Президентът на Парагвай Сантяго Пеня подаде оставка на 5 ноември след като крахът на голямата дигитална Ueno Bank („Уено“), свързана с неговото правителство, предизвика масови протести, блокира спестяванията на милиони хора и му коства подкрепата на собствената му политическа сила. Кризата в банка „Уено“ накара управляващата партия „Колорадо“ да се обърне срещу Пеня – рязък обрат за бившия икономист от Международния валутен фонд, когото поддържаха най-влиятелните политици в страната и който само преди седмици бе посрещнат във Вашингтон като ключов съюзник на администрацията на американския президент Доналд Тръмп. Минути след изявлението на Пеня, долната камара на парламента гласува със 78 гласа „за“ и 0 „против“ да започне процедура по импийчмънт, придвижвайки обвиненията към Сената.
Сенатори от опозицията настояват за съдебен процес, като изтъкват, че ако на Пеня бъде позволено да подаде оставка, той ще запази правото си да стане пожизнен сенатор – статут, осигуряващ правна защита, която би могла да предотврати наказателното му преследване.
Докато законодателите обсъждали процедурата по импийчмънт срещу него, Пеня заявил във видеоклип, публикуван в платформата X, че подава оставка в името на „стабилността на страната, социалния мир и необходимостта от запазване на демократичните институции“ и определи акта като най-трудното решение в живота си.
Дори наставникът на Пеня – лидерът на партия „Колорадо“ и бивш президент Орасио Картес, обаче подкрепи подвеждането му под отговорност, заявявайки, че партията няма да застане на страната на онези, които „разграбват публични и частни средства, както и парите на пенсионерите“. През 2023 г. Министерството на финансите на Съединените щати наложи санкции на Картес заради обвинения в подкупи, но през 2025-а администрацията на Тръмп ги отмени.
Пеня, който до миналата година е бил акционер в Grupo Vázquez – групата, която е притежавала „Уено“ до март 2025-а, изрази съжаление. Той обаче отрече да е имал преки връзки със самата банка и не пое отговорност за сътресенията, заради които милиони вложители, пенсионери и работници сега отчаяно се опитват да си върнат замразените спестявания и неизплатените трудови възнаграждения. „Искам да се извиня на хората, ако в някакъв момент съм ги разочаровал“, заявил той. „Никога не съм имал намерение да предавам доверието, което ми гласуваха.“
Кризата се отрази негативно и на валутата на Парагвай. На 5 ноември парагвайското гуарани поевтиня с близо 4% спрямо щатския долар, с което общият му спад за седмицата достигна почти 7%, по данни за валутните курсове на централната банка. Подкопана е и трудно спечелената репутация на страната като стабилна дестинация за чуждестранни инвестиции, особено от съседна Бразилия. Цените на държавните облигации на Парагвай на международните пазари потънаха след новината за оставката.
От водещ кредитор до банка с отнет лиценз
Банка „Уено“, която за по-малко от пет години премина от неизвестна финансова компания до институция, позната на всеки, привлече като клиенти над 60% от пълнолетните жители на Парагвай. Много парагвайци се питат как кредитор, свързан с президента, е успял да се разрасне толкова бързо по мащаб и значимост, въпреки многократните предупреждения за практиките ѝ на кредитиране.
Отговорът се крие в тревожната близост на партията на Пеня – „Колорадо“ – до регулаторните органи и бизнес елита на страната. Това е слабост, която се запазва, дори когато стабилното икономическо управление и бързият растеж наскоро донесоха на Парагвай така желаните кредитни рейтинги от инвестиционен клас.
„Сантяго Пеня и партията „Колорадо“ откраднаха всичките ни спестявания“, заяви Луис Пинеда – един от протестиращите, които в сряда се отправиха към Конгреса. „Писна ни от 70 години грабежи.“
Скоро след като получила банков лиценз през 2023 г., „Уено“ сякаш вече присъствала навсякъде в Парагвай. Дигиталният кредитор – преобразена версия на финансова компания с десетилетна история – привличала клиенти с щедри оферти за връщане на пари при покупка на хранителни стоки, разширила мрежата си до над 70 обекта, спонсорирала националния отбор по футбол и поставила името си върху главния стадион в страната.
При управлението на Пеня държавни средства се вливали в хазната на „Уено“. Президентът дори назначил Карлос Карвало – шефът на Financiera Ueno (предшественика на банка „Уено“), за ръководител на централната банка – институцията, натоварена със задачата да упражнява надзор над дигиталния кредитор. Карвало подаде оставка по-рано тази седмица по искане на президента.
Към октомври „Уено“ е отчитала наличието на публични депозити за около 800 милиона долара – приблизително една четвърт от общия обем на депозираните в нея средства. В тази сума влизат и парите на държавния пенсионен и здравен фонд, както и на операторите на огромните водноелектрически централи в Парагвай.
