Кристин Лагард напуска Европейската централна банка (ЕЦБ) предсрочно, защото вече не желае да мълчи. Шефката на институцията, която обяви на 29 октомври, часове преди края на съвещанието на банковия Управителен съвет за определяне на паричната политика, че ще се оттегли от поста на 7 февруари 2027 г. (около девет месеца преди изтичането на мандата ѝ), че неутралитетът, който се очаква от централните банкери (който тя определи като „цената на тяхната независимост“), е нещо, което тя вече не може да приеме. „Не мисля, че мога да остана неутрална“, заяви тя пред репортери във Франкфурт след края на заседанието. „Интересува ме истината, а виждам, че тя много често е накърнявана или опровергавана чрез изопачаване на фактите“, добави тя.
Това не е единствената изненада в следобедните часове на 29 октомври. На пресконференцията след края на съвещанието, на което ЕЦБ остави основните си лихвени проценти непроменени, Лагард разкри, че членовете на Управителния съвет сериозно са обсъждали възможността за тяхното повишаване. Но все пак, решението за запазването им а досегашните нива е било взето единодушно, уточни тя. Посланието ѝ към пазарите – тази пауза може да продължи само до декември.
Лагард обясни, че от публикуването на последните банкови прогнози през септември насам са настъпили промени в два аспекта.
Първият е свързан с енергетиката. Бензинът, дизелът и природният газ продължават да поскъпват, а маржовете при преработката на петрол остават високи. Инфлацията в еврозоната се е повишила до 3.8% през септември, като цените на енергията са отбелязали ръст от 18.9% спрямо 2025 година.
Вторият аспект е цената на дългосрочното финансиране. Лагард поясни, че средната доходност на 10-годишните държавни облигации в еврозоната се е повишила с около 35 базови пункта спрямо стойностите в крайния срок, използван за изготвянето на септемврийските прогнози. Това повишение е от значение, тъй като то на практика върши част от работата на централната банка. Когато правителствата и компаниите плащат повече, за да вземат заеми за срок от десет години, ипотечните кредити и бизнес заемите също стават по-скъпи, което води до забавяне на разходите.
През август лихвите по ипотечните кредити вече се повишиха до 3.8% (спрямо 3,5% през юли), а през третото тримесечие банките затегнаха стандартите за отпускане на кредити за фирмите. „Ако вземем предвид тези два фактора, Управителният съвет действително обсъждаше дали едно повишение би било уместно“, отбеляза Лагард. И добави, че в крайна сметка Съветът прецени, че на този етап е „достатъчно добре позициониран, за да запази статуквото“, и че „премереният подход“ остава уместен.
Предстои ли лихвено увеличение през декември?
Лагард повтори обичайната позиция на ЕЦБ, че решенията се вземат „от заседание на заседание“ и че институцията не се ангажира предварително с конкретен курс на действие.
Тя обаче отиде по-далеч от обикновено. Изброи данните, които банката ще получи преди декемврийското си заседание – от нови показатели за инфлацията до информация за растежа през третото тримесечие и нивата на заплащане – и заяви, че тези числа ще бъдат съпоставени с оценката от 29 октомври.
„Освен ако не настъпят съществени промени, посоката е напълно ясна за всички нас“, коментира тя. И допълни, че основната инфлация, от която са изключени силно променливи компоненти като енергията и хранителните продукти, ще бъде от особено значение.
Коментарът на Лагард за повишаващата се доходност на френските държавни облигации?
Франция беше „слонът в стаята“ – очевидният, но премълчаван проблем. Миналата седмица разходите за 10-годишното финансиране на страната надхвърлиха 5% за първи път от 2002 г. насам, а разликата спрямо доходността по идентичните по срочност германски държавни облигации се увеличи значително. В 18.23 ч. българско време на 29 октомври възвръщаемостта на десетгодишния френски държавен дълг беше спаднала до 4.90% – понижение с един базов пункт. Въпреки това тя остана със 155 базисни пункта над тази на Германия и с 41 базисни пункта над тази на Италия – страна, която отдавна се смята за най-слабото звено в еврозоната по отношение на публичния дълг.
