Еврокомисарят за климата, нулевите нетни емисии и чистия растеж Вопке Хукстра заяви, че преговорите за нови финансови ангажименти в областта на климата по време на тазгодишната среща на върха на ООН – COP31 – са „напълно блокирали“, след като в продължение на две години не е постигнат напредък в намаляването на глобалните емисии. По данни на Европейската комисия, блокът от 27 държави вече е най-големият донор на средства за борбата с климатичните промени в световен мащаб, като през 2025 г. е увеличил разходите си с 5 милиарда евро – до общо 33 милиарда евро. Представители на Европейския съюз обаче все по-често заявяват мнението си, че други държави не отговарят на тази финансова подкрепа с по-амбициозни ангажименти за намаляване на емисиите.
„Нека не попадаме в капана на безкрайни нови кръгове от преговори за финансиране“, посочва Хукстра в интервю. „Проблемът изисква нещо много по-фундаментално.“
Коментарите му засягат ключов източник на напрежение, докато близо 200 държави се подготвят да се съберат в турския курорт Анталия на 9 ноември за двуседмични дискусии, посветени на справянето с промените на климата. Тези срещи на върха често вадят на показ разделенията между развитите страни, които настояват за по-бързо съкращаване на емисиите, и развиващите се нации, които търсят финансова подкрепа, за да преминат към по-чисти икономики и да се предпазят от все по-екстремните метеорологични явления.
Според Програмата на ООН за околната среда е почти сигурно, че светът ще надхвърли ключовия целеви параметър на Парижкото споразумение – ограничаване на глобалното затопляне до под 1.5°C над нивата от ерата преди навлизането на индустриализацията и машините. За да се постигне дори сценария с „възможно най-малко“ превишаване на тази граница, държавите трябва да намалят емисиите си с 18% през настоящото десетилетие. И даже всички национални планове в областта на климата да бъдат изпълнени, до 2035 г. отделяните вредни газове в атмосферата ще спаднат едва с 6%, сочи доклад, публикуван тази седмица.

Турция, която е домакин на COP31, заяви, че ключова цел на тазгодишната среща на върха е постигането на глобален ангажимент за увеличаване на дела на електроенергията в крайното енергийно потребление до 35% до 2035 година. Предвиждат се и дискусии за разширяването на т. нар. работна програма за смекчаване на последиците от климатичните промени, в рамките на която ще се обсъждат най-добрите начини за намаляване на емисиите. Очаква се Бразилия – домакинът от миналата година – да представи пътни карти за преход от изкопаеми горива и за ограничаване на обезлесяването.
Преди две години, на COP29, развитите страни се споразумяха да увеличат публичното финансиране за климата до 300 милиарда щатски долара до 2035 година. През 2025-а държавите постигнаха съгласие да утроят средствата за адаптация към климатичните промени до същата дата. Тъй като Съединените щати под управлението на президента Доналд Тръмп вече не участват в процеса COP, голяма част от тази тежест вероятно ще падне върху европейските нации.
„Всякакви разговори за нови, допълнителни финансови средства са обречени на неуспех“, отбелязва Хукстра. „Поне що се отнася до това ние да бъдем тези, които трябва да ги осигурят.“ Това е едва прикрита препратка към страни като Китай, Саудитска Арабия и други държави от Персийския залив, които твърдят, че отговорността за осигуряване на финансиране за климата трябва да лежи върху страните, които са се индустриализирали първи.
Хукстра отбеляза, че отношенията с Пекин ще останат сложни по време на COP31. Макар двете страни по принцип да са съгласни за електрификацията и сериозността на климатичните промени, все още съществуват чувствителни въпроси, включително, че Китай „залива“ ЕС с чисти технологии, както и с продължаващото изграждане на въглищни електроцентрали в страната. Азиатският колос пък остро разкритикува въведения от Брюксел механизъм за корекция на въглеродните емисии на границата (CBAM), който налага такса върху вноса на определени продукти от държави с по-облекчени климатични правила.
„Налице са редица усложнения“, заключава Хукстра. „В най-добрия случай ситуацията е доста противоречива.“












