Над 10 часа продължи Общото събрание на прокурорите, на което бяха изслушани концепциите и вижданията на кандидатите за членове на Висшия съдебен съвет от професионалната квота. От предварително заявилите участие – 25 кандидати – не се яви само един – Благовест Вангелов, който отсъстваше поради медицински причини.
Ето основните акценти от изказванията на кандидатите:
Атанас Гебрев – прокурор във Върховна касационна прокуратура – изведе като водещ акцент в концепцията си реформата на конкурсните процедури, ограничаването на непрозрачното кадрово развитие, уеднаквяването на дисциплинарната практика и гарантиране на независимостта на магистратите.
Той предложи да бъде въведен задължителен ежегоден график за конкурсите за повишаване и преместване, а кандидатите да участват в тях с вече изготвена атестация. Друго негово предложение бе конкурсните комисии да включват магистрати с положителна комплексна оценка „много добра“ от последната атестация, а оценяването на кандидатите да бъде допълнено със събеседване, обхващащо изготвените от тях прокурорски актове, досегашната им работа и вижданията им за дейността на органа, за който кандидатстват.
Гебрев застъпи идеята да се възстанови и конкурсното начало при избора на административни ръководители. Той предлага и административният ръководител да изразява становище за кандидатите в конкурсите за неговата прокуратура.
По отношение на дисциплинарната отговорност Гебрев отбеляза, че е необходим задълбочен анализ на решенията на Прокурорската колегия на ВСС и на съдебните актове на Върховния административен съд по обжалвани дисциплинарни производства. Целта е да бъдат установени пропуските при събирането и оценката на доказателствата.
Гебрев настоя и за законодателни промени, с които да се прецизира дисциплинарната отговорност, така че тя да престане да бъде използвана като средство за натиск върху магистратите. Той не пропусна да отбележи, че в момента прокуратурата има нулево доверие и че е хубаво тя да се промени отвътре, а не отвън.
Атанас Илиев – заместник на административния ръководител – заместник-окръжен прокурор на Окръжна прокуратура – Смолян – обяви, че ако бъде избран, ще работи за възстановяване на нормалността в прокуратурата.
Той бе категоричен, че независимостта на прокуратурата трябва да бъде осигурена и отстоявана непрекъснато от ВСС чрез неговите кадрови решения, бюджетна политика, дисциплинарна практика, предложения за усъвършенстване на законодателството и институционално поведение.
Като голям проблем той открои диалогът между съдебната власт, от една страна, и обществото, изпълнителната,и законодателната власт – от друга. Ето защо той подчерта нуждата от работеща медийна стратегия.
В концепцията си Илиев определя оставането на бивш административен ръководител в по-горна прокуратура като риск от заобикаляне на конкурса, но независимо от това допуска той да остане там по изключение, ако е доказал професионални и нравствени качества през мандата си.
Владимир Николов – прокурор в Окръжна прокуратура – Плевен – защити в концепцията си модела на взаимосвързаните елементи – при него кадровите решения, защитата на независимостта, развитието на човешкия потенциал, управлението на ресурсите, дигиталната трансформация, публичната комуникация и институционалният диалог не се разглеждат като отделни направления, а като обща управленска политика. Според него само чрез подобен подход ще се осигури устойчиво развитие на съдебната система и ще се укрепи общественото доверие в нея.
Николов предлага единна процедура за сигнали за външно и вътрешно въздействие върху прокурори. Освен това той има идея административните ръководители да отчитат изпълнението на управленските си планове пред ВСС с участие на прокурорите от съответната прокуратура.
Николов бе категоричен, че доверието в съдебната власт се изгражда чрез ежедневните управленски решения и чрез личната отговорност на всеки, който участва в тяхното взимане.
Георги Чинев – административен ръководител – окръжен прокурор на Окръжна прокуратура – Бургас – декларира в концепцията си, че ще защитава съдебната власт от неправомерна външна намеса от останалите власти, най-вече от изпълнителната, както и от извънсистемни фактори, сред които освен икономическите, той постави и медийните внушения.
Чинев отбеляза, че решително ще осъжда всякакви опити за корупционно, административно или психологическо въздействие върху работата на магистратите, както и всякакви интервенции, свързани с обещания за получаване на лични облаги или кариерно развитие.
В концепцията си Чинев предлага достъпът на представители на полицията и оперативните служби до административния ръководител да бъде непосредствен и възможен по всяко време.
