Продължителното прекъсване на енергийните доставки от Близкия изток насърчава купувачите и инвеститорите да се пренасочат по-бързо към континента Америка. Анализатори отбелязват, че макар регионът на Северна и Южна Америка да не може напълно да замести евтините петролни пратки от Близкия изток, той отслабва ценовата мощ на едрите производители на черно злато от Персийския залив и постепенно се превръща в ключов противовес на Близкия изток в глобалния енергиен пейзаж. От Канада до Бразилия, редица държави в двете Америки са поставили нови рекорди в добива на петрол и газ през тази година. Според прогнозите на Rystad Energy, общото производство черно злато и синьо гориво в Северна и Южна Америка ще нарасне с 10% за периода от две години, приключващ през декември 2026-а. Енергийният експорт на Съединените щати също бележи ръст. Износът на суров петрол, дизел и други петролни продукти за Европа, Азия и Океания се е увеличил с 15 процента. Очаква се значително да нарасне и добивът във Венецуела и Суринам, благодарение на увеличените инвестиции на западни петролни компании.
От началото на навлязлата в осмия си месец война срещу Иран, петролната инфраструктура и танкерите в Ормузкия проток са обект на постоянни атаки, довели до загубата на общо над 2 милиарда барела суров петрол за световния пазар. Нестабилността в Близкия изток тласна нагоре цените на суровия петрол, втечнения природен газ (NLG) и петролните продукти. Което принуди купувачите и инвеститорите в енергийния сектор да намалят зависимостта си от близкоизточните доставки чрез сключване на дългосрочни договори и увеличаване на капиталовите инвестиции.
Тази промяна кореспондира и с концепцията на „Доктрината Донроу“ (Donroe Doctrine). Терминът се появява през 2025 г., но бързо е възприет от американския президент Доналд Тръмп, за да опише новата американска външна политика, целяща възстановяване на американското господство в Западното полукълбо. Създадената сфера на влияние, оглавявана от Съединените щати ще разполагаща с огромни енергийни ресурси – достатъчни, за да служат като противотежест на глобални енергийни центрове на влияние, какъвто е Близкият изток.
Експерти от енергийния сектор смятат, че разрастването на добива на нефт и газ в Америка променя икономическия пейзаж на Южна Америка и засилва капацитета на Западното полукълбо да служи като противотежест на енергийните доставки от Близкия изток.
Даниел Йергин – заместник-председател на S&P Global и автор на книгата „Наградата: Епичното търсене на петрол, пари и власт“ (The Prize: The Epic Quest for Oil, Money and Power), отбелязва: „Дори страните от Персийския залив ще се стремят да диверсифицират своите доставки чрез инвестиции в Америка“. И добавя: „Тази промяна в предлагането прекроява веригите за доставки и стимулира ново регионално енергийно развитие“.
Шрайнер Паркър – анализатор в Rystad Energy, смята, че ръстът на добива в Западното полукълбо отслабва способността на страните от Съвета за сътрудничество в Персийския залив, и по-специално на Саудитска Арабия, да влияят върху ценовите тенденции на черното злато в средносрочен план. Паркър е убеден, че „Венецуела, Аржентина, Гвиана, Съединените щати и Канада – всички те ще изиграят роля в тази трансформация“.
Въпреки това, страните от Америка не могат напълно да заместят евтините енергийни доставки от Близкия изток. Тяхната роля се състои основно в разширяване на възможностите за снабдяване на световните пазари, облекчаване на ценовия натиск и ограничаване на влиянието на ОПЕК върху ценообразуването в средносрочен и дългосрочен план.
Аржентина, Венецуела и Канада се превръщат в ключови дестинации в рамките на тази вълна от енергийни инвестиции, но пътят на развитие за всяка от тях е различен: Аржентина увеличава добива, като използва значителните си ресурси от шистов нефт и газ; Венецуела се опитва да възроди петролния си добив чрез чуждестранни инвестиции; а Канада привлича капитали благодарение на сравнително ниския инвестиционен риск и вече изградената инфраструктура за износ.
Аржентина е един от основните бенефициенти на тази промяна в енергийния пейзаж.
След десетилетие на развитие, огромните залежи от шистов нефт и газ в аржентинското находище „Вака Муерта“ започват да дават резултати.
Президентът на страната Хавиер Милей (предан съюзник на Тръмп) привлича активно инвестиции в петролната индустрия. Данни, публикувани на 19 октомври от Националния статистически институт на Аржентина, показват, че бързият ръст в добива на петрол е помогнал на общия износ на страната да надхвърли за първи път в историята 10 милиарда долара през септември.
Международните енергийни компании засилват присъствието си в южноамериканската страна. Този месец френският енергиен гигант „Тотал енерджи“ обяви, че ще инвестира 10 милиарда долара в Аржентина за нови офшорни проекти, както и за разширяване на съществуващите операции за добив на природен газ на сушата.
