Управителният съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) не промени базовите лихви на еврозоната на редовното си съвещание за парчната политика на 28 и 29 октомври. Паричните стратези оставиха депозитната лихва на досегашните 2.50%, лихвата по основните операции за рефинансиране – 2.65%, и краткосрочната кредитна лихва – 2.90 процента. Решението беше очаквано – пазарните играчи бяха оценили на 97% шанса то да се случи. Портфейлите по програмата за изкупуване на активи (APP) и по извънредната пандемична програма (PEPP) Портфейлите по програмите намаляват с премерен и предвидим темп, тъй като Евросистемата вече не реинвестира плащанията по главницата на достигналите до падеж ценни книжа.
В официалното изявление след края на заседанието централните банкери посочват, че цените на енергията продължават да се повишават, което създава рискове за инфлационен ръст и за забавяне на икономическия растеж. Те отбелязват, че макар пълните последици от енергийния шок тепърва да се проявяват, базовата инфлация до момента остава сравнително стабилна, а заплатите на този етап не показват съществена реакция. Но засиленият мащаб и по-голямата продължителност на енергийния шок, както и произтичащите от тях косвени и вторични ефекти, вероятно ще доведат до по-висока инфлация и по-слаб растеж.
Паричните стратези отбелязват, че условията за финансиране са се затегнали след последното заседание на Управителния съвет, което вероятно ще окаже натиск в посока надолу както върху инфлацията, така и върху растежа. Те са решени да провеждат такава парична политика, която да гарантира, че в средносрочен план инфлацията ще се стабилизира на целевото равнище от 2 процента.
По оценка на институцията, Управителният съвет разполага с необходимите инструменти, за да действа в условията на съществуващата висока несигурност и при определянето на подходящата парична политика ще следва подход, основан на наличните данни. По-конкретно, решенията му за лихвените проценти ще се основават на неговата оценка за перспективите пред инфлацията и свързаните с тях рискове, като се отчитат постъпващите икономически и финансови данни, динамиката на базовата инфлация и силата на трансмисията на паричната политика.
Управителният съвет не се ангажира предварително с конкретна траектория на лихвените проценти.
През последните пет месеца ЕЦБ повиши лихвените проценти на два пъти в опит да овладее резкия инфлационен подем, предизвикан от цените на енергията. Инфлацията, измерена чрез потребителските цени, в момента е близо 4% – двойно по-висока от целевите 2% годишно. Растежът в частния сектор на еврозоната се забави до най-ниските си темпове за последните четири месеца на фона на рязкото повишаване на разходите за енергия. А доходността на държавните облигации на Франция скочи през последните седмици поради опасения на инвеститорите за способността на страната да оздрави публичните си финанси, докато вълните от улични протести повишиха политическото напрежение в навечерието на президентските избори.
Октомврийското лихвено решение на ЕЦБ обаче остана на заден план заради заявлението на банковата шефка Кристин Лагард да се оттегли от банковото кормило на 7 февруари 2027-а – девет месеца преди да изтече осемгодишния ѝ мандат през октомври 2027 година. Това се случва след месеци на спекулации кога точно дамата ще сложи край на управлението си.
Напускането на Лагард през февруари означава, че френският президент Еманюел Макрон и други лидери от Европейския съюз ще могат да попълнят една от най-влиятелните икономически позиции в блока още преди президентските избори във Франция през пролетта, които, според социологическите проучвания, ще бъдат спечелени от крайнодясната кандидатка Марин льо Пен.
Управлението на Лагард беше белязано от най-тежката пандемия от един век насам, най-кървавата война в Европа след 1945 г., най-големия инфлационен шок от едно поколение насам, търговска война със Съединените щати и не на последно място – разширяващия обхвата си военен конфликт в Близкия изток.
Пожелало анонимност длъжностно лице, познаващо добре шефката на ЕЦБ, твърди, че тя предприема хода да се оттегли доста месеци преди края на мандата си, за да си осигури „по-голяма свобода да изразява мнението си и да се занимава с въпроси извън сферата на паричната политика, тъй като не може да остане неутрална, когато вижда какво се случва в собствената ѝ страна и по света“.