Даниела Попова – административен ръководител – апелативен прокурор на Апелативна прокуратура – София – предложи в концепцията си стратегически план в три основни направления.
Първото ще бъде насочено към вътрешното представителство на прокурорите и следователите чрез регулярни регионални работни срещи по апелативни райони с цел да се осигури постоянна обратна връзка за професионалните и организационните проблеми в системата.
Второто представителство ще бъде насочено към институциите, а по-конкретно към законодателната и изпълнителната власт. То ще има за цел да отстоява независимостта на магистратурата и да гарантира, че диалогът с останалите власти се води при спазване на закона и принципа на разделение на властите.
Третото представителство ще е пред обществото и ще има за цел възстановяване на доверието в правосъдието. Попова подчерта, че поведението на членовете на ВСС пряко влияе върху обществения образ на съдебната власт и доверието на гражданите в нея.
Освен това Даниела Попова предлага указанията на горестоящите прокуратури да се регистрират в УИС-3 като нередактируеми документи. Причината – тя смята неформалните устни разпореждания като вредна практика.
Дарин Христов – прокурор в Окръжна прокуратура – Бургас – говори за това, че достойното възнаграждение е важна гаранция за независимостта на магистратите и фактор за ограничаване на риска от корупционен натиск. Във връзка с това той обърна внимание на значителните разлики в заплащането между отделните нива в прокуратурата и на високата натовареност на районните и окръжните прокуратури и говори за необходимостта от актуализация на възнагражденията.
В концепцията си Христов предвижда промяна в атестирането, което според него сега е често пъти формално. Според него то трябва да отчита не само количеството извършена работа, но и нейното качество, правната сложност на казусите, устойчивостта на прокурорските актове, професионалното поведение и действителния принос на магистрата.
Освен това Христов е на мнение, че Прокурорската колегия трябва да защитава публично прокурор, когато е действал професионално и законосъобразно, без да прикрива основателната критика и нарушенията му.
Десислава Петрова – заместник на административния ръководител – заместник-градски прокурор на Софийска градска прокуратура – определи в концепцията си командироването като временна мярка и заяви, че не подкрепя кариерните бонуси. Тя отбеляза и че има случаи, когато командироването без съгласие се използва като наказателна мярка. От друга страна тя предлага трайно командирован прокурор да може да заеме щатната длъжност по облекчен ред.
В изложението си Петрова постави акцент върху усъвършенстването на кадровата политика в прокуратурата, обективното атестиране, ускоряването на конкурсите и ограничаването на командироването до извънредни случаи. Петрова предлага задълбочен анализ и промяна на критериите за оценяване, както и по-пълно автоматизирано измерване на натовареността.
За ускоряване на кадровите процедури Петрова подкрепя децентрализирането на конкурсите за повишаване и преместване по апелативни райони и провеждането им ежегодно, като смята, че е по-добре конкурсите за младши магистрати да останат централизирани.
Петрова отбеляза и че конкурсите чрез събеседване са по-бърз и подходящ начин за вътрешен подбор от изпитните процедури. Според нея вътрешните конкурси трябва да имат предимство пред външните, а тестът по право на ЕС при първоначалното назначаване не бива да има толкова голяма тежест, колкото досега.
Димитър Лещаков – прокурор в Апелативна прокуратура – Велико Търново – застъпи позицията, че за него приоритети са гарантирането на независимостта на съдебната власт, подобряването на взаимодействието с останалите власти и повишаването на прозрачността в работата на Висшия съдебен съвет.
По-конкретно той ще отстоява независимостта на прокуратурата, като поддържа конструктивен диалог с Народното събрание и изпълнителната власт и настоява за по-активното участие на ВСС в обсъждането на законодателни промени, засягащи съдебната система. Лещаков предлага създаването на вътрешни механизми за проследяване на законодателните инициативи и обобщаване на становищата на магистратите.
Кандидатът открои също необходимостта от модернизиране на комуникационната политика на ВСС, разширяване на публичната отчетност и укрепване на общественото доверие чрез по-добро информиране за работата на съдебните органи.
Добринка Калчева – прокурор в Апелативна прокуратура – Пловдив – предлага част от назначенията на административни ръководители и заместници да се преразгледат чрез т.нар. мек ветинг.
