На свое заседание Управителният съвет на Българската народна банка (БНБ) прие за информация изданието на БНБ „Икономически преглед“, брой 2 за 2026 г., съобщиха от централната банка.
В този брой е представен анализ на основните тенденции на развитие в българската икономика на базата на данни и информация, публикувани към 18 септември 2026 г., както и прогноза за основни макроикономически показатели, изготвена към 21 септември 2026 г. въз основа на допускания за развитието на глобалната конюнктура и цените на суровините на международните пазари към 19 август.
През първото шестмесечие на 2026 г. реалният БВП на България продължи да се повишава със сравнително висок и устойчив темп от 2.9% на годишна база по сезонно изгладени данни. Вътрешното търсене, и най-вече частното потребление, продължи да е основен фактор за нарастването на икономическата активност, докато приносът на нетния износ беше отрицателен.
Дефицитът по текущата сметка на България за последните дванадесет месеца към юли се увеличи
до най-високото си ниво от 2009 г. насам (8.1% от БВП), главно поради влошаването на търговското салдо при стоките, влияние за което вероятно оказват и структурни проблеми, свързани с отслабване на конкурентоспособността на българските предприятия.
Условията на пазара на труда в страната остават силно затегнати в исторически план, но през второто тримесечие на годината започнаха да се наблюдават признаци за постепенно охлаждане.
Годишната инфлация, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), се ускори до 5%
през август 2026 г. спрямо 3.5% през декември 2025 година. Основен принос за ускоряването ѝ имаха енергийните продукти и услугите, като конфликтът в Близкия изток повиши цените на петрола и горивата и увеличи производствените и транспортните разходи на фирмите.
Високата ликвидност в банковата система продължи да оказва влияние за
задържането на лихвените проценти по новопривлечени средства от неправителствения сектор
на сравнително ниски нива през седемте месеца на 2026 година. Същевременно през този период се наблюдаваше тенденция към повишение на лихвените проценти по нови срочни депозити на домакинствата. Годишният растеж на депозитите на неправителствения сектор се запази висок, но се забави до 15.4% в края на юли 2026 г. (при 16.4% през декември 2025 г.). Растежът на кредитите за нефинансови предприятия и на потребителските кредити за домакинствата следваше тенденция към ускорение, докато при жилищните кредити годишният темп на нарастване се забави до 25.7% през юли (28.2% в края на 2025 г.).
Според базисния сценарий на прогнозата на БНБ реалният растеж на БВП ще се забави до 2.8% през 2026 г. и 2.5% през 2027 г., след което отново ще се ускори до 2.7% през 2028 г. Годишната инфлация ще се ускори до 5.2% в края на 2026 г., докато средногодишната инфлация се очаква да възлезе на 4.6% през 2026 г., 3.1% през 2027 г. и 2.9% през 2028 година.
С оглед на повишената несигурност, произтичаща от военния конфликт в Близкия изток, базисният сценарий е допълнен с три алтернативни макроикономически сценария – благоприятен, неблагоприятен и силно неблагоприятен, чиято цел е да илюстрират възможните макроикономически ефекти при реализиране на различни по сила и продължителност шокове върху предлагането и цените на енергийните стоки.
Предвид трайното влошаване на търговското салдо на страната, в изданието е включено и изследване на тема „Конкурентоспособност на българския износ на стоки след 2022 г.“.