Да не говорим, че по този начин тя разчиства пътя за постигане на пакетно споразумение между столиците от ЕС за поне три назначения в шестчленния Изпълнителен съвет на ЕЦБ. Изабел Шнабел – ръководител на отдела за пазари в банката, предстои да напусне през януари 2027-а, за да поеме висша длъжност в Международния валутен фонд, докато Филип Лейн ще се оттегли от влиятелния пост на главен икономист през май.
Преговорите за назначенията вероятно ще бъдат интензивни, предвид ключовото влияние на ЕЦБ върху международните пазари и непрестанния натиск върху държавните финанси в Европа. Бившият управител на нидерландската централна банка Клаас Нот и испанецът Пабло Ернандес де Кос, който оглавява Банката за международни разплащания, се смятат за двамата основни фаворити в надпреварата за висшия пост.
Германският канцлер Фридрих Мерц заяви, че решение ще бъде взето до края на годината. А френският президент Еманюел Макрон ще има думата при избора на наследник на Лагард, преди самият той да напусне поста си следващата пролет. Като се има предвид, че лидерът на партия „Национален сбор“ и дългогодишен критик на ЕС Марин льо Пен към момента води убедително в социологическите проучвания за президентските избори във Франция, тя може да има коренно различно виждане за лицето, което трябва да оглави ЕЦБ.
„ЕС се опитва донякъде да се застрахова срещу риска десният политик Марин льо Пен да спечели президентските избори във Франция“, коментира Холгер Шмидинг – главен икономист в банка „Беренберг“.
Жан-Люк Меланшон – лидер на крайнолявата партия „Непокорна Франция“, възрази срещу ранното напускане на Лагард, посочвайки, че Макрон вече е организирал подобна ситуация в „Банк дьо Франс“, където предсрочното оттегляне на Франсоа Вилроа дьо Гало е „позволило на Макрон да постави свой сътрудник“, Еманюел Мулен, начело на институцията.
Отдавна се спекулира, че Лагард – която е била министър на финансите при президента Никола Саркози – може да се завърне във френската политика. Тя подчертава необходимостта от „проевропейски глас“ във френските избори, като същевременно остава уклончива за собствената си кандидатура. В момента кандидатите от основните политически сили във Франция губят позиции за сметка на Меланшон, който настоява ЕЦБ да „подпали“ (т.е. да анулира) притежаваните от нея френски държавни дългове.
Който и да я наследи Лагард начело на ЕЦБ, ще се сблъска с все по-напрегната ситуация на европейските пазари на облигации. Там разходите за заемане на средства достигат най-високите си нива от години насам – резултат от съчетанието на инфлация, подклаждана от войната, демографски фактори и конкуренция за капитал от страна на големите технологични компании, които преследват печалби, свързани с изкуствения интелект. Проблемите са особено остри във Франция – втората по големина икономика в еврозоната, която е пред политическа задънена улица и нарастващ натиск заради публичния си дълг.
Лагард наследи Марио Драги начело на ЕЦБ през 2019 г., след като преди това ръководеше Международния валутен фонд. През целия си мандат тя беше ключова фигура в центристкото политическо течение, което днес е притиснато от двете крайни крила на политическия спектър в цяла Европа.
„Кристин Лагард ръководеше Европейската централна банка през трудни времена“, посочва в изявление германският финансов министър Ларс Клингбайл. „Под нейно ръководство ЕЦБ запази стабилността на еврото дори по време на кризи: когато пандемията от коронавируса засегна тежко Европа, когато Русия нахлу в Украйна, а съвсем наскоро – и пред лицето на икономическите сътресения, предизвикани от войната в Иран.“
„Периодът, в който Кристин Лагард оглавяваше ЕЦБ, само затвърди доверието в единната европейска валута“, отбеляза в изявление председателят на Еврогрупата Кириакос Пиеракакис. Той обещава съветът да отправи „бърза“ препоръка към държавните и правителствените ръководители за това кой да я наследи на поста.
От ЕЦБ не предоставиха подробности за плановете на Лагард, след като напусне Франкфурт. Според основателя на Световния икономически форум Клаус Шваб обаче, тя е водила разговори да поеме председателския пост в организацията. Агенция „Ройтерс“ пък съобщи, че организаторите на форума в Давос може да обявят назначаването ѝ още този месец.
„Напускам тази институция с чувство за добре свършена работа и оставям ЕЦБ подготвена за бъдещето“, сподели Лагард във видеообръщение в LinkedIn.