В концепцията си тя отбеляза, че съдебната реформа е необходима и трябва да продължат да се правят стъпки в тази насока. Тя говори за това, че публично известните обстоятелства около случаите „Осемте джуджета“, „Пепи Еврото“, „Мартин Божанов – Нотариуса“, а и други са очертали рискове, свързани с възможното съществуване на неформални мрежи за влияние, използване на лични контакти и посредници при решаване на въпроси със значим обществен интерес, както и съмнения за различен достъп до механизмите на правосъдието.
Според нея е необходимо въвеждане на реална оценка на риска от конфликт на интереси и зависимости, както и по-високи стандарти при избор на административни ръководители, прозрачни и мотивирани кадрови решения, ефективна дисциплинарна практика при нарушения на професионалната етика, защита на магистрати, които сигнализират за натиск или неправомерно влияние.
Обяви, че ако бъде избрана за член на ВСС, ще настоява за публичност и аргументираност на решенията му.
Що се отнася до новия главен прокурор, Калчева коментира, че следва ясно да заяви, че в прокуратурата няма да има право на близост, достъп или на услуга, произтичащи от неформални отношения. Тя бе категорична и че една от най-съществените задачи пред новия главен прокурор трябва да бъде промяната в управленската култура, заяви Калчева.
Ивайло Ангелов – прокурор в Апелативна прокуратура – София – предложи при конкурс ВСС да публикува атестационните оценки, проверените актове, кадровите дела и резултатите от проверки на кандидатите.
В концепцията си Ангелов постави акцент върху по-справедливото заплащане на магистратите, прозрачността на кадровите процедури и подобряването на условията на труд в прокуратурата.
Сред основните си приоритети той изведе ежегодното провеждане на конкурси за повишаване и преместване, промяна на методиката за атестиране и въвеждане на по-обективни критерии за оценка на магистратите. Ангелов настоя за по-голяма прозрачност при конкурсите и командироването, както и за ясни правила, които да предотвратяват използването му като форма на санкция.
Ангелов предожи възнагражденията да отчитат натовареността, ранга и отговорностите на магистратите, а допълнителното заплащане за дежурства да обхваща както почивните и празничните, така и делничните дни. Ангелов се обяви за по-гъвкава организация на работното време и мястото на работа на прокурорите, както и за мерки за преместване на магистрати по-близо до домовете им при наличие на свободни щатове.
Ивайло Илиев – прокурор в Окръжна прокуратура – Кюстендил – отбеляза, че прокуратурата трябва да бъде технологично подготвена за престъпността на XXI век особено за киберпрестъпността, финансовите престъпления и престъпленията, при които електронните доказателства имат решаващо значение.
Той бе категоричен, че българската прокуратура трябва активно да използва европейския и световния професионален опит, да обменя знания и да бъде активна част от европейската мрежа на правоприлагащите и съдебните институции. Също така той настоя прокуратурата да бъде открита към обществото, да обосновава своите решения, да отчита реално и прозрачно работата си, да не се страхува да признае грешки и да работи за тяхното преодоляване.
Иван Тасков – прокурор в Софийска градска прокуратура – застъпи позицията, че и при най-малката информация или сигнал за намеса отвън или отвътре, отнасяща се до независимостта на отделен магистрат, независимо от структурата на прокуратурата, трябва да бъде извършвана проверка и Прокурорската колегия следва да приема за решение изрично становище.
Относно бюджета на съдебната власт Тасков застъпи тезата, че Министерство на финансите трябва да се съобразява с Висшия съдебен съвет. Според Тасков с колкото повече пари разполага Съветът, толкова по-независим ще бъде.
Във връзка с конкурсите в системата прокурорът говори за нуждата от нова методика и ясни критерии. Тасков отбелязва още, че масово дисцплинарните производства се използват като репресивен инструмент срещу магистрати.
Иванка Которова-Духлакова – прокурор във Върховна касационна прокуратура – предложи Прокурорската колегия да реагира публично до 24 часа дори при твърдян незаконен натиск върху прокурор.
Сред основните приоритети тя набеляза осигуряването на представителност и реална независимост на съдебната власт в условията на засилен политически натиск, както и реформа на кадровата политика чрез прозрачност, справедливост и дигитализация.
Которова постави акцент и върху ускоряването на правосъдието и преодоляването на системното забавяне на делата, цялостната реформа на съдебната експертиза, като според нея това трябва да стане чрез приемането на единен закон и създаването на независим контролен орган.
