Правосъдието се намира в критичен момент, от който държавността трябва да намери адекватен изход, отбеляза Андрей Янкулов, кандидат за член за Прокурорската колегия на ВСС – Висшия съдебен съвет от парламентарната квота, по време на изслушването му в правната комисия на Народното събрание. Той е кандидат на „Демократична България“, след като предложение за него е внесено от Фондация „Антикорупционен фонд“, Фондация „Български адвокати за правата на човека“, Фондация „Български институт за правни инициативи“, Сдружение „Български Хелзинкски комитет“, Фондация „Институт за пазарна икономика“, Сдружение „Правосъдие за всеки“ и Фондация „Програма Достъп до информация“.
Андрей Янкулов е адвокат, има 20-годишен юридически стаж. Заемал е поста вицепремиер и министър на правосъдието, бил е два пъти заместник-министър, а в началото на кариерата си е прокурор и юрисконсулт.
Под критичен момент той имаше предвид липсата на реакции на прокуратурата и ВСС при крайно негативни процеси, което според него е подкопало съдебната система. По-конкретно той уточни, че за последните двама главни прокурори са били налице проверими данни, че те са стояли в реалната властова пирамида под човек, осветен като лидер на криминална мрежа за паралелно правосъдие, но ВСС не е реагирал по никакъв начин. Като решение и изход от тази криза, Янкулов предлага ВСС да изгради институционална култура, взимане на решения в обществен, а не в гилдиен интерес.
В концепцията си, която представи пред депутатите от правната комисия, той открои трите най-важни проблема в кадровото управление – противоречащите на закона решения на ВСС; незащитимите кадрови избори на административни ръководители, при които се игнорират проблематични данни за кандидата, и непредвидимото кариерно развитие за мнозинството магистрати.
Попитан от „Прогресивна България“ за периода му в прокуратурата и какви тогава действия е предприел за осветяване на проблемите в системата, Янкулов призна, че за най-големите от тях е разбрал, чак след като я е напуснал. Той добави и че никога не е предполагал, че има криминални мрежи, които са функционирали на такова ниво и по такъв начин в прокуратурата.
Попитан дали е политическо лице, предвид факта, че е бил заместник-министър, Андрей Янкулов отговори отрицателно, тъй като в момента не заема позиция в изпълнителната власт. Той отбеляза, че за длъжностите, които е заемал, е канен в качеството си на експерт.
От „Демократична България“ попитаха Янкулов за нещата, които могат да накарат районен или окръжен прокурор да напусне системата, а той отговори, че малки причини няма и мотив за подобно решение са сериозни проблеми в институцията. Попитан за вижданията му за предоставянето на информация от прокуратурата на обществото, Янкулов отбеляза, че е необходим различен тип лидерство и ръководство на държавното обвинение.
На въпрос от „Продължаваме промяната“ за предстоящия избор на главен прокурор, Янкулов посочи, че трябва да има максимално голяма конкуренция. В тази връзка той отбеляза и важната роля на министъра на правосъдието, който може да направи номинация.
От „Възраждане“ попитаха за гаранциите, които следва да се приемат, преди започване на процедура за избор на главен прокурор, за да се гарантират професионалните и нравствените качества на кандидатите. Според Янкулов за тази цел ВСС би трябвало да приеме вътрешни правила, като едно от тях би могло да бъде да могат да се правят външни номинации на база определени критерии.
Веселин Вучков изрази позиция по време на изслушването му в правната комисия, че трябва да се създаде такава институционална среда, която да не допуска влизането и узряването на кръговете за влияние. Вучков е кандидат за Прокурорската колегия на ВСС, предложен от „Продължаваме промяната“, след като преди това кандидатурата му е внесена от Владислав Славов, председател на Съюза на юристите в България.
Вучков е бил следовател, а в момента е преподавател по специалност „Право“ в Нов български университет. Осем години е бил адвокат, вписан в Софийската адвокатска колегия. В рамките на кариерата си Вучков е бил заместник-министър на вътрешните работи, както и народен представител от ГЕРБ, гражданска квота, в 42-рото и 43-тото Народно събрание. От ноември 2014 до март 2015 г. е министър на вътрешните работи.
Пред членовете на правната комисия той изрази категоричната позиция, че няма да позволи през него да се прокарват политически и икономически влияния. Според него основният проблем в дейността на сегашния състав на ВСС е прекомерното забавяне на конкурсите, особено на тези за кариерно израстване. Оттам произтичат и останалите проблеми – прекомерна натовареност, заплащане, разпределението, командироването и други.