Лагард обаче избегна изричното споменаване на Франция. И заяви, че повишаването на дългосрочната доходност е глобално явление, обусловено от инфлационните очаквания, прогнозната траектория на лихвените проценти и вълната от дългови книжа, емитирани от големи технологични компании, които набират средства за изграждане на центрове за данни.
Тя обаче подчерта, че държавите с висок дълг са изправени пред специфично предизвикателство. По думите ѝ, те трябва да се подготвят за лихвени проценти, които „вероятно ще останат по-високи за определен период от време“, и да поддържат бюджетите си в рамките на европейските фискални правила.
На въпрос дали ЕЦБ следи за риск от „заразяване“ (пренасяне на проблемите) към други държави, Лагард зае по-категорична позиция. „Ако развитието на пазарите застраши гладкото предаване на нашата парична политика – включително чрез неоправдани и хаотични пазарни движения – ние разполагаме с инструменти, с които да реагираме“, предупреди тя. С други думи, ЕЦБ е готова да се намеси, ако сътресенията на пазарите на държавни облигации станат толкова сериозни, че попречат на решенията ѝ лихвите да достигнат до домакинствата и бизнеса така, както е предвидено.
На друг въпрос за възможна нова криза в еврозоната, тя не коментира това сравнение. „Разбира се, ще има различни събития, но това няма да ни отклони от пътя ни“, убедена е тя.
ЕЦБ се е намесвала и преди, купувайки облигации на изпитващи затруднения държави от еврозоната по време на дълговата криза, започнала през 2010 г., както и по време на пандемията от КОВИД-19. Същевременно, създаденият през 2022 г. „Инструмент за защита на трансмисионния механизъм“ все още не е бил използван.
От Oxford Economics не очакват той да бъде задействан в скоро време. Според базовия им сценарий разликата в доходността между френските и германските държавни облигации ще се доближи до 200 базисни пункта към момента на президентските избори следващата пролет. Лео Баринку, старши икономист в изследователската фирма, отбелязва в свой анализ, че вероятно съществува „известна дистанция“ между този сценарий „и реална дългова криза“.
Какво следва оттук нататък?
Лагард заяви, че мандатът ѝ така или иначе е щял да приключи през октомври 2027 година. Напускането през февруари, обясни тя, ѝ връща свободата да изразява мнение и да действа по въпроси извън сферата на паричната политика. И че след повече от 20 години в МВФ и ЕЦБ, има неща, които е сметнала за необходимо да каже. „Дали хората ще се вслушат, или не – това е съвсем друг въпрос.“
Тя отказа да разкрие дали ще подкрепи някой от кандидатите на президентските избори във Франция следващата пролет, нито да каже каква ще бъде следващата ѝ професионална роля.
По отношение на приемствеността Лагард увери, че ще бъде осигурена „пълна непрекъснатост на дейността“. „Институцията е стабилна, здрава като скала“, каза тя.
Не всички обаче са толкова спокойни по отношение на момента, в който се случва оттеглянето. „Моментът е далеч от идеален за ЕЦБ“, коментира в имейл Матю Райън – ръководител на пазарните стратегии във финансовата компания Ebury. Той посочва, че инфлацията е значително над целевото равнище, а разликата в доходността (спреда) между френските и германските държавни облигации е достигнала най-високите си стойности от 2011 г. насам. Според Райън, основните фаворити за поста са бившият управител на нидерландската централна банка Клаас Нот и ръководителят на Банката за международни разплащания Пабло Ернандес де Кос.
„Засега банката реши да отложи вземането на решение, но вероятността за повишение на лихвените проценти с четвърт процентен пункт на заседанието през декември изглежда все по-голяма“, смята Джо Нелис – ръководител на икономическите проучвания в счетоводната и консултантска фирма MHA.
Лагард ще председателства още две заседания на ЕЦБ – през декември и февруари. На първото от тях е напълно възможно да бъде прието лихвеното увеличение, което банката обсъждаше тази седмица. Какво ще се случи след това, е много по-неясно, тъй като все още никой не знае кой ще поеме поста след нейното напускане.
Докато не стане ясно конкретно име, тази несигурност ще тежи и на пазарите. Инвеститорите „вече ще търгуват, опирайки се отчасти на слухове за новото ръководство на ЕЦБ догодина, наред с данните за икономическото състояние“, отбелязва в свой анализ Клаус Вистесен от Pantheon Macroeconomics.
