Според Swissinfo,
страната е замразила финансови активи на стойност 8,5 милиарда швейцарски франка (10,4 милиарда долара)
и е конфискувала 14 имота, автомобили, бизнес самолети, произведения на изкуството, мебели и музикални инструменти.
С приемането на санкции, имиджът на Швейцария като неутрална страна се е сринал, според Валтер Вобман, бивш член на парламента и председател на инициативния комитет за референдума.
Още в края на 2022 г. неговият комитет, свързан с дясноконсервативната Швейцарска народна партия (SVP), предложи да се дефинира какво всъщност означава неутралитет. Инициаторите са събрали над 130 000 подписа в подкрепа на референдум по този въпрос.
Текстът на инициативата, внесена за гласуване,
предлага добавянето на нов член 54а, „Швейцарски неутралитет“, към конституцията, състоящ се от четири клаузи.
Страната поддържа така наречения постоянен неутралитет и не участва във въоръжени конфликти, но ще се защитава. Освен това Берн може да използва своя неутралитет за предотвратяване и разрешаване на конфликти, например като действа като медиатор. Тези разпоредби вече са на практика, но не са залегнали в конституцията.
Други разпоредби, подложени на гласуване, призовават за отказ от всякакви „невоенни мерки срещу воюващи държави“ (т.е. санкции), освен ако не са мерки на ООН. Те също така призовават за пълен отказ от сътрудничество с отбранителни съюзи, освен ако страната не е атакувана.
Ако швейцарският народ и мнозинството от кантоните гласуват в подкрепа на измененията, Берн ще бъде принуден да отмени съществуващите санкции срещу Русия и да ограничи съвместните дейности с НАТО. Швейцария не е член на алианса, но участва в програмата на НАТО „Партньорство за мир“ от 1996 г., чрез която подкрепя мисии в Косово и Афганистан и участва в други проекти под егидата на алианса.
Според анкета,
68% от избирателите не смятат за необходимо да се изменя конституцията.
Между 31% и 34% от анкетираните са за това. Федералният съвет (правителството) и парламентът препоръчаха инициативата да бъде отхвърлена. Властите на страната смятат, че е достатъчно, че Швейцария е запазила неутралитет от 1848 г., не е участвала във военни конфликти и не се е присъединила към НАТО, и че няма неотложна нужда от по-строги рамки.
Швейцария е федерална парламентарна република с правителство, излъчвано от парламента,
като всеки кантон има свое правителство, парламент и конституция. Швейцария се слави още с полупряката си демокрация на управление. Поне няколко избора се провеждат в рамките на една година, под формата на допитване за приемане или отхвърляне на особено важни за страната позиции в национален или международен план.
(по материали от чуждестранния печат)