В концепцията си съм предвидил механизми за преодоляване на тези забавяния. Да се предвиждат ежегодни конкурси за запълване на всички свободни магистратски места, които са били освободени през последната година. Това не изисква законодателни промени. Предвидил съм и едно заключително събеседване след конкурсите, каза кандидатът.
Не съм бил обект на дисциплинарни производства, нито като преподавател, нито като следовател, заяви Вучков в отговор на въпрос на ПГ на „Прогресивна България“.
Броят на магистратите в България е може би по-голям, отколкото трябва на база стандартите в другите държави. Начело сме в Европейския съюз по дял на 100 000 човека. При всички положения е достатъчен, каза Вучков в отговор на въпрос на ГЕРБ – СДС.
На въпрос от „Демократична България“ как би решил проблемът с това, че прокуратурата злоупотребява с оправданието за „следствена тайна“, за да не изнася информация, Вучков отговори, че би могло да се обмисли за методика, издадена от главния прокурор и съгласувана с прокурорската колегия, която да работи за изнасяне на информация.
На въпрос от „Продължаваме промяната“ дали според него има корелация между неефективността на обвинителната функция на прокурорите и състоянието на разследващите звена в системата, Вучков отговори, че Прокурорската колегия може да организира среда на сътрудничество. То да бъде между прокуратурата и следствието от една страна и МВР, Агенция „Митници“ и Антикорупционната комисия – от друга. Много е важно следващият главен прокурор да демонстрира модел на поведение, който би бил припознат на окръжно и районно ниво, смята кандидатът.
Попитан от ПГ на „Възраждане“, в контекста на предложението му за удължаване на срока на изследване на веществени доказателства при дисциплинарните производства срещу магистрати, как ще гарантира, ако въпросният магистрат е невинен, да не се злоупотребява с тези срокове, защото това е вид репресия, Вучков отговори, че за това е отговорен Инспекторатът към ВСС. Това удължаване на срокове би помогнало на процесите, но ако има прекомерна забава, трябва да се отрази на тяхната атестация и кариерно развитие. Освен при обсъждане на предложението, ако срещна валидни аргументи срещу него, няма да настоявам да се приеме на всяка цена, посочи Вучков.
Проф. д-р Екатерина Салкова предложи като мярка срещу зависимостите проследяване на кариерното развитие на всички замесени в мрежи за влияние в съдебната система. Проф. д-р Екатерина Салкова Гетова е кандидат за член на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание, за прокурорската колегия, предложена от „Прогресивна България“, след припознаване на предложение от сдружение „Инициатива Единение“.
Проф. Салкова е завършила висше юридическо образование през 2000 г. в Софийския университет „Св. Климент Охридски. Освен преподавател от ноември 2013 г. до май 2016 г. тя е била главен експертен сътрудник в Комисията по правни въпроси при 42-рото и 43-тото Народно събрание. В периода 2004 – 2005 г. е съветник на заместник-министъра на правосъдието Даниела Атанасова. Участвала е в множество работни групи, като е хабилитиран учен в различни конкурсни процедури, провеждани от ВСС и има наблюдение върху проблемите, свързани с кадровия подбор на магистратите.
„Съдебната система се намира в много тежка институционална криза. Освен всичко друго, тя е породена от масовото противопоставяне на магистрати. През последните месеци се стигна до безпрецедентна конфронтация между Върховния касационен съд и главния прокурор„, отбеляза проф. Салкова.
Тя посочи, че не одобрява механизма за действие на Прокурорската колегия за реакция при оказване на натиск и е необходимо да се разработи доста по-подробен механизъм. Според нея няма как да има правосъдие, ако се допусне натиск както институционален, така и от улицата.
„Има тревожни сигнали през последните години как се провеждат конкурсите за младши прокурори и съдии. Недопустимо е да изтичат тестовите казуси преди изпита. Може да се помисли за разделяне на дейността по изготвяне на казусите и даването им по време на конкурсите„, предложи Салкова.
Тя защити конкурсното начало, защото според нея така се избират най-добрите кандидати.
На въпрос на „Прогресивна България“ за провеждането на изпитите проф. Салкова отговори, че ако има единен държавен изпит, който да се провежда чрез теглене на жребии, могат да се унифицират критериите за приобщаване на оценките от държавните изпити към бала на бъдещите магистрати. В същото време тя заяви, че не подкрепила такова предложение. В същото време тя набеляза като проблем децентрализираното провеждане на изпитите, защото по този начин се дават различни казуси.
