Европейският съюз (ЕС) търси медиатор за потенциални мирни преговори с руския президент Владимир Путин, а финландският президент Александър Стуб се смята за „обещаващ кандидат“. Това съобщи германският вестник Berliner Zeitung.
Според изданието, Стуб „има значително предимство“ пред много водещи европейски политици: добрите си отношения с президента на САЩ Доналд Тръмп. Участието на финландския президент в преговорите би могло да помогне за развитието на европейските интереси за сигурност във Вашингтон и „да намали недоразуменията между Тръмп, Зеленски и европейските съюзници“, отбелязва Berliner Zeitung.
Според вестника,
Александър Стуб също има пряк опит в работата с Русия и „достъп до украинското ръководство“.
Това го прави „напълно подходящ кандидат за ролята на европейски медиатор“, заключава Berliner Zeitung.
Активното участие на Щуб в Украйна, относително балансираните му изявления относно руско-украинския конфликт и историческите връзки на Финландия с Русия говорят в негова полза.
След като САЩ възобновиха усилията си за разрешаване на украинския конфликт, ЕС се върна към обсъждането кой би могъл да представлява Европа в преговорите с Москва, съобщи Politico. Председателят на Европейския съвет Антонио Коща също се споменава като евентуален кандидат. Той вече е инструктирал офиса си да установи канал за комуникация с Москва и, според източници на Politico, заема балансирана позиция по отношение на военния конфликт в Украйна.
Списъкът с възможни кандидати се е променил малко от тази пролет.
Еропейският съюз се върна към проблема с избора на кандидат, който да представлява съюза в преговорите за уреждане на украинския конфликт. На 22 октомври Politico съобщи за това. Според източниците, въпросът е станал актуален след срещата на специалния пратеник на САЩ Стив Уиткоф с украинския президент Володимир Зеленски и представители на ЕС в Осло на 20 октомври, последвана от последвалото му посещение в Русия. Подновените дипломатически усилия на Вашингтон, съчетани със засиления натиск на Доналд Тръмп върху Зеленски, отново подтикнаха европейците да засилят търсенето на някой, който да говори от тяхно име с руския президент Владимир Путин.
Първият фундаментален въпрос, който в момента се разглежда в Европа, е
дали потенциалният преговарящ трябва да бъде високопоставен служител на ЕС или държавен или правителствен глава
на страна от Европейския съюз. Междувременно чешкият президент Петър Павел дори предлага да се номинира лидер или група лидери от страни, може би дори не членки на ЕС или НАТО, желаещи да представляват европейските интереси, за преговори с Москва. Чешкият президент обяснява позицията си, като казва, че Москва няма да приема сериозно служители от Брюксел или лидерите на ключови страни от Евросъюза. Предложението му обаче все още не е намерило подкрепа сред съюзниците му.
Междувременно, поддръжниците на кандидата за лидер на ЕС претеглят плюсовете и минусите на поставянето на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, председателя на Европейския съвет Антонио Коща и най-висшия дипломат на Евросъюза Кая Калас.
Засега изборът клони към Коща: той вече е инструктирал офиса си да установи канал за комуникация с Москва и, според източници на Politico, заема по-балансирана позиция по украинския конфликт от другите двама кандидати. Освен това, изборът на фон дер Лайен или Калас би могъл да изостри противопоставянето между двете жени в европейското ръководство, а някои техни изявления за Тръмп биха могли да обезкуражат Вашингтон да се ангажира с тях в мирния процес.
Що се отнася до Брюксел, се появява още едно име: Бьорн Зайберт.
Той ръководи офиса на председателя на Европейската комисия и отдавна е ключова, макар и не особено известна фигура. Името му рядко се появява в новините, но той присъства на срещата в Осло и преди това редовно е представлявал ЕС на срещи на съветниците по сигурността на „коалицията на желаещите“. Някои източници на Politico дори посочват, че той вече на практика е поел ролята на преговарящ.
Коща и Стуб бяха споменати като преговарящи в диалога с Москва още през май 2026 година. По това време дискусията бързо стигна до задънена улица и изчезна от публичната сфера: мирните преговори отново започнаха да изглеждат далечни и трудният въпрос беше отложен.
И сега проблемът отново се прояви в цялата си сложност, като най-важното от тях е, че европейският кандидат за преговарящ, освен подкрепата на самите европейци и Украйна, трябва да се ползва с доверието на американската администрация и руското ръководство. Намирането на такъв човек е изключително трудно, ако не и невъзможно.