Сред останалите ѝ приоритети бяха дигиталната трансформация на прокуратурата и съдебната система до 2027 г., реформата на деловодната дейност и премахването на хартиената документация и тефтерите в прокуратурата. По думите й това трябва да се осъществи в рамките на първите две години от мандата на Висшия съдебен съвет.
Которова посочи още необходимостта от промени в наказателното законодателство и законодателния процес, ефективна и безпристрастна дисциплинарна практика, обучения в Националния институт на правосъдието и прилагане на европейските стандарти.
Йовита Григорова – заместник на административния ръководител – заместник-апелативен прокурор на Апелативна прокуратура – Бургас – предложи Общото събрание на прокурорите в съответния орган да дава становище при избора на административен ръководител.
В концепцията си Григорова постави акцент върху по-ефективното управление на кадровите и финансовите ресурси в прокуратурата, ускоряването на конкурсните процедури и дигитализацията на работата на съдебната власт.
Григорова коментира, че е необходимо да бъдат въведени обективни критерии за определяне на натовареността и кадровата обезпеченост на отделните прокуратури, които да позволят по-равномерно разпределение на работата и по-справедливо определяне на възнагражденията.
Тя обяви, че ще работи за промяна в атестирането на магистратите, тъй като настоящият модел, по думите й, създава усещане за формалност, а над 90% от оценяваните получават максималната оценка „много добра“. Григорова предложи Комисията по атестирането и конкурсите към Прокурорската колегия на ВСС да бъдат избирани с мандат от общото събрание на прокурорите при Върховната касационна прокуратура.
Сред приоритетите на Григорова е и по-бързото попълване на свободните длъжности на магистрати. Григорова предлага изготвянето на ежегоден график за конкурсите, така че процедурите да започват преди очакваното освобождаване на позициите. Според кандидата това ще ограничи необходимостта от командироване на магистрати. Григорова подкрепя и създаването на общи събрания на прокурорите при съответните инстанции, които да дават становища по избора на административни ръководители, командироването и други кадрови въпроси.
Красимира Филипова – прокурор във Върховна касационна прокуратура – предложи прокурорите да могат да сезират пряко ВСС при натиск „без формалности и процедури“ и настоява за бърза реакция и при вътрешен натиск.
В концепцията си тя открои като приоритети защитата на независимостта на съдебната власт, гарантирането на нейната бюджетна самостоятелност и усъвършенстването на кадровата политика във ВСС, което според нея може да стане най-вече чрез активна и своевременна реакция при всеки опит за натиск върху магистрати или накърняване на авторитета на съдебната власт.
Според нея ВСС трябва да реагира открито и последователно, независимо от източника на посегателството, включително когато то произтича от действия на представители на законодателната или изпълнителната власт, публични изказвания на политици или разпространяване на неверни твърдения.
Филипова обяви, че ще работи за създаване на реални гаранции за защита на магистратите, включително възможност те да сезират кадровия орган директно и без излишни формалности.
Филипова настоя за намиране на устойчив и справедлив модел на заплащане, който да гарантира предвидимост и да не обвързва възнагражденията в съдебната власт с тези в законодателната или изпълнителната власт. Филипова отбеляза, че подкрепя увеличаването на заплатите на магистратите на районно и окръжно ниво, но не за сметка на намаляване или замразяване на възнагражденията на по-високите длъжности.
Марина Ненкова – прокурор в Софийска градска прокуратура – предложи прокурор от по-ниско ниво да се назначава за заместник административен ръководител в по-горна прокуратура само по изключение и при липса на подходящ кандидат от съответното ниво.
В концепцията си тя посочи, че Прокурорската колегия, трябва да осигури добра организация и ефективно управление на съдебната власт, чрез което да подпомогне всеки прокурор. Според Ненкова професионалната самостоятелност на магистрата и ефективното управление на съдебната система не трябва да си противоречат.
По думите й е от изключителна важност новият ВСС да работи за редовно провеждане на конкурси за повишаване в длъжност и преместване, стриктно да следи за свободните щатни бройки и да обявява провеждането на конкурси за заемането им. Тя обяви, че ще работи за това конкурсите за повишаване и преместване да се провеждат в кратки срокове.