В отговор на въпрос от ГЕРБ-СДС Салкова посочи, че според нея има прекомерно използване на мярката за неотклонение „задържане под стража“ и при налагането на каквато и да е мярка следва внимателно да се преценяват предпоставките за нея.
На въпрос от „Демократична България“ дали следва кандидатите за прокурори с докторска дисертация да имат предимство, тя посочи, че не трябва и всички трябва да имат равно начало.
На питане на „Продължаваме промяната“ дали главният прокурор няма твърде големи правомощия, проф. Салкова отговора, че биха могли да се обмислят много варианти, така че да се стигне до по-добра правна уредба. По-конкретно тя смята, че главният прокурор не би следвало да се меси в дейността на по-ниско стоящите прокуратури.
Тъй като в концепцията си Салкова бе посочила, че за членовете на ВСС трябва да се налагат определени ограничения и от „Възраждане“ я попитаха какви биха били те, проф. Салкова отговори – всеки трябва да осъществява контактите си много внимателно, за да не се създават съмнения.
Емил Дечев, който кандидатства и за Съдийската, и за Прокурорската колегия на ВСС, предложен от „Продължваме промяната“ и от „Демократична България“ – конкретно за тази на държавните обвинители, отбеляза, че работата му като наказателен съдия му дава предимството, че от една страна нито е бил зависим от главния прокурор, нито след това ще зависи от него, тъй като ще може да се върне на работа като съдия. Дечев е завършил „Право“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1996 г. , след това работи като следовател и съдия до момента. Дечев е бил няколко пъти зам.-министър на правосъдието, както и служебен министър на вътрешните работи.
Излагайки концепцията си Дечев започна с това, че в света има три идеи къде трябва да е прокуратурата като институция. Едната е да бъде част от изпълнителната власт, втората – да е част от съдебната, третата е да не бъде част от и от двете власти. Според него прокуратурата трябва да остане в съдебната власт, защото единствените случаи, в които тя е в изпълнителната власт, става въпрос за остарели демокрации.
Според него трябва да се обърне повече внимание на обучението в юридическите факултети и на засилването на чувството на независимост на прокурорите и следователите, за да могат те да си изпълняват задълженията.
В концепцията си Дечев открои проблем със случайното разпределение на прокурорските преписки. Той разкритикува практиката, при която прокурори от по-долни нива да прескачат нива в кариерното си развитие, като биват назначавани като заместници на административните ръководители на по-горни прокуратури. Той коментира и темата за вътрешното убеждение на прокурорите, като заяви, че зад тези красиви думи има произвол, който не може да се толерира, когато действията не могат да се обосноват и са в разрез със закона.
На въпрос от „Прогресивна България“ по случая „Петрохан-Околчица“ Дечев заяви, че няма нито един разследващ полицай, който да е сменил. Той припомни, че е сменил директора на Главна дирекция „Национална полиция“, защото има право да подбере екипа си. По думите му след като е поискал справка от директора за неплатените фишове на главния секретар и други директори, те са били платени в рамките на половин час, а негова проверка по-рано е показала, че има такива неплатени глоби. Също така отбеляза, че директорът на ГДНП няма разследващи функции.
Попитан от „Продължаваме промяната“ за идеята му да се извършва извънредна оценка за почтеността на магистрати, той посочи, че предлага проверките да са само върху административните ръководители. Ако някой е извършил нарушение и бъде отстранен от поста си, това би имало дисциплиниращ ефект за останалите, добави Дечев.
По темата за предоставянето на информацията от прокуратурата по обществени дела и разследвания, поставен от „Демократична България“, Дечев отговори, че прокуратурата има монопол върху предоставянето и отказа от информация. Той припомни, че като заместник-министър на правосъдието е участвал в изготвянето на законопроект, с който се предлага съдебен контрол върху този монопол на прокуратурата. По думите му през последните 15 години този монопол става основен инструмент за злоупотреба с цел увреждане на имидж на определени личности, а не е в помощ на разследването.
„Възраждане“ поставиха въпрос за дейността на Емил Дечев като съдия и дали ще бъде пречка, ако бъде избран и дали има негови дела, които ще започнат отначало. Той отговори, че делата му на първа инстанция не са толкова много и ще се опита да реши всички, ако не успее обаче, както предвижда законът, те ще трябва да започнат отначало.
