През ноември 1926 г. – точно преди 100 години – френското правителство взима решение да затвори легендарния си военен арсенал в град Рошфор-сюр-Мер. Това напълно променя съдбата на града, превръщайки го в туристически център. Нищо обаче нямаше да бъде същото, ако не бе цитаделата Форт Бояр. В момента тя е в процес на реставрацията, като обещанието е, че ще бъде отворена за посетители след 2 години – през 2028 година. За историята й разказва доц. д-р Иван Кьосев – юрист и преподавател в СУ „Свети Климент Охридски“, изследовател на правнополитическата, стопанската и военната история на Франция, Англия и Великобритания.
Сред неспокойните води на Атлантическия океан, между френските острови Екс и Олерон, се издига една от най-необикновените крепости в Европа. Наблюдаван отдалеч, Форт Бояр прилича на огромен каменен кораб, заседнал насред морето.
Неговите масивни стени са преживели бури, войни, промени във фортификационната и оръжейната техника, години на забрава и дори период, в който крепостта служи като затвор. А после идва телевизията – през 1990 г. същата тази стара военна крепост се превръща в сцена на едно от най-разпознаваемите приключенски телевизионни предавания в света. От този момент нататък Форт Бояр вече не е само паметник на политическата и военната история. Той се превръща в част от световната популярна култура.
Но зад романтичния образ, телевизионните загадки, ключове, килии и изпитания стои история, започнала много преди телевизионните камери. Защо изобщо е била нужна крепост насред морето? За да разберем историята на Форт Бояр, трябва първо да се върнем към XVII век и да погледнем към един френски град – Рошфор.
Днес Рошфор е спокойно крайбрежно градче в департамента Шарант-Маритим. През XVII век обаче той се превръща в един от важните центрове на френската военноморска мощ. През 1666 г. по волята на крал Луи XIV в Рошфор е създаден голям военноморски арсенал. Мястото не е избрано случайно. Градът се намира край река Шарант, близо до Атлантическия океан, а островите в района създават естествена защита на морския подход.
Рошфор трябва да се превърне в база, в която Франция да строи, изпитва и поддържа военния си флот. Но има проблем. Корабите, които акостират до Рошфор, трябва да преминат през морски подход, който може да бъде атакуван от вражески флот. А основният противник на Франция по това време е Англия – държава с могъщ военноморски флот. Затова постепенно се появява идеята за изграждане на укрепление, което да затвори морския проход между островите Екс и Олерон. Така започва историята на Форт Бояр.
Идеята на крал Луи XIV
Още по времето на Луи XIV се обсъжда възможността да бъде изградена мощна стационарна артилерийска укрепена позиция в морето. На пръв поглед задачата изглежда проста: поставят се оръдия на стратегическо място и те могат да обстрелват всеки вражески кораб, който се опита да премине.
На практика обаче това означава да бъде построена огромна стабилна каменна конструкция върху морското дъно. Легендарният военен инженер Себастиен льо Претр дьо Вобан е свързван с прочутата реплика, че подобна задача би била по-трудна от това „да се хване Луната със зъби“. Тази фраза се превръща в част от легендата за Форт Бояр. Причината за скептицизма била очевидна: морето не е обикновен строителен терен.
Вълните и солеността на водата разрушават основите, теченията преместват материалите, приливите ограничават работното експлоатационно време, а всяка доставка трябва да бъде извършвана с кораби. Проектът е отложен, но не е забравен.
Наполеон възражда мечтата
В началото на XIX век Франция отново се нуждае от силна морска защита. През 1801 г. Наполеон Бонапарт възобновява проекта за Форт Бояр. През 1803 г. проектът е инженерно одобрен, а през 1804г. започват реалните строителни работи. Този път амбицията и ресурсите са огромни за времето си. Строителите трябва да създадат изкуствена каменна основа върху плитчина, известна като Longe de Boyard.
За нуждите на строежа камъните са транспортирани с баржи от различни места по крайбрежието. Само през първите две години са изсипани повече от 30 000 кубически метра камъни, равняващи се на маса от над 80 000 тона. Но морето не се предава. При почти всяка зима силното вълнение отнася част от изграденото.
Допълнителни каменни блокове са хвърляни върху основата, но конструкцията започва да потъва под собствената си тежест. В един момент става ясно, че първоначалният проект трябва да бъде променен. Строежът се превръща в битка не толкова с човешки враг, колкото с природата.
Битката при остров Екс и прекъсването на строежа
Историята на Форт Бояр се преплита и с Наполеоновите войни. През 1809 г. се състои битката при Басен д’Екс (Басен д‘Екс е морската акватория около остров Екс, край устието на река Шарант в Атлантическия океан.).
Британският флот атакува френските кораби край устието на Шарант и нанася тежък удар на френската ескадра. Военното внимание се измества към непосредствената заплаха, а строителството на Форт Бояр постепенно е прекратено. След това проектът изпада в продължителна пауза. Морето отново печели.
