Все повече хотели, ресторанти и популярни туристически дестинации въвеждат ограничения върху снимането и създаването на съдържание, за да защитят спокойствието и личното пространство на посетителите си. Причината е нарастващият брой хора, които превръщат обществените пространства в импровизирани фотостудиа, позират продължително, преобличат се многократно и заснемат стотици кадри в търсене на перфектното изображение за социалните мрежи. Практиката предизвиква недоволство сред останалите гости и принуждава бизнеса да наложи нови правила.
Въпреки че сътрудничеството с инфлуенсъри се превърна в златна възможност за популяризиране на туристически обекти и заведения, все повече собственици поставят комфорта на клиентите пред създаването на съдържание.
Сред обектите, които затягат правилата, е престижният хотел „Дю Кап-Еден-Рок“ на Лазурния бряг във Франция. Известен с луксозната си атмосфера, богатите си гости и живописния си басейн, хотелът вече не допуска организирани фотосесии без предварително разрешение, съобщава британският вестник „Гардиън“. Това се случва заради оплаквания на гости, които са платили около 3000 евро за нощувка и настояват хотелът да им осигури спокойствие.
Нелепото поведение е най-видимо в ресторантите на хотелите. Някои посетители правят снимки с часове, носят допълнителни дрехи и бижута и се преобличат, докато останалите се хранят, или пък висят от прозорци в опит да заснемат чиния с храна. Подобни фотосесии затрудняват работата на персонала, а част от гостите попадат в кадрите на непознати.
За хотелските вериги балансът е особено важен, тъй като социалните мрежи могат да осигурят ценна реклама, но и да навредят на репутацията им, ако гостите се почувстват наблюдавани или притеснявани. Представители на хотелската група „Бомие“ край Марсилия, подчертават значението на атмосферата, простора и индивидуалния характер на местата за настаняване.
Ограниченията не се отнасят единствено до хотелите. Магазинът „Холис“ в английското графство Чешир, който предлага луксозни фермерски продукти и е сред най-популярните места за създаване на онлайн съдържание, забрани снимането и видеозаписите между 10:00 и 16:00 часа. Целта е пазаруването да остане удоволствие за клиентите и не да се превръща в нежелано участие в чужди фотосесии.
Подобни конфликти възникват и на туристически места, които са станали популярни благодарение на социалните мрежи. На американския остров Нантъкет табела предупреждава инфлуенсърите, че не са добре дошли. В град Помфрет, щата Върмонт, бяха ограничени снимките на места, известни с есенните си пейзажи, след като напливът от посетители започна да създава проблеми.
В японския град Фуджикавагучико пък беше поставена преграда, която да възпрепятства снимането на планината Фуджи от популярно място до магазин. Решението беше взето заради оплаквания на местните жители, че не могат да стигнат до домовете си.
Нарастващият брой подобни забрани показва, че туристическият бизнес търси нови правила за инфлуенсърите. В центъра на спора остава правото на създателите на съдържание да работят и да споделят преживяванията си, без това да ограничава правото на останалите да почиват, да се хранят и да се наслаждават на пътуването си.
Инфлуенсър – мечтаната професия
Популярността на инфлуенсърството обяснява защо подобни ситуации се срещат все по-често. Според проучване на Morning Consult над 57% от представителите на поколението Z заявяват желание да станат инфлуенсъри. В България също се наблюдава силен интерес към създаването на съдържание, като близо 45% от младите хора предпочитат тази възможност пред традиционната работа на заплата.
Привлекателността на професията се дължи на обещанието за популярност, финансова независимост и гъвкав график. Социалните платформи създават впечатление, че човек може да превърне личните си интереси и ежедневие в източник на доходи чрез рекламни договори, спонсорства и партньорства с луксозни марки. Реалността обаче е значително по-различна, а приходите на създателите на съдържание са неравномерно разпределени.
Според редица проучвания, сред които и платформата Linktree, над 200 милиона души по света създават съдържание или монетизират аудиторията си. В социалните мрежи пък има около 4.2 милиарда потребители, което означава, че инфлуенсърите са приблизително 4.8 процента. Тоест изграждането на аудитория, която носи устойчиви приходи, остава предизвикателство.
Проучване на маркетинговата агенция NeoReach от 2023 г. установи, че 48% от анкетираните печелят до 15 000 долара годишно, докато 28.9% съобщават за годишни доходи над 50 000 долара. Тези резултати са доказателство за разликата между представата за лесен успех в социалните мрежи и финансовата реалност на професията.
В България има около 4000 до 5500 активни създатели на съдържание. Тъй като няма официален държавен регистър, точната бройка варира според методологията на маркетинговите агенции и платформите за анализи. По данни от национално изследване всеки втори младеж в България следва поне десет инфлуенсъра, което превръща тези хора в основен източник на информация и тенденции за младото поколение.
С разрастването на пазара Националната агенция за приходите започна активни проверки на доходите на българските създатели на съдържание, което принуждава все повече от тях да регистрират фирми. На най-големите български инфлуенсъри с над 100 000–200 000 последователи, които са популярни риалити звезди, телевизионни лица или дългогодишни топ блогъри, печалбите достигат до четирицифрени и ниски петцифрени суми (от 1000 до над 5 000 евро) за цялостен пакет от съдържание.
Успешните микро инфлуенсъри у нас, които правят по 3–5 платени кампании на месец, лесно си докарват до 3000 евро чист доход.
