Не са една и две причините за рекордната инфлация в България. Външни и вътрешни, циклични и конюнктурни, обективни и плод на управленски грешки… Опитите да се обхванат класификационно заслужава респект, но това не помага особено да се разбере истината, която е само една – инфлация двойно по-висока от средната за Европейския съюз, където е малко над 3 на сто. Националният статистически институт е лаконичен – 6.1% годишна инфлация, дължащата се предимно на ръста в цените на горивата. Въпреки ръста на тези цени твърдоглаво, по български, потреблението не се свива. И на нафтата също.
При дизела продадените количества за януари – септември 2026 г. възлизат на 1.286 милиарда литра (спрямо 1.280 милиарда литра за същия период на 2025-та).
Дневното потребление на дизел у нас е между 5 000 и 6 000 тона, което се равнява на около 180 000 – 190 000 тона месечно (или над 220 милиона литра средно на месец). При бензина продадените количества за януари – септември 2026 г. възлизат на 505 милиона литра (спрямо 485 милиона литра за същия период на 2025 година). Средномесечното потребление на бензин е около 55 – 60 милиона литра.
Данните показват, че в България се потребява значително повече дизел отколкото бензин (съотношението е приблизително 77–78% дизел спрямо около 22% бензин), което се дължи на преобладаващия стар автопарк и използването на дизел в транспорта и индустрията.
Месечното производство на дизел само от „Лукойл Нефтохим Бургас“ е между 240 000 и 260 000 тона, с което страната покрива вътрешните си нужди и остават количества за износ. Ето защо все по-често като основен виновник за инфлацията се сочи дизелът.
Институтът за социални и синдикални изследвания и обучение (ИССИО) към КНСБ отчете шоково поскъпване на автомобилните горива в България, като цената на дизела е скочила с цели 55.3% на годишна база. Изчисленията на експертите от този институт показват още, че увеличението на цените на горивата у нас изпреварва средните темпове в Европейския съюз, където средният ръст при дизела е 40.1 процента.
Има обаче един предходен въпрос: Защо дизелът в нашата държава е по-скъп от бензина? На пръв поглед това изглежда нелогично. И двете горива се произвеждат от суров нефт, а дизеловите автомобили обикновено се смятат за по-икономични. Но те са различни нефтопродукти с различна пазарна конюнктура.
Първо, дизелът има много по-широко индустриално приложение. Бензинът се използва предимно за леки автомобили. Дизелът обаче е основно гориво за тежкотоварния автомобилен транспорт, автобусите и междуградските превози, селскостопанската техника, строителните машини. Част от железопътния и морския транспорт също работи на нафта, както и редица генератори и промишлени съоръжения, а понякога и някои отоплителни системи.
На второ място дизелът е по-чувствителен към проблеми в рафинирането. Една рафинерия не може произволно да произвежда неограничени количества бензин или дизел. Съотношението зависи от качеството на суровия нефт, технологиите и възможностите за допълнителна преработка.
Особено важно е, че дизелът принадлежи към групата на средните дестилати, чието производство и предлагане могат да бъдат ограничени при проблеми с рафинериите. Когато има недостиг на дизел, неговата борсова цена може да се увеличи много по-бързо от тази на суровия петрол. Европейската централна банка посочва именно този механизъм като ключов за енергийната криза през 2026 година.
Необходимо е да се каже, че данъците не обясняват по-високата цена на дизела в България. У нас има особено интересен парадокс. Акцизът на 1000 литра при бензина е 363 евро, а при дизела – 330 евро. И за двете горива ДДС е 20 процента. Следователно дизелът има по-ниска акцизна тежест. Ако данъците бяха определящият фактор, би трябвало той да бъде по-евтин. Това, че понякога е по-скъп, означава, че по-високата му пазарна и производствена стойност надделява над данъчното предимство. Значи трябва да се надникне по-трайно в рафинерията ни.
Тук е мястото да отбележим, че дизелът не е бил неизменно по-скъп от бензина през всяка година. През 2024-та средногодишните цени в България са практически еднакви, а през 2025 г. също са близки.
Според данните от европейския седмичен петролен бюлетин в края на януари 2026 г. дизелът в България струва приблизително 1.22 евро за литър. В края на октомври цената вече е около 1.89 евро. Което означава абсолютно увеличение от 0.67 евро на литър. При бензина увеличението за същия период е значително по-малко – приблизително 31 процента. Това е съществената разлика – през тази година дизелът поскъпва почти два пъти по-бързо от бензина.
Сравнението от края на февруари до края на октомври показва увеличение от около 53.9% за България срещу 51% за Естония. Така България е на първо място сред държавите с пазарно формирани цени в тази съпоставка.
Защо се случи това? И основно: доколко резултатът е поради сгрешена икономическа политика?
Всички вече знаят, че военният конфликт и затрудненията около Ормузкия проток нанесоха сериозен удар върху международните доставки на петрол и нефтопродукти. През второто тримесечие на 2026 г. световният износ на рафинирани нефтопродукти е намалял с около 4.5 милиона барела дневно. Това е огромно количество. Европа е особено чувствителна към подобни сътресения, защото разчита на международни доставки на готови нефтопродукти.
Председателят на Българската петролна и газова асоциация Светослав Бенчев твърди, че за десетина година на Стария континент са затворени около 40 рафинерии. Причините за подобно неразумно поведение са различни, но зад повечето прозира „зеленото мислене“. Значи: дизел няма, защото орязахме производството му на континента. И е добре, че България успя да гарантира непрекъсваемия процес на рафинерията си.
Най-важният икономически момент според анализа на ЕЦБ е, че през февруари приносът на разходите и маржовете за рафиниране към цената на дизела е бил около 13 евроцента на литър. През март този компонент се увеличава до около 26 евроцента. Впоследствие при новото изостряне на кризата през юли достига приблизително 35 евроцента. Тоест не само суровината поскъпва. Поскъпва и самото превръщане на нефта в готов дизел. Това е причината дизелът да изпреварва бензина по темп на поскъпване.
По-милозливите са склонни да изтъкват като причина обстоятелството, че България започна от много ниска ценова база. В началото на годината тя беше сред държавите с най-евтини горива в Европейския съюз.
Да хвърлим едно око на процентното изчисление. Например увеличение от 60 евроцента върху цена 1.20 евро (каквато бе цената у нас) представлява 50 процента. Същото увеличение върху цена 1.80 евро е само 33.3 процента. Така че по-ниската начална цена сама по себе си не обяснява всичко, но България действително е сред държавите с най-голямо абсолютно и относително поскъпване.
Тук обаче е мястото да акцентираме и върху различната реакция на европейските правителства. Някои страни предприеха мерки за ограничаване на цените чрез намаляване на акцизи, ДДС или други данъци. Например Германия намали временно енергийния данък върху горивата с 14.04 евроцента на литър от октомври. Полша също предприе значителни данъчни облекчения. У нас подобна мащабна компенсация за потребителите нямаше. България е традиционно с едно от най-ниските ценови равнища на горивата в ЕС. Но ниската цена не означава автоматично защита от международни кризи.
Трябва да се прави и още едно разграничение: България не е сред най-скъпите държави по абсолютна цена на дизела. В края на октомври той струва около 1.89 евро у нас, докато във Финландия е около 2.55 евро. Само че темпът на поскъпване е нещо различно. С други думи, „камионът на Радев“ трещи с пълна сила заради скъпата нафта и още по-застрашителните темпове на вдигането на цената й.