Според нея част от забавянията могат да бъдат отстранени с организационни решения – своевременно определяне на комисии и резервни членове, административна помощ при проверката на документите. Според Ненкова доверието в конкурсите зависи и от времето за провеждането им. Сроковете са част от качеството на самия конкурс, а не само организационен въпрос, допълни Ненкова.
Маринела Тотева – прокурор във Върховна касационна прокуратура – посочи в концепцията си, че ВСС, като колективен ръководен орган, трябва да реагира своевременно и твърдо на всеки опит за прекомерна външна намеса, като същевременно взаимодейства ефективно в тази насока с другите държавни власти, в рамките на правомощията си.
Тотева застъпи тезата, че възнагражденията на младшите магистрати трябва постоянно да бъдат актуализирани, както и че отговорността за постигане на редовно провеждане на конкурсите за преместване и повишаване в длъжност до голяма степен е на кадровия орган в лицето на ВСС.
Според Тотева при взаимодействието с другите две власти ВСС следва, на първо място, да отстоява независимостта на съдебна власт, но, в същото време, следва да търси намаляване на излишното противоборство и дребнавост.
Милена Гамозова – прокурор в Апелативна прокуратура – Варна предложи 5-годишна забрана новоназначен прокурор да бъде командирован извън съответния апелативен район. В концепцията си тя отбеляза, че устните указания и субективното изземване на дела са възможни форми на вътрешен натиск.
В концепцията си Гамозова постави акцент върху защитата на независимостта на магистратите, реформата на кадровата политика на ВСС и преодоляването на забавянията в конкурсните процедури. По отношение на независимостта Гамозова настоя ВСС да използва активно институционалните си правомощия при опити за политически, икономически или друг нерегламентиран натиск върху магистрати.
По-конкретно тя предложи ВСС да реагира своевременно с официални позиции при публични изказвания на представители на законодателната и изпълнителната власт, които съдържат предварителни оценки по незавършили производства или критики към конкретни прокурори.
Според Гамозова политическият неутралитет на магистратите трябва да бъде съпроводен от институционален неутралитет на останалите власти спрямо съдебната система. Гамозова бе категопична, че трябва да се прилага ефективно Механизмът за публична реакция на Прокурорската колегия на ВСС при засягане на независимостта на прокурори и следователи.
Административните ръководители трябва да организират работата на съответните структури, без да се намесват във вътрешното убеждение на прокурорите по конкретни преписки и дела, заяви Гамозова. За ограничаване на подобни практики тя настоява за прозрачност при случайното разпределение на делата и прекратяване на изземването на преписки и досъдебни производства по целесъобразност, без законови и писмено мотивирани основания.
Според Гамозова кадровата политика, атестирането и изборът на административни ръководители трябва да се основават на доказан професионализъм и почтеност, а не да се използват за селективно поощряване, необосновано командироване или индиректно наказване на магистрати заради постановените от тях актове.
Пламен Евгениев – прокурор в Апелативна прокуратура – София – предложи дирекция „Публична комуникация“ при администрацията на главния прокурор да бъде закрита, а дейността й да се поеме от служителите в неговия кабинет.
В концепцията си Евгениев набеляза конкретни мерки за подобряване на бюджетната дисцплина и оптимизиране на щатната численост. По отношение на командироването на магистрати Евгениев обяви, че то следва да бъде извършвано след анализ на натоварването със същинска прокурорска дейност на съответната прокуратура и при наличие на реална необходимост, а не с цел облагодетелстване на конкретни магистрати.
Във връзка с избора на нов главен прокурор Евгениев посочи в концепцията си, че трябва да се подходи максимално отговорно, като се елиминират всякакви съмнения за задкулисни договорки или изпълнение на политически порьчки.
Според Евгениев кандидатът за нов главен прокурор трябва да демонстрира непримиримост към проявите на корупция в съдебната система и да се ангажира с гарантирането на обективно и безпристрастно разследване на останалите неизяснени към настоящия момент случаи на групи за оказване на нерегламентирано влияние при вземането на решения от отговорни държавни органи – т.нар. групи на Пепи Еврото и на Нотариуса включително относно евентуалната съпричастност на политици, магистрати и членове на ВСС към дейността на тези групи.
Пламен Петков – прокурор в Софийска районна прокуратура;Пламен Петков – посочи в концепцията си, че дисциплинарни производства понякога се използват за разрешаване на междуличностни конфликти. Ето защо той обяви, че ще предложи анализ на дисциплинарната практика.