Докато спестяванията на пенсионерите и други публични активи се трупали в „Уено“, тревогите на централната банка нараствали. През юни нейни инспектори разкрили практика на рисково кредитиране към свързани лица, съобщи водещият парагвайски вестник ABC Color. Оказало се, че тя е отпуснала големи суми на компании, свързани със собствениците ѝ – действия, които надхвърлят законовите ограничения и са извършени без достатъчно обезпечение, покриващо дълговете в случай на неизпълнение.
Още тогава обаче Пеня защити „Уено“ и надзорната дейност на централната банка и отхвърли опасенията, определяйки ги като кампания за очерняне, която всява страх сред обществеността.
Дълги опашки пред клоновете, клиентите остават отвън
На 2 ноември настанал срив. Според централната банка, регулаторите, разследващи отпуснатите от „Уено“ заеми за компании, свързани със собствениците на банката, открили лошо документирано кредитиране, както и разходи, които банката погрешно е отчела като активи. След коригиране на счетоводните данни, капиталът на компанията – буферът, който банките трябва да поддържат, за да поемат загуби – спаднал до малко под 50% от законово изисквания минимум.
Ден по-късно – на 3 ноември – централната банка обявила, че поема контрола върху финансовата институция и стартирала процес по прехвърляне на депозитите и възстановимите активи към други банки, преди да пристъпи към ликвидация на остатъка. Приложението, картите и възможностите за преводи на „Уено“ спрели работа, а банковите клонове заключили вратите си, оставяйки отчаяни вложители да чакат на опашка отвън.
На 4 ноември масовото желание за откриване на нови сметки в други банки довело до срив на мобилните приложения на тези институции, което допълнително засилило обществената паника. Официалните лица пък призовали към спокойствие. Съгласно закон, приет спешно от Конгреса същия ден, държавен гаранционен фонд трябвало да възстанови средствата на вложителите в рамките на пет работни дни.
Процесът започнал на 5 ноември с малки сметки (до около 1600 долара), принадлежащи на потребители без задължения към „Уено“. Фондът покрива суми до около 36 000 долара на човек, което според централната банка ще бъде достатъчно за пълното покриване на салдата на приблизително 97% от клиентите. Сщо на 5 ноември съдия постановил задържане под стража до началото на съдебния процес за шестима ръководители на кредитора, сред които основателят Мигел Васкес и президентът на банката Хуан Мануел Густале, докато за други двама е определен домашен арест.
Прокуратурата е повдигнала обвинения срещу 27 банкови служители и свързани с тях лица за злоупотреба с доверие и опит за измама, според което „Уено“ е отпускала големи кредити на свързани компании без адекватни гаранции, като част от средствата са били пренасочени към други бизнеси в рамките на групата.
Адвокатът на Густале оспорва обвиненията с мотив, че висшите ръководители са разчитали на служителите си при вземането на решения за кредитиране. „Президентът или управителният съвет не носят отговорност за това кой получава конкретен заем“, коментира Хосе Фернандес Закур пред местни медии.
Улични протести
Облечени все още в униформите си от „Уено“, млади служители изгорили кредитните си карти и отправили проклятия към Пеня пред сградата на Министерството на труда на 5 ноември, настоявайки за обезщетения при съкращение и изплащане на дължимите заплати.
Оставката на Пеня не ги е успокоила и мнозина се зарекли да продължат протестите, докато законодателите не завършат процедурата по импийчмънт, заявявайки, че самото му оттегляне няма нито да доведе до търсене на отговорност, нито да им върне парите. „Нека процедурата по импийчмънт се проведе и той да загуби имунитета си“, заяви Адолфо Вилялба, един от протестиращите в четвъртък.
Според оценки на Министерството на труда, крахът е засегнал около 7000 работни места – както преки, така и косвени – в банката и свързаните с нея бизнеси. Мнозина разглеждат срива на „Уено“ не просто като проява на безразсъдно банково управление, а като нагледен пример за корупция по високите етажи. В Южна Америка единствено Венецуела се представя по-зле в последния индекс за възприятие на корупцията на организацията „Трансперънси интернешънъл“.
„Това е поредният удар срещу честните и трудолюбиви граждани – хора, чиито скромни спестявания са плод на дългогодишен труд“, въдзмущава се Белармино Балбуена – един от хилядите, които на 3 ноември се отправиха на шествие към Конгреса в столицата Асунсион. Тълпата скандирала: „Искаме главата ти, Пеня!“. На плакатите той е наречен „враг на вложителите“, а протестиращите призовавали „Върнете ни парите!“
Полицията за борба с безредиците използвала лютив спрей и гумени куршуми, за да ги изтласка назад. От националния стадион, който някога носеше името „Уено“, логото на банката вече е премахнато. А из цялата столица са се появили нови графити, които наричат политиците крадци.
В информация за клиентите си от „Джей Пи Морган“ посочват, че събитията около „Уено“ „бързо са придобили политическо измерение“ и допълват, че рисковете за финансовата система като цяло ще зависят от „бързината и прозрачността“ на реакцията на властите.
