Във връзка с предстоящото внасяне в Народното събрание на проектобюджета за следващата година, от Института за пазарна икономика (ИПИ) представиха своя алтернатива за бюджетната рамка.
Предложенията включват приватизация на Българския енергиен холдинг, Българската банка за развитие, „Български пощи“, Държавната консолидационна компания и „Топлофикация София“. Сред идеите са още концесиониране на държавни обекти и привличане на частни инвестиции в размер на поне 2% от брутния вътрешен продукт (БВП).
Според анализа България е изправена пред риск да отчете цяло десетилетие на бюджетни дефицити. Държавният дълг вече е преминал границата от 30% от БВП, а при запазване на сегашната тенденция може да достигне между 40 и 45% до 2035 година. Междувременно разходите за лихви се очаква да нараснат до 1.8 млрд. евро през 2028 година.
От института предлагат:
- Разходи до 38% от БВП и публичен дълг до 30% от БВП.
- 100 хиляди по-малко заети в публичния сектор за три години. Правило 20/10 (до 20% от всички наети да са в публичния сектор и разходите за персонал да са до 10% от БВП), окончателно премахване на автоматичния ръст на заплатите и намаляване на разходите за персонал с 1.5-2% от БВП.
- Реформа на социалните плащания и субсидиите. Спиране на програмата за лични асистенти, като част от ресурса се използва за услуги за подкрепа. Повече подкрепа за нуждаещите се и прекратяване на финансирането на неефективни дейности.
- Преотстъпване на 2% от подоходния данък и нов модел за финансиране на местни инвестиции за над 4 млрд. евро.
Предлагат се също реформи в образованието, здравеопазването и съдебната власт, които заменят автоматичното финансиране на структури и щатове с повече отчетност.
Според оценката на ИПИ за бюджетния план на правителството през 2027 година, икономиката ще понесе допълнителна тежест от 2 млрд. евро.
Според главният икономист на института Лъчезар Богданов признаците за забавяне на българската икономика може да станат видими още в рамките на сегашното управление. Сред външните рискове той открои – слабия растеж на основните търговски партньори на България, ограничените възможности за фискални стимули в големите икономики от еврозоната, както и продължаващите войни и инфлационния натиск от тях.
