Инфлацията в България достига 6% през октомври според предварителните данни на Националния статистически институт. Това съобщи управителят на Българската народна банка Димитър Радев по време на форум на Монетарния и финансов институционален форум (OMFIF) в София, предаде БНТ.
Той предупреди, че инфлационният натиск в страната остава по-силен от средния за еврозоната, въпреки участието на България в общата парична политика. „През септември годишната инфлация в България беше 5,6%, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени, при средно равнище от 3,8% за еврозоната. Предварителните данни от Националния статистически институт, които предполагам ще бъдат обявени днес, за годишната инфлация през месец октомври показват допълнително увеличение до 6%“, заяви Радев.
По думите му, присъединяването към еврозоната не премахва различията между националните икономики и необходимостта от разумни вътрешни политики. Сред факторите, които влияят върху цените, той посочи вътрешното търсене, кредитирането и условията за финансиране.
Управителят на централната банка подчерта, че банковият сектор в България остава добре капитализиран и ликвиден, но кредитирането продължава да расте със значителни темпове, особено при жилищните заеми. Според него това налага засилен надзор и превантивни мерки за ограничаване на рисковете. „Добрите показатели на банковия сектор не са основание за облекчаване на изискванията“, отбеляза Радев.
Управителят на БНБ коментира и решението на Европейската централна банка от 29 октомври да запази трите основни лихвени процента без промяна след увеличенията през септември. Той определи решението като правилно, тъй като дава време за оценка на последиците от поскъпването на енергоносителите и затягането на финансовите условия. „В този контекст октомврийската пауза беше решение да оценим наличните данни, а не заключение, че затягането на паричната политика е приключило“, посочи той.
Ако новите данни покажат, че инфлационният натиск се задържа за по-дълго, може да се наложи допълнително повишаване на лихвените проценти.
Радев отчете, че поскъпването на енергията е основен фактор за ускоряването на инфлацията в еврозоната. Засега обаче не се наблюдава широко пренасяне на този натиск върху заплатите и останалите цени.
Прогнозите за инфлацията в еврозоната през 2027 г. са ревизирани нагоре – до 2,6% за общата и 2,5% за базисната инфлация. Дългосрочните инфлационни очаквания остават на равнище от 2%, колкото е и целта на ЕЦБ.