През август Харолд Хам – крупен американски магнат в сферата на шистовия петрол и ключов поддръжник на Тръмп – обяви началото на многомилиардна инициатива за сондажни дейности в басейна „Уилистън“. Хам коментира за „Файненшъл таймс“: „Според мен е от решаващо значение да се създаде сила, способна да балансира доставките от Близкия изток, с оглед на глобалната енергийна сигурност. Вярвам, че Съединените щати ще извлекат полза в бъдеще, тъй като американски компании инвестират в Южна Америка и стимулират ръста на добива.“
Американската енергийна компания „Шеврон“ е един от най-големите чуждестранни инвеститори в Аржентина. Само за три години тя е увеличи дневния добив от своето находище за шистов петрол „Ел Трапиал“ във „Вака Муерта“ от 5000 барела петролен еквивалент на 40 000 барела. През следващото десетилетие „Шеврон“ планира да инвестира 13.8 милиарда долара в „Ел Требол“, за да утрои добива от находището.
Компанията притежава дялове и в два други проекта в Аржентина, в които не изпълнява ролята на оператор. Ана Симонато – национален мениджър на „Шеврон“ в южноамериканската държава, отбелязва, че конфликтът в Близкия изток показва ясно колко важна е стратегическата диверсификация на доставките. И заявява: „Ето защо Аржентина придобива все по-голямо значение в глобалния енергиен портфейл. Региони като Канада също се очертават като обещаващи дестинации за инвестиции.“
Правителството на Съединените щати също оказва финансова подкрепа. Миналия месец американската Export-Import Bank обяви финансиране в размер на 7 милиарда долара, целящо да подпомогне Аржентина в разработването на нейните енергийни ресурси и находища на критични суровини.
Петролната индустрия на Венецуела пък отбелязва нов инвестиционен подем
В резултат на промяната в политиката на Вашнгтон след отстраняването на бившия лидер Николас Мадуро, Белият дом отправи покана към международни петролни компании да инвестират 100 милиарда долара за възстановяване на венецуелския петролен добив до предишния му пик от 3 милиона барела дневно.
Засега производството на черно злато във Венецуела се е увеличило с 10% – до приблизително 1.2 милиона барела на ден. Националната петролна компания на Обединените арабски емирства – ADNOC, както и „Шел“, „Бритиш петролиъм“ и други компании, подписаха предварителни споразумения с Каракас. „Шеврон“ пък пое ангажимент да инвестира 7 милиарда долара през следващите пет години, с цел да увеличи повече от два пъти обема на своя петролен добив във Венецуела, достигайки около 600 000 барела дневно.
Тези инвестиционни планове показват, че международните енергийни компании преоценяват производствения потенциал на страната. Възстановяването на производството обаче ще зависи от напредъка на инвестициите и развитието на петролните находища.
Инвеститорите все по-често се насочват и към Канада като дестинация за вложения в Северна и Южна Америка, тъй като тя предлага сравнително по-нисък риск.
Страната е четвъртият по големина доставчик на суров петрол в света. Правителството, начело с премиера Марк Карни, си поставя за цел да превърне Канада в „енергийна свръхсила“ чрез по-нататъшно разширяване на добива на суров петрол и природен газ, както и на експортния капацитет.
Проучване сред инвеститорите, проведено от ATB Cormark Capital Markets, показва, че близо четири от всеки пет институционални инвеститори заявяват, че ограниченията върху износа на суров петрол и LNG от Близкия изток ги правят по-склонни да инвестират в канадски енергийни компании. Канада привлича инвестиции не само заради своите природни ресурси и експортен потенциал, но и поради сравнително ниския инвестиционен риск. С нарастването на несигурността около доставките от Близкия изток, купувачите и инвеститорите отдават все по-голямо значение на диверсификацията на източниците на доставка и транспортните маршрути.
Проектите на Канада за износ на втечнен природен газ привличат значителен капитал. Миналия месец консорциум, ръководен от „Шел“, обяви инвестиция в размер на над 20 милиарда долара за удвояване на производствения капацитет на проекта LNG Canada, който се намира на западното крайбрежие на Британска Колумбия. След разширяването обектът ще има годишен капацитет за износ на LNG в размер до 28 милиона метрични тона.
В проучването се посочва, че и други два мащабни проекта очакват да получат одобрение. Единият е Ksi Lisims LNG, а другият – проект за петролопровод, предназначен за транспортиране на до 1 милион барела суров петрол дневно от провинция Албърта до западното крайбрежие на Канада, с цел износ за Азия.
Съединените щати продължават да укрепват позициите си на световния енергиен пазар чрез увеличаване на добива на шистов петрол и разширяване на експорта на петролни продукти.
Консултантската компания „Уд Макензи“ очаква рязък ръст в производството на черно злато в страната, докато конфликтът с Иран продължава.
Прогнозите сочат, че до декември 2027 г. добивът на шистов петрол в САЩ ще достигне приблизително 11.8 милиона барела дневно – увеличение с около 1 милион барела на ден спрямо нивата отпреди конфликта.
Заключението на експертите е, че войната е накарала купувачите на енергийни ресурси по целия свят да осъзнаят по-ясно значението на стабилните доставки. И в тази нова ера географското местоположение може да се окаже също толкова важно, колкото и геоложките условия, а крайбрежните райони на Атлантическия океан ще спечелят от тази промяна.