В концепцията си Петков си поставя няколко цели – конкурсите да бъдат провеждани в разумни срокове и по предварителен календар. Освен това критериите за повишаване трябва да бъдат предварително известни, сравними и убедително мотивирани.
Петков застъпи позицията, че командироването е необходимо временно средство, но не трябва да измества конкурсното начало и да се превръща в паралелен път за кариерно развитие.
Петков каза, че подкрепя модел на общо събрание с консултативна тежест, еднаква информация за кандидатите, сравними въпроси и практически казуси, както и изрично мотивиране, когато кадровият орган се отклонява от ясно изразеното професионално мнение.
Кандидатът добави, че прокурорите трябва да бъдат освободени от несъщинските административни дейности, като информацията, която вече съществува в Унифицираната информационна система или в други информационни системи, не се събира повторно ръчно.
Радослав Градев – административен ръководител – окръжен прокурор на Окръжна прокуратура – Русе – обяви, че ако бъде избран за член на ВСС, поема ангажимента във всички случаи да отстоява независимостта на съдебната влас.
По неговите думи, макар и сам по себе си ВСС да няма законови правомощия в законодателния процес, Съветът би могъл да повлияе на процеса в положителна насока. Това може да стане чрез изготвяне на аргументирани становища по всички законопроекти, отнасящи се до съдебната власт. От друга страна, Градев бе категоричен, че би било много полезно при констатирана необходимост от законодателни промени, ВСС да предлага решение.
Сийка Милева – прокурор във Върховна касационна прокуратура – посочи като проблем различните стандарти при атестирането и предложи като решение водеща роля да имат местните атестационни комисии.
В концепцията си Милева говори за това, че прокурорската колегия следва да работи като стратегически орган, който да формулира политики, анализира проблемите в системата и предлага устойчиви решения.
Тя обяви, че ако бъде избрана за член на ВСС, за нея водещо ще бъде кадровите решения да бъдат основани на професионални качества, дисциплинарната практика да бъде предвидима и последователна, конкурсните процедури – прозрачни и своевременни, а управлението на бюджета и човешките ресурси ориентирано към ефективност и качество на правораздавателната дейност.
Като приоритет Милева постави и поддържането на постоянен диалог с прокурорската общност, познаването на реалните проблеми от практиката, участието в кадровите решения въз основа на ясни и обективни критерии, защитата на принципите на независимост и професионализъм.
Милева заяви, че ще работи за създаването на ясни и предварително известни критерии при всички кадрови производства, ограничаване на командироването единствено до действително временно-организационни потребности.
Тодор Деянов – заместник на административния ръководител – заместник-апелативен прокурор на Апелативна прокуратура – Пловдив – коментира, че ВСС, в лицето на Пленума и на двете му колегии, има своята отговорна задача да осигурява и защитава независимостта на съдебната власт като цяло. В същото време всеки един магистрат в частност трябва да отстоява тази независимост.Той застъпи позицията, че няма как на един магистрат да се повлияе по някакъв начин, без той да поиска да стане обект на влияние. Ето защо той бе категоричен, че спасението е в самите магистрати.
Във връзка с разликата между заплащането на младшите прокурори и тези с опит, Деянов коментира, че не е нормално разликата да е толкова голяма, колкото е в момента, и трябва да бъде намалена. Що се отнася до взаимоотношенията с медиите, Деянов обяви, че може би е по-добре медийните изяви да се ограничат за сметка на по-качествената работа.
Христо Анчев – административен ръководител – военно-окръжен прокурор на Военно-окръжна прокуратура – Пловдив – предложи Прокурорската колегия да взаимодейства с административните ръководители при установяване на натиск върху прокурори.
В концепцията си той посочи забавените конкурси и субективизма в кадровите процедури като съществени проблеми. Ето защо сред основните си приоритети набеляза ускоряването и обективизирането на атестирането и конкурсите за магистрати.
Анчев се обяви и за достойно възнаграждение на магистратите, както и за мерки за справяне с натовареността.
Анчев се застъпи за запазването на ВСС като постоянно действащ орган и подчерта необходимостта от активен институционален диалог със законодателната и изпълнителната власт, както и за участие на магистратите в подготовката на законодателни промени и по-ефективна медийна комуникация.
Преди самото изслушване бе избран съставът на избирателната комисия, която се състои от 7 редовни и 5 резервни членове и ще има важна роля следващата събота. Тогава трябва да бъдат избрани 4-мата членове на ВСС от професионалната квота на прокурорите.
