Референдумът за неутралитета на Швейцария, който ще се проведе на 27 септември, отново разбуни духовете. И върна бойната форма на Кристоф Блохер – швейцарски индустриалец, политик и колекционер на произведения на изкуството, който изведе EMS-Chemie до световен успех, преди да поеме поста на шеф на Министерството на правосъдието и полицията в Швейцарския федерален съвет (2004–2007). Доминираща фигура в Швейцарската народна партия, той я превърна в най-голямата политическа сила в Швейцария с националистическа, евроскептична и антиимиграционна платформа. Известният с богатството си, независимото финансиране на политиката и поляризиращия си стил, Блохер остана влиятелна фигура и след като напусна правителството, оформяйки дебатите за суверенитета и отношенията с Европейския съюз до пенсионирането си през 2024 година. Въпреки че се е отдръпнал донякъде от активно обществено присъствие, 85-годишният политик никога не е стоял безучастно. И отново е „на бойна нога“.
Предложението за вота цели да промени конституцията, премахвайки всякаква гъвкавост в прилагането на неутралитета. В основата на кампанията е шокиращото решение на Берн от 2022 г. да приеме санкции на Европейския съюз срещу Русия, на което Блохер и Швейцарската народна партия се противопоставиха.
Дебатът отразява по-обхватни въпроси за това къде страната вижда себе си в свят на все по-разпокъсани международни отношения. За мнозина отдясно тя е загубила голяма част от предимството си да бъде специална, и не може да си позволи неутралитетът да бъде отслабен.
Това е пряк сблъсък между две конкуриращи се визии. Едната посочва суверенитета, неутралитета и дистанцията от по-големите сили – особено ЕС – като основите на успеха на Швейцария. Втората вижда международното сътрудничество като съществено за малка икономика, която може да управлява собствената си съдба само донякъде.
„Швейцарският неутралитет – не просто някакъв неутралитет, а швейцарският неутралитет – е част от швейцарската идентичност“, декларира Блохер пред агенция „Блумбърг“. Той е вложил 2 милиона франка (2,5 милиона долара) от собствените си пари в медийна кампания преди гласуването на 27 септември.
Поддръжниците на конституционната промяна казват, че стриктното тълкуване на неутралитета е необходимо, за да се гарантира, че Швейцария няма да бъде въвлечена във войни. Плакати в цялата страна прокарват това послание с лозунга: „Без война. Да на швейцарския неутралитет“. Правителството пък подкрепя запазването на ненамесата на страната, но иска известна гъвкавост и отхвърля поправката като ненужна. Министърът на външните работи Игнацио Касис казва, че неутралитетът работи и „не е нужно да го преоткриваме“.
За много консервативни избиратели обаче лидерите от последните години са лишавали страната от идентичността малко по малко. Това чувство обхваща всичко – от швейцарската банкова тайна, която беше премахната под натиск от Съединените щати, до гнева заради имиграцията и неотдавнашния набор от договори с ЕС, които според противниците представляват „подчинение“ на блока.
Разводняването на неутралитета се възприема като поредно отстъпление от традициите. „След края на Студената война Швейцария постепенно се отказва от нещата, които я правят уникална – и по този начин в крайна сметка от нейната идентичност“, посочва Рене Рока – учител в гимназия и историк от Оберрордорф-Старетшвил в кантона Ааргау.
Анкетите показват подкрепа за кампанията за неутралитет от около 40%, така че може да не премине границата, но по-широкото разочарование е повтарящ се проблем, който няма да изчезне. Страната проведе плебисцит по-рано тази година, за да ограничи населението си (той не успя да достигне 45%), и ще гласува още следващата година за спорното споразумение с ЕС.
По отношение на невмешателството, правителството твърди, че е най-добре прагматичен, а не догматичен подход, и посочва успехите на икономиката като част от своята теза. Швейцария се възползва от тесните връзки с ЕС, като същевременно запазва независимостта си. Това ѝ позволява да сключва свои собствени търговски сделки, както направи с Китай миналия месец. Тя спечели на своите износители почти универсален безмитен достъп – нещо, което ЕС няма.
Други европейски държави бяха подтикнати от руската агресия да преосмислят необвързаността. Финландия и Швеция се отказаха от дългогодишните си позиции и се присъединиха към НАТО. Но привързаността на Швейцария към ненамесата е дълбока, защото на страната липсват много от маркерите, които обединяват другите държави. Тя има четири национални езика и силна регионална идентичност, докато политическата власт е разпределена между 26 кантона.
„В исторически план неутралитетът е служил като предпазна мярка срещу външни заплахи, но е играл и интегрираща роля вътрешно“, обяснява Лукас Рено от Центъра за изследвания на сигурността към ETH Zurich. „Швейцария не е национална държава като Германия, Франция или Италия, тя е нация по воля.“
Според анализатори, едно от предимствата на сегашната политика на необвързаност на Швейцария е, че тя е дала на последователните правителства достатъчно гъвкавост да се адаптират към промените в международната среда. Инициативата за референдума би намалила значително това пространство за маневриране точно когато бързо променящата се геополитическа обстановка би изисквала по-голяма гъвкавост от всякога.
Ключова отправна точка за десните поддръжници на затягането на доктрината са Световните войни, по време на които Берн успява да избегне военни действия. Нейното поведение по време на Втората световна война обаче е спорно, защото швейцарците помагат на нацистка Германия с финансиране за оръжия и същевременно отхвърлят хиляди еврейски бежанци. Кремъл неотдавна цитира именно това, заявявайки, че Швейцария вече не се придържа към неутралитета.
Въпреки спора за тълкуването, широката вътрешна подкрепа за ненамеса остава силна. Проучване на ETH Zurich наскоро показа, че 85% от населението го подкрепя. За Блохер и неговите колеги това не е достатъчно, поради възприеманите заплахи за мирната Швейцария.
„Тя успяваше да избегне всяка война в продължение на около 200 години“, напомня Блохер. „Тъй като наруши неутралитета си, Швейцария днес по същество се превърна във воюваща страна срещу ядрената сила Русия.“
