Броени дни до свободата? На 23 септември 2026 г. Министерството на финансите публикува проект за изменение на Закона за местните данъци и такси със срок за обществено обсъждане 23 октомври. Българските общини имат значителни отговорности за местни услуги и инфраструктура, но разполагат с относително малко приходи и силна зависимост от държавния бюджет.
Най-интересният икономически и управленски въпрос е защо един кмет трябва да чака решение на финансовото министерство за средства за ремонт на улица, изграждане на детска градина или канализация, когато съответната община генерира значителни данъчни приходи? Успоредно с това от десетилетия вървят разговори за фискална децентрализация на общините.
Впрочем същинският въпрос е дали общините ще получат не просто повече трансфери от държавата, а реални собствени данъчни източници и право сами да определят как да използват приходите си.
Досега централната власт ревниво пази събраните централно, а и от общините средства и с най-различни финтове отклонява съкровеното желание на местната власт. Така може да отпуска самоволно пари предимно на „отличниците“ по „политическата част“, според разцветката на управляващите. Но ледът се пропуква. През юли 2026 г. бе определен нов състав на Съвета по децентрализация на държавното управление. Това е важно, защото този орган трябва да координира реформата между централната власт и общините.
В правителствената програма за управление 2026–2030 г. са заложени два конкретни срока. До юли 2027 г. трябва да бъдат подготвени и обсъдени предложения за реформа. До юли 2028 г. ще бъде разработена и внесена за приемане от Министерския съвет стратегическа рамка за децентрализацията.
Както се вижда, първата крачка е направена, при все че не се бърза особено много. На практика от Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) искат генерално едно – да получават част от подоходния и корпоративния данък. (И това трябва да се обсъжда … 3 години?) Стремежът неизменно през последните десетилетия е 20% от Данъка върху доходите на физическите лица, който общините така или иначе събират, да остане при тях. А и 10 на сто от корпоративния данък да им бъде преотстъпен за собствени разплащания.
Предвижда се обаче и промяна на данъците върху имотите. Тук вече напредък има. Обсъждат се актуализиране на данъчните оценки, автоматичното им осъвременяване през следващите години, разширяване на облагаемата база, както и все още пазеното в тайна въвеждане на местен бизнес данък.
Докъде сме докарали фискалната децентрализация? Колко изоставаме?
Една цифра е особено показателна – 9,8% е делът на местните данъчни приходи в приходите на местното управление през 2024 г., показват данни на НСОРБ от август 2026 година. Останалите приходи включват трансфери от държавата и други източници.
Сега целевите ориентири на сдружението са собствените приходи на общините да достигнат минимум 50% от общите им приходи, а общинските разходи да достигнат минимум 10% от Брутния вътрешен продукт.
Почти нереалистично към момента е и лелеяните 30% от държавните трансфери да могат да се управляват гъвкаво от общинските ръководства.
Сегашният модел има няколко структурни слабости. Финансирането на общините зависи от решенията на правителството. По-бедните са с ограничена възможност да финансират собственото си развитие. Това е начинът, по който се създава зависимост на местната власт от централния бюджет. Същевременно прехвърлянето на данъчни приходи трябва да бъде придружено от механизъм за изравняване, за да не се увеличат различията между богати и бедни общини.
По време на предварителното обсъждане на проекта на „Зелена книга на децентрализацията и многостепенното управление в Република България“, изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева заяви: „Прочетохме внимателно този документ, който е пълен с хубави констатации, отдавна известни на всички ни. В него обаче няма смели предложения. Ние сега ще ги направим и ако се предвижда документът да бъде обсъждан и гласуван в Съвета по децентрализация, нашите предложения трябва да намерят място в него“.
Георгиева обърна внимание, че от 17 до 19 ноември тази година предстои официална мисия на Конгреса на местните и регионалните власти към Съвета на Европа за регулярния мониторинг на изпълнението на Европейската харта за местно самоуправление. По думите ѝ нито една от препоръките от предходния мониторинг през 2020 г. не е изпълнена от българската държава, а това обстоятелство не е отразено в Зелената книга.
Като основен институционален проблем Георгиева открои фактическото нефункциониране на Съвета по децентрализация. Последното му редовно заседание е проведено през януари 2016 г., а заседанието през август 2020 г. е имало предимно протоколен характер.
Създадената тогава работна група, която е трябвало да актуализира стратегията и да подготви нова програма за изпълнението ѝ, така и не е започнала работа.
„Трябва всички дружно да се срамуваме, че живеем в най-централизираната държава в Европейския съюз“, подчерта изпълнителният директор на националното сдружение на общините.
Тя представи три конкретни стъпки, които могат да поставят началото на реалната реформа още от 2027 година. Първата е актуализиране на данъчните оценки на недвижимите имоти в рамките на бюджетната процедура и въвеждане на автоматичен механизъм за тяхното осъвременяване на всеки две години. Тази актуализация обаче не означава автоматично увеличаване на местните данъци, тъй като общинските съвети разполагат с правомощия да променят ставките според социално-икономическите условия.
Втората мярка е предоставянето на общините на 20% от приходите от данъка върху доходите на физическите лица. НСОРБ предлага това да стане чрез трансфер по Закона за публичните финанси, а не чрез въвеждане на споделен данък.
Мярката не изисква промяна в Конституцията и няма да доведе до увеличаване на данъчното облагане. Тя ще преразпредели част от постъпленията в централния бюджет към общинските бюджети и ще даде на местната власт повече свобода самостоятелно да решава въпроси от местно значение.
Третото предложение е въвеждане на законова забрана за прехвърляне на нефинансирани отговорности към общините. Всеки нов ангажимент, възложен от държавен орган, трябва да бъде придружен от оценка на финансовото въздействие върху местните бюджети и от осигурен ресурс за неговото изпълнение.
Безспорно е едно – общините се радват на все по-голяма щедрост от страна на централната власт. През 2024 г. те са получили 7.812 млрд. лева, през 2025 г. – 8.420 млрд. лв., а тази година предвидените средства са записани като 8.941 млрд. лева. Но пък все така нямат почти никаква гъвкавост за харченето на тези пари без височайшото одобрение на министъра на финансите.
Чакаме 23 октомври.