Така за редовни членове на изборната комисия бяха избрани прокурорите Емил Георгиев от Върховната касационна прокуратура (ВКП), Николай Гугушев от Софийската градска прокуратура (СГП), Николай Николаев от Софийската районна прокуратура (СРП), Илина Чобанова от СРП, Йорданка Чанкова от ВКП, Александър Михайлов от Районна прокуратура (РП) – Пловдив и Десислава Калайджиева РП – Стара Загора.
За резервни членове на избирателната комисия бяха избрани прокурорите Димитър Стефанов от Апелативна прокуратура (АП) – Бургас, Ивайло Гоцков от СРП, Елена Андреева от СРП, Христина Апостолова от СГП и Румяна Димитрова от РП – Силистра.
Освен това по време на Общото събрание бяха избрани и членовете на избирателните секции в страната, които ще се състоят от трима редовни и трима резервни членове.
За Окръжна прокуратура – Благоевград за редовни членове на секцията бяха избрани прокурорите Костадин Прешелков, Ивайло Филипов и Мария Стефанова, а прокурорите Георги Мадолев, Карамфил Темелков и Марин Апостолов останаха резерви.
За Окръжна прокуратура – Бургас за редовни членове бяха избрани прокурорите Димо Маджаров, Бояна Кузманова, Петя Кралева, а прокурорите Валентина Чакърова, Христо Иванов Христов и Джени Демирева останаха резерви.
За Окръжна прокуратура – Варна за редовни членове на секцията бяха избрани прокурорите Марин Тодоров, Виолета Радева и Милен Ставрев. За резервни членове бяха избрани прокурорите Пламен Иванов, Светлана Върбанова и Златин Златев.
За Окръжна прокуратура – Велико Търново за редовни членове на секцията бяха избрани прокурорите Цветан Маринов, Илиян Благоев и Цветомира Колева. За резервни – прокурорите Блага Георгиева, Даниела Харитонова и Тотко Тотев.
За Окръжна прокуратура – Видин за редовни членове бяха избрани прокурорите Красен Кайзеров, Лиляна Петрова и Росица Маркова. За резервни – бяха избрани прокурорите Илиан Иванов, Светослав Кръстев Николов и Стоян Стоянов.
За Окръжна прокуратура – Враца бяха избрани за редовни членове прокурорите Красимир Иванов, Петър Трашлиев и Сава Калчев. За резервни – Цветелин Радойнов, Иван Минковски и Веселин Радойнов.
За Окръжна прокуратура – Габрово за редовни членове бяха избрани прокурорите Маруся Димитрова, Надежда Желева и Борислав Борисов. За резервни членове – прокурорите Людмила Рачева, Владимира Райчева и Павлин Йорданов.
За Окръжна прокуратура – Добрич бяха избрани прокурорите Милена Любенова, Маринела Марчева и Даниел Илиев. За резервни членове бяха избрани прокурорите Диана Берова, Галин Гавраилов и Георги Казаков.
За Окръжна прокуратура – Кърджали бяха избрани прокурорите Росица Георгиева, Емил Александров и Невена Атанасова. За резервни членове бяха избрани прокурорите Бонка Василева, Мерем Алиева, и Ахмед Хасан.
За Окръжна прокуратура – Кюстендил бяха избрани прокурорите Емил Павлов, Радка Дончева и Даниела Методиева. За резервни – прокурорите Михаил Крушовски, Ивайло Димитров и Татяна Василева.
За Окръжна прокуратура – Ловеч бяха избрани прокурорите Светла Иванова, Анатоли Илиев и Вася Радевска. За резервни членове бяха избрани прокурорите Красимир Йоловски, Христо Христов и Николай Пончев.
За Окръжна прокуратура – Монтана бяха избрани прокурорите Олег Димитров, Богдана Тончева и Никола Ставрев. За резервни членове – прокурорите Галя Александрова-Кирилова, Миглена Митева и Петър Петров
За Окръжна прокуратура – Пазарджик бяха избрани прокурорите Мая Александрова, Лиляна Геогриева и Татяна Щерева. За резервни членове бяха избрани прокурорите Златина Иванова, Тихомир Гергов и Николай Топкаров.