Завръщането към строежа
Едва през 1842 г. работата по крепостта е възобновена. Технологиите и самият проект са модернизирани и променени, а строителите постепенно успяват да стабилизират и издигнат каменната конструкция над морското равнище. През 1848 г. основата вече се издига около два метра над нивото и на най-високите приливи. В нея са изградени цистерни, предназначени да съхраняват вода и провизии за бъдещия войскови гарнизон.
Следват важни етапи: 1852 г. – завършен е приземният етаж; 1854 г. – завършен е първият етаж; 1856 г. – завършен е вторият етаж; 1857 г. – основната конструкция на крепостта е завършена; 1859 г. – Форт Бояр е оборудван с боеготовни оръдия.
Така след повече от половин век от възобновяването на проекта френската мечта за каменна крепост насред морето най-сетне става реалност. Но именно тогава се появява големият исторически парадокс.
Крепост, която остарява още при раждането си
Когато Форт Бояр е завършен, военното изкуство вече се е променило. Артилерията се развива бързо. Оръдията стават по-мощни и прецизни, обсегът им нараства значително, а старият замисъл за огромна неподвижна артилерийска платформа в морето постепенно губи смисъл и стратегическото си значение.
Фортът е построен за война, но почти не получава възможност да изпълни предназначението си. Може би именно това е най-голямата ирония в неговата история: строежът продължава много десетилетия, струва огромни средства и човешки усилия, но когато каменният гигант най-сетне е готов, военното развитие вече го е направило почти излишен.
От крепост към затвор
След като губи военното си значение, Форт Бояр не е разрушен. Вместо това намират ново предназначение. През 1870 г. крепостта е превърната във военно затворническо съоръжение. Изолираното ѝ положение насред морето я прави естествено място за задържане. Водата се превръща в своеобразен естествен защитен ров и природна преграда против бягство от крепостта.
Тук можем да открием нещо символично в тази промяна. Същото море, което трябва да спира вражеските кораби, сега трябва да попречи на затворниците да избягат. Но и този период не продължава дълго. През 1913 г. френският флот окончателно се отказва от крепостта. Форт Бояр остава самотен сред океана.
Каменният гигант на ръба на забравата
През следващите десетилетия крепостта постепенно се превръща в руина. Вятърът, вълните, бурите и солената вода разрушават камъка. Съоръжението, което някога е трябвало да бъде символ на френската военна мощ, остава без реална функция. И все пак необичайният му силует не остава незабелязан. Форт Бояр е нещо повече от стара крепост. Той е самотна каменна конструкция насред морето – място, което изглежда почти нереално и със силен романтичен и кинематографичен заряд. Именно това го прави идеален за новата епоха на масовата култура.
Когато историята среща телевизията
В края на XX век се появява идеята за приключенско телевизионно предаване, което да използва истинската крепост като своя сцена. През 1990 г. френската телевизия излъчва първия сезон на „Les Clés de Fort Boyard“ – „Ключовете на Форт Бояр“. За първи път зрителите виждат крепостта отвътре и то не само като военно съоръжение, а и като огромна арена за приключения. И това се оказва революционен успех за телевизията.
Вместо традиционно сглобено за целта студио участниците се намират в истинска масивна историческа крепост със своя епична история, заобиколена от вода. Съперниците търсят ключове, решават загадки и преодоляват физически изпитания. Първият сезон започва на 7 юли 1990 г. и поставя началото на международната телевизионна история на Форт Бояр.
Истинската крепост и телевизионната крепост
Тук трябва да направим едно важно разграничение. Форт Бояр, който виждаме на екрана, не е напълно същият като историческата крепост. Телевизионната продукция използва реалното историческо пространство, но съобразно с техническите изисквания и спецификите на продукцията голяма част от помещенията, декорите, механизмите и изпитанията са адаптирани или създадени специално за предаването. Така върху истинската история постепенно се наслагва нова митология.
Историческата цитадела Форт Бояр е била замислена и създадена за реална отбрана с военен гарнизон и артилерия. Телевизионният Форт Бояр е място на загадки. Историческият гарнизон е трябвало да защитава стратегическия град и важен военен пункт Рошфор. Телевизионните участници трябва да намерят ключовете към съкровището. Историческата крепост е символ на военната инженерна мисъл. Телевизионната крепост е символ на покачващото се напрежение – приключението.
Защо Форт Бояр се оказва толкова подходящ за телевизионна сцена?
Отговорът се крие в самата архитектоника на обекта. Високите каменни стени създават усещане за непристъпност. Тесните коридори и помещения позволяват да бъдат замислени и изградени различни изпитания. Множеството нива и пространства създават естествен лабиринт. А заобикалящото море прави всичко това още по-впечатляващо. Участникът не влиза просто в телевизионно студио. Той пристига с лодка в истинска крепост, изолирана от сушата. И точно това усещане за романтика и историческо достолепие е една от тайните на успеха на формата.
