Днес, 1 ноември, отново балотажът ще определи новия седми президент на България. Според член 93 на Конституцията на България държавният глава се избира пряко от народа за срок от 5 години. Той трябва да е български гражданин по рождение, навършил 40 години и не може да бъде избиран повече от два пъти.
Право да гласуват за президент и вицепрезидент имат 6 590 000 българи.
Един срещу друг на балотажа днес се изправят двамата кандидати, които спечелиха най-много гласове на първия тур – Илияна Йотова и Андрей Гюров. И двата са издигнати от инициативни комитети.
Действащият президент Илияна Йотова се кандидатира за пълен мандат, след като на 23 януари 2026 г. заема поста вследствие на подадената оставка от президента Румен Радев. Избирателната активност на първия тур беше 22,98 процента. Той беше спечелен от Йотова с минимална преднина от 34.76% срещу 31.95% за Гюров, въпреки че предварителните проучвания показваха по-голямо предимство за Йотова.
За първи президент на републиката е избран докторът по философия Желю Желев.

Той печели президентските избори през януари 1992 г. с пряк вот съгласно разпоредбите на новата конституция. Желев е избран (с 44,66% от гласовете на първия тур и с 52,85 % на балотажа). На второ място остава Велко Вълканов от БСП с резултат от 47,15 процента. Вицепрезидент на Желю Желев е поетесата Блага Димитрова.
Вторите избори за президент, проведени през 1996 г. в два тура – на 27 октомври и 3 ноември, са спечелени от Петър Стоянов (издигнат от Обединените демократични сили – ОДС). Негов основен опонент е Иван Маразов (издигнат от БСП) с вицепрезидент Ирина Бокова. На балотажа печели Петър Стоянов с 59.73% от гласовете. На второ място остава Иван Маразов с 40.27% от гласовете. Избирателната активност е 63,14% на първия тур и 61,45% на балотажа. Петър Стоянов встъпва в длъжност на 22 януари 1997 г., като негов вицепрезидент е Тодор Кавалджиев.
През 2001 г. Петър Стоянов се кандидатира за втори мандат, но губи на втория тур от Георги Първанов. Изборите са проведени на 11 ноември 2001 година, балотажът е на 18 ноември. Действащият президент Петър Стоянов и кандидатът за вицепрезидент Нели Куцкова губят президентските избори срещу Георги Първанов и ген. Ангел Марин с 54.13% срещу 45.87 процента. Избирателната активност на първия тур е 41,8%, а на втория – 55,1 процента.
Така за трети президент на България е избран Георги Първанов (издигнат от инициативен комитет и подкрепен от БСП), а за негов вицепрезидент – ген. Ангел Марин. Те встъпват в длъжност на 22 януари следващата година. Двойката е преизбрана през 2006 година.
След изтичането на втория им мандат, на втория тур на изборите през октомври 2011 г. за президент е избран Росен Плевнелиев, а за негов вицепрезидент – Маргарита Попова. Плевнелиев печели президентските избори през 2011 г. като кандидат-президент на ГЕРБ на балотажа срещу срещу Ивайло Калфин, кандидатът на БСП. На първия тур на 23 октомври за Плевнелиев гласуват 40.11% от българите, а във втория тур на 30 октомври получава 52,56% от гласовете на избирателите при 47.42% са Калфин. Избирателната активност е 52,29% на първия тур и 48,25% на балотажа. Плевнелиев и Маргарита Попова полагат клетва на 19 януари 2012 г. и встъпват в длъжност на 22 януари 2012 година, когато изтича мандатът на президента Георги Първанов.
На изборите през 2016 г. – на 6 ноември и на 13 ноември, действащият тогава президент Росен Плевнелиев има право на още един мандат, но не се кандидатира за преизбиране. Изборите са спечелени от независимия и подкрепен от БСП кандидат генералът от запаса Румен Радев с 59.37% от гласовете, а негов вицепрезидент е евродепутатката Илияна Йотова. На второ място остава кандидатът на ГЕРБ Цецка Цачева с 36,16 процента. Избирателната активност е 56,28% на първия тур и 50,44% на балотажа. Заедно с президентските избори на 6 ноември се провежда и референдум по три въпроса, засягащи устройството на политическата система. Радев и Йотова полагат клетва на 19 януари 2017 г. и встъпват официално в длъжност на 22 януари 2017 година.
Двойката е преизбрана след спечелен балотаж на президентския вот срещу професор Анастас Герджиков през 2021 година. Действащият държавен глава Румен Радев се явява като кандидат-президент, благодарение на правото на втори мандат, което Конституцията позволява. Изборите се провеждат на 14 ноември 2021 г. (първи тур) – в същия ден с парламентарните избори, а на 21 ноември 2021 г. е балотажът на президентските избори. Изборите са спечелени отново от Румен Радев – независим кандидат, подкрепен от БСП, с резултат 66,72 процента. Той е вторият кандидат-президент избран последователно за поста след Георги Първанов (2002 – 2012 г.). На второ място остана независимият и подкрепен от ГЕРБ Анастас Герджиков с 31,80 процента. Избирателната активност на първия тур е 40,50% , а на втория – 34,84 процента.
Заплатата, която получава българският президент, е равна на две месечни възнаграждения на народните представители.