За Окръжна прокуратура – Перник за редовни членове бяха избрани прокурорите Александър Манов, Виктор Стефанов и младши прокурор Петромир Андреев. За резервни членове бяха избрани прокурорите Цветелина Ефтимова, Теодор Николов и Албена Стоилова.
За Окръжна прокуратура – Плевен за редовни членове на секцията бяха избрани прокурорите Иван Шарков, Георги Георгиев и Борислава Александрова. За резервни членове бяха избрани прокурорите Иво Радев, Елеонора Янева и Васко Пашев.
За Окръжна прокуратура – Пловдив за редовни членове на секцията бяха избрани прокурорите Марина Белчева, Светослава Пенчева и Димитър Димитров. За резервни – бяха избрани прокурорите Николай Божилов, Данаила Станкова и Мирослав Спасов.
За Окръжна прокуратура – Разград за редовни членове на секцията бяха избрани прокурорите Северина Монева, Галин Тупев, и Веселка Събева. За резервни членове бяха избрани прокурорите Павлина Узунова, Зорница Цветкова и Здравка Филипова.
За Окръжна прокуратура – Русе за редовни членове бяха избрани прокурорите Добромира Кожухарова, Георги Манолов и Диана Петрова. За резервни – бяха избрани прокурорите Яна Илиева, Васил Господинов и Самуил Слабев.
За Окръжна прокуратура – Силистра за редовни членове на секцията бяха избрани прокурорите Стефка Ганчева, Галина Вълчева и Михаела Ралчева. За резервни членове бяха избрани прокурорите Петър Петров, Венцислав Великов и Марин Петрушев.
За Окръжна прокуратура – Сливен за редовни членове на секцията бяха избрани прокурорите Елена Рушанова, Христо Христов и Добромира Бончева. За резервни членове бяха избрани Борислав Сяров, Панайота Рандева и Елена Панайотова.
За Окръжна прокуратура – Смолян за редовни членове на секцията бяха избрани прокурорите Екатерина Стратиева, Симона Вълова и Теодора Павлова. За резервни членове бяха избрани прокурорите Стела Юрджиева-Башева и Нежко Метахчов. В тази секция по изключение има само две резерви, тъй като останалите прокурори не отговарят на изисквания.
За София са открити три секции. В секция №22-1 София за редовни членове бяха избрани прокурорите Радост Бошнакова, Детелин Георгиев и Калин Близнаков. За резервни членове бяха избрани прокурорите Ивайло Петров, Моника Малинова и Емил Дангов.
За секция № 22-2 София за редовни членове бяха избрани прокурорите Илиян Илиев, Ралица Първанова и Георги Коджаниколов. За резервни членове бяха избрани прокурорите Мария Дойчинова, Николай Стойков и Кирил Пейчинов.
За Окръжна прокуратура – София за редовни членове на секцията в ОП – София бяха избрани прокурорите Емил Галипонов, Станислава Полякинска и Виктор Рурсев. За резервни членове бяха избрани прокурорите Биляна Дукова, Ралица Данкова и Искра Билярска.
За Окръжна прокуратура – Стара Загора за редовни членове на секцията бяха избрани прокурорите Петя Драганова, Георги Видев и Радостин Рахнев. За резервни членове бяха избрани Андреан Сутров, Катя Добрева и Венета Николова.
За Окръжна прокуратура – Търговище за редовни членове на секцията бяха избрани прокурорите Стоянка Проданова, Мартин Кузманов и Димитър Карамналиев, За резервни членове бяха избрани Радослава Петрова, Валентин Василев и Илиян Паров.
За Окръжна прокуратура – Хасково за редовни членове на секцията бяха избрани прокурорите Елеонора Иванова, Павел Жеков и Десислава Савова. За резервни членове бяха избрани прокурорите Цвета Пазаитова-Живакова, Даниела Сакалова и Мадлена Колева.
За Окръжна прокуратура – Шумен за редовни членове на секцията бяха избрани прокурорите Владимир Колев, Миглена Славчева-Петрова и Емилия Янчева. За резервни членове бяха избрани прокурорите Светла Михайлова, Благовеста Ламбрева-Стоянова и Галин Георгиев.
За Окръжна прокуратура – Ямбол за редовни членове бяха избрани прокурорите Катя Стаменова, Миглена Кирилова и Янислав Димов. За резервни членове бяха избрани прокурорите Мариана Ибришимова, Ташко Стаматов и Георги Георгиев.
